2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 02.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 738/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на А. С. Т., подадена чрез адв. Ат.И. – ПАК, против определение на Софийски апелативен съд № 1002 от 03.06.2011 год., постановено по ч. гр.д.№ 1871/2011 год., с което е потвърдено определението на Софийски районен съд от 24.03.2011 год., по гр.д.№ 2520/2011 год. за спиране на производството по делото до приключване на производството по т.д.№ 1/2010 год. на ОСТК на ВКС.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.288 КЗ и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но основанията за допускане на касационното обжалване – отсъстват.
Видно от съдържанието на частната жалба, в обстоятелствената част на която следва да се приеме, че е инкорпорирано изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, частният жалбоподател не е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, или да е решаван противоречиво от съдилищата, в каквато насока са твърденията му. Липсва и конкретно посочена съдебна практика, на съдилищата, вкл. на отделни състави на ВКС, която да е в противоречие с обжалваното определение, поради което дори и да се приеме, че значимия за изхода на делото правен въпрос би могъл да бъде изведен от касационната инстанция, в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, то недоказана е допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК – самостоятелно основание за отричане основателността на искания факултативен касационен контрол.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че наличието или не на преюдициалност между делата не всякога е обусловено от идентичност на страните, поради което изразеното от частния жалбоподател в този смисъл становище е правно несъстоятелно. Доколкото между обезпечителния характер на отговорността на Г. фонд и тази на застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност” съществува идентичност и макар с различен произход двете отговорности са функционално обусловени от деликтната отговорност на причинителя на увреждането, то лишено от основание в закона е разбирането, че за правилното решаване на възникнал с ГФ правен спор не е от значение произнасянето на ОСТК на ВКС по т.д.№ 1/2010 год., целящо да даде задължително за съдилищата разрешение на въпроса дали е допустим иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, когато увреденото лице се е снабдило с изпълнителен лист срещу последния не може да бъде споделено.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1002 от 03.06.2011 год., постановено по ч. гр. д.№ 1871/2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: