Определение №319 от 19.6.2018 по тър. дело №512/512 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 319
София, 19.06.2018година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 512/2018 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, [населено място] против решение №237 от 17.11.2017г. по т.д.244/2017г. на Габровски окръжен съд .
Ответникът по касация- М. И. М., чрез пълномощника си – адв. Д. П. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решението, предмет на обжалване, състав на Габровски окръжен съд е потвърдил решение №121 от 24.04.2017г., поправено с решение №2418 от 26.07.2017г. постановени по гр.д. №2930/15г. на Габровски районен съд. За да постанови този резултат, решаващият състав е разгледал възражението на настоящият касатор – въззивник в производството за недопустимост на постановеният от първостепенния съд съдебен акт, поради това че е разгледан непредявен иск, като подробно е очертал предмета на спор, а именно- да се приеме за установено по отношение на А., че вписването на законна ипотека на 07.02.2007г., върху имоти, собственост на ищеца, е недействително / нищожно /, както и в евентуалност – да се приеме за установено между страните, че същото вписване е недопустимо и също така да бъде постановено заличаването му. Съдът е обосновал извода си за определяне на правната квалификация на исковете по чл. 124, вр. чл.90 ЗКИР като е мотивирал, че същата съответства и на дадената от първостепенния съд, който е очертал предмета на спор още с доклада си, по който липсват възражения от страна на А.. След като е приел, че разглежданото от него решение е допустимо, въззивният състав е разгледал исковете по същество, като е отчел неприложимостта на ТРОСТК № 1 /02г. третиращо вписванията в търговския регистър.Така е обоснован извод относно приложимата, спрямо твърденията за нищожност и недопустимост на вписванията в имотния регистър, разпоредба- чл.90 ЗКИР. Определил е като правилно първоинстанционното решение, за това че не е налице недопустимост на вписването, като е изложил и свои мотиви, свързани с редовността на вписването на ипотеката от надлежно упълномощено за това лице и по предвидения установен ред / във връзка с жалбата, постъпила срещу първоинстанционното решение в тази част от ищеца/. Прието е, обаче, че е налице недействителност на вписването, като съставът се е позовал на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по т.д. № 3013 /13 на ВКС, ТК, ІІ т.о. и подробно е разгледал и мотивирал извода, за това, че не са налице предпоставки за вписване на ипотеката. Разгледано е и това, че законната ипотека се учредява именно с вписването й в имотния регистър. Тъй като пар. 8 от ПР на ЗИД ЗПСК е основанието на А. да впише процесната законна ипотека е обоснована неприложимостта на нормата поради примата на общностното право, на което същата противоречи Така е направен извод, че тази разпоредба, като нарушаваща правата на всички инвеститори в ЕС, какъвто статут имат и българските фирми от приемането на България в ЕС, не следва да бъде прилагана от националните съдилища на РБ, предвид забраната на чл.63,пар.1 ДФЕС, считано от приемането на страната ни в ЕС до отмяната й – ДВ бр.34/15г.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – Г. С. е поддържал наличие на множество основания за допускане на касационно обжалване- по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Възпроизвел е доводите си за недопустимост на съдебният акт, заявени и във въззивната жалба на същите основания –произнасяне по непредявен иск. Поддържал е, че решението е и очевидно неправилно, поради това, че съдът го е мотивирал с наличие на решение по чл.290 на ВКС, като приел, че това е задължителна за него практика, въпреки че така възприетата практика нямала задължителен характер и не съставлявал такава задължителна практика по приложението на пар.8 ПР ЗИД ЗПСК/ отм./ Касаторът е въвел и основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е поставил въпроса- „ Допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си на факти и обстоятелства, недоказани по делото”. Този общ въпрос е пояснен, с това, че съдът бил постановил решението си при непълни доказателства – на база хипотези, което било „ недопустимо” и в противоречие с ППВС №1/85г. Поставен е въпросът – „ Длъжен ли е въззивният съд да изясни делото от фактическа страна и да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните.” Страната е разгледала накратко две решения на ВКС, като е изложила пространно оплакванията си за неправилност на акта. С оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са поставени и три въпроса, свързани с приложимост на чл.. 63, пар.1 ДФЕС, обосновани от страната с неговото разбиране за неправилност на изводите на съда, както и на интерпретация в тази връзка на приетото с решение № 147/16г. на ВКС, ІІ т.о. Други доводи не са развити.
Касаторът е поддържал довод за недопустимост на съдебният акт, изведени от това, че първостепенния съд се е произнесъл по непредявен иск, определяйки правната квалификация, единствено съобразно посочените правни норми от ищеца. Така е изведено още, че решаващият състав неправилно счел, че след като има „ привидно” съвпадение на правната квалификация дадена от съда и от ищеца, то решението било валидно. Изведено е също така, че съдът формално решавал иск по чл.537, ал.2 ГПК, но мотивирал решението си по състава на иск по чл.170 ЗЗД. Доводите са неоснователни. Предметът на спор се извежда от исковата молба – нейната обстоятелствена част и петитум. В случая, както е отбелязал и касатора, с исковата молба са предявени в евентуално съединение искове за установяване на нищожност, респ. недопустимост на вписване на законна ипотека / т.1.11 от 07.02.3007г. по партида – 957/.В съответствие с този петитум ищецът е заявил, че вписването на тази законна ипотека е осъществено при липса на предпоставки, които обуславят ипотечното право на настоящият касатор и ответник по иска, като са развити и съображения, свързани с предпоставките по пар.8, ал.1 на ПР ЗИД ЗПСК.Правно необосновано страната счита, че съдът „твърди” определени факти и обстоятелства, незаявени от ищеца. В тази връзка приложението на пар.8 ПР ЗИД ЗПСК, както и обсъждането му от състава не съставлява нововъведено обстоятелство, а е приложение на правна норма, чието разглеждане и съобразяване е пряко свързано с основателността на претенциите, тъй като от този текст настоящият касатор е извел правото си да впише закона ипотека, върху имотите, придобити от ищеца и наличието на предпоставките на този текст, съдържат в себе си и преценка за действителността на възникване на ипотечното право. Правната квалификация на заведените искове е законосъобразно определена, като както първостепенния, така и въззивният съд е разгледал изложените в исковата молба обстоятелства и е упражнил дейността по приложението на закона правилно. Фактически и правно необосновано страната счита, че съдът е разгледал факти свързани с фактическия състав на чл.170 ЗЗД. Касаторът, извън общото си твърдение, не обосновава извода си, че е разгледан такъв иск, нито, че такъв е бил предявен, тъй като не сочи като въведени факти по нито едни от фактическите състави на текста, не твърди, че такива са били заявени в исковата молба, респективно, че е бил приет за разглеждане от съда такъв иск или разгледан от него фактически, чрез посочване на конкретни обстоятелства. И тъй като текста на чл.170 ЗЗД съдържа лимитивно изброяване на съставите водещи до нищожност на ипотечното право като нито един от тях не е бил заявен, респективно разглеждан от съдилищата следва да се приеме, че довода е неоснователен и не обосновава твърдяната недопустимост на решението. Следователно, с оглед изложеното обжалваното решение е допустим и валидно постановен съдебен акт.
Касаторът е поддържал като селективен критерий и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК, тъй като страната не е изложила каквито и да било съображения за наличието му, като твърденията, че съдът бил възприел като задължително за него решение на ВКС и е споделил мотивите на върховната съдебна инстанция, както и несъгласието на страната с тези мотиви не обосновават такъв извод. Те нямат никаква относимост към предпоставките на поддържаното основание. Доколкото и решението на въззивният съд е постановено преди изменение на чл.280 ГПК, то и фактически необосновано страната счита, че тази практика към обсъждания момент не е била задължителна за въззивния състав.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният от него първи въпрос не е релевантен, тъй като е свързан със становището и с оплакванията й за неправилност на въззивното решение, а не с приетото от въззивния съд. Този извод се налага поради това, че съдът не е основал решението си на факти, недоказани по делото. Съдът, както бе посочено вече в настоящето определение е извел основателността на иска с оглед неприложимост на пар.8 ПЗР ЗИД ЗПСК изобщо- като норма изначално установяваща ограничение за движението на капитали по смисъла на чл.61, пар. 1 ДФЕС. Поради това и доколкото противоречието с тази разпоредба е основание за неприлагане на националното право, с оглед членството на България в ЕС, то и липсата или наличието на данни, в конкретния случай, дали и как реално са ограничени правата на конкретния инвеститор е обстоятелство без правно значение за разглеждания спор. Същото е относимо и към вторият общо поставен въпрос. Твърдените като релевантни факти от страната са ирелевантни спрямо изводите на състава, с оглед именно така приетото от него. Доколкото касаторът не обосновава извод за относимостта на предпоставките по пар.63 ДФЕС спрямо решаващите мотиви на съда, които, както бе посочено се свеждат до противоречие на пар.8 ПР ЗИД ЗПСК с норма от общностното право и до неприложение на тази норма поради същата причина, то и развитите оплаквания от страната са неотносими към правните изводи на съда, обусловили обжалвания резултат, което води до извод за липса на формирано общо основание с тези въпроси. Поставените във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроси също не обосновават извод за наличие предпоставки за допускане на акта до касационно обжалване. Доколкото единствено от третият въпрос би могло да бъде изведено общо основание, тъй като другите два изобщо не са били предмет на разглеждане от състава, а и са извън предмета на спор, то следва да се отбележи, че по него е формирана практика на ВКС,освен с цитираното и от съдилищата решение, още и с решение І37 от 30.06.2017г. по т.д.№2637/14г. ВКС, І т.о.в съответствие, с която практика е постановено и въззивното решение. В тази връзка страната не е обосновала предпоставки по цитиранаото основание, съгласно неговата дефинитивна определеност с т.4 ТРОСГТК № 1 /09г.
С оглед изложеното и във връзка с така депозираното изложение не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Габровски окръжен съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №237 от 17.11.2017г. по т.д.244/2017г. на Габровски окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар