О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
гр. София, 21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 410/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. А. М., [населено място], общ. Д., обл. С., чрез пълномощник адвокат Й. Д., и насрещна касационна жалба на Е. В. З., [населено място], чрез пълномощник адвокат Д. А., срещу въззивно решение № 872/21.06.2018 г. по в. гр. д. № 754/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Поддържа се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 30, ал. 2 ЗС/ и на процесуалните правила, както и е необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросите са: при оборване на презумпцията по чл. 30, ал. 2 ЗС при договор за покупко – продажба, в който не са посочени дяловете на продавачите, длъжен ли е съдът да съобрази вътрешните отношения между съсобствениците не само според частта от цената, която всеки е платил, но и според участието им в разноските по сключването на договора; може ли законово оборимата презумпция, че дяловете на съсобствениците са равни до доказване на противното, да бъде оборена с представянето на писмени и гласни доказателства, установяващи разликата в квотите между отделните съсобственици или тази презумпция може да бъде оборена единствено и само с изрична писмена уговорка между съсобствениците, придобиващи правото на собственост при различни квоти. Касаторът твърди и наличие на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба – Е. В. З., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Д. А., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски. В срока за отговор подава и насрещна касационна жалба.
В насрещната касационна жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: длъжен ли е въззивният съд да направи нов доклад по делото, ако намира, че от значение за решаването на спора са факти, за които доказателствена тежест не е разпределяна /поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; при оборване на презумпцията по чл. 30, ал. 2 ЗС при съсобственост, възникнала от договор за покупко – продажба, длъжен ли е съдът да сравнява стойността на платеното от купувача, който се позовава на по – голям дял, с тази на придобитите права /сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/; в случаите, когато мотивите на въззивния съд са вътрешно противоречиви, следва ли да се приеме, че съдебното решение е нищожно поради липса на мотиви; допустимо ли е при изследване на едни и същи обстоятелства и при наличие на едни и същи доказателства първоинстанционният съд и въззивният съд да постановят идентични решения с противоположни мотиви и налице ли е очевидна неправилност на решението при игнориране и превратно тълкуване на действителните факти и обстоятелства /по тези въпроси се сочи очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК/. Въззивният съд не е преценил в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, не е направил нов доклад и не е разпределил доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти в процеса за оборване на презумпцията по чл. 30, ал. 2 ЗС.
Ответникът по насрещната касационна жалба – Я. А. М., [населено място], чрез адвокат Й. Д., оспорва същата по съображения в представения в срока по чл. 287, ал. 3 ГПК писмен отговор.
Касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и чл. 287, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 4177/30.11.2017 г. по гр. д. № 18134/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Е. В. З. и Я. А. М. на недвижим имот: апартамент № „А8“, разположен на девети етаж на секция „А“, в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № *******, със застроена площ 98,02 кв. м., при описани съседи, ведно с 1, 30 % идеални части от общите части на сградата и съответните припадащи се на апартамента идеални части от правото на строеж върху УПИ, а съобразно схема представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******** по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК; с адрес на имота: [населено място], [улица], вх. А, ет. 9, ап. 48; на подземно паркомясто № 17, разположено в сутеренен етаж на секция „Подземен гараж“, със застроена площ 18 кв. м., ведно с 1, 550 % идеални части от общите части на подземната улица и рампата, заедно със съответните припадащи се на паркомястото идеални части от правото на строеж върху УПИ, както и 30/3897 идеални части от УПИ ****** от кв. 37, с площ 3897 кв. м., находящ се в [населено място], комплекс „В. – ю.“, при квоти: по 1/2 идеални части за всеки от съделителите.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че страните са съжителствали на съпружески начала, като от 2012 г. са разделени. По време на съжителството си заедно са закупили процесния имот, видно от представените по делото предварителен договор за покупко – продажба от 21.08.2007 г., нотариален акт за покупко – продажба на правото на строеж върху недвижим имот № 27/2007 г. и декларация с нотариална заверка на подписа на С. А., в качеството на управител на „Айлин строй“ ЕООД /продавач/. В тези документи, уреждащи придобиването на правото на собственост, двамата съделители са посочени като собственици без да е засяган обемът на правата им. Страните нямат сключен брак, поради което приложими в отношенията им са общите правила за съсобствеността, уредени в ЗС, а не тези в СК, уреждащи собствеността придобита по време на брака, в частност прилагащата се при липсата на избор – съпружеска имуществена общност. Съгласно оборимата презумпция на чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Презумпцията следва да се преодолее от съсобственика, който твърди по – голям дял.
От волеизявленията на съделителите, свидетелските показания и писмените доказателства, вкл. за плащането на вноските по покупната цена /квитанции за заплатени вноски, молба за международна трансакция и неин официален превод, покана от 17.08.2016 г. за доброволно прекратяване на съсобствеността, удостоверение за данъчна оценка и схема на процесния апартамент, на които страните са вписани като съсобственици с по 1/2 идеална част, заверени копия на документи за банковото състояние на ответника и извършваните от него трансакции и тегления/ може да се направи обоснован извод за желанието на съделителите идеалните части на всеки един от тях от правото на собственост да са равни. Зависимостта на размера на квотите следва от приложението на оборимата презумпция за равенство. Страните следва да твърдят някакъв допълнителен юридически факт, който да измени размерите на дяловете им и да преодолее презумпцията. Предаването на парични средства може да се дължи на основата на представителство, или едната страна да надари другата, или в условията на заем и т. н. В случая съделителите не са посочили нищо обуславящо различен размер на дяловете и възраженията им за зависимост на дела в собствеността от произхода на паричните средства, са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси, свързани с приложението на презумпцията по чл. 30, ал. 2 ЗС. Съгласно практиката на ВКС – решение № 512/22.11.2010 г. по гр. д. № 1115/2009 г., II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС, според която частите на съсобствениците от общата вещ се считат равни до доказване на противното, намира приложение само ако в договора, обективиращ осъществяването на основанието, на което вещта е придобита в съсобственост, частите на съсобствениците не са посочени или не могат да бъдат изведени от този договор с оглед неговото естество. В решение № 652/07.11.2003 г. по гр. д. № 137/2003 г., ВКС, I г. о. се приема, че частите на съсобствениците се считат равни, освен ако с факти, установяващи вътрешните отношения между същите към момента на възникването на съсобствеността, се установи неравенство в дяловете. За оборване на презумпцията и съответно за размера на дяловете от значение е естеството на придобивното основание и вътрешните отношения на съсобствениците при възникване на съсобствеността. Плащането на цената по договора представлява изпълнение на облигационно задължение и не оказва влияние върху правата на съсобствениците, ако не е уговорено друго между тях в самия договор в отклонение от презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС. В съответствие с тази практика и след съвкупна преценка на всички събрани по делото писмени доказателства и свидетелски показания, касаещи придобиването на собствеността върху процесния имот, вкл. плащането на вноските по покупната цена, въззивният съд е приел, че не може да се направи извод за по – голям дял от имота в полза на някой от съделителите, доколкото същите не са доказали настъпването на факти, разместващи обема на дяловете в съсобствеността. За да достигне до този извод, съдът не е отрекъл възможността презумпцията по чл. 30, ал. 2 ЗС да се опровергае с други доказателства, извън изричната уговорка в акта за придобиване правото на собственост между страните, в какъвто смисъл са доводите на касатора. Изложените оплаквания, че съдът е следвало да вземе предвид и участието на страните в разноските по сключването на договора и заплатените от тях вноски, и че презумпцията по чл. 30, ал. 2 ЗС може да бъде оборена с всякакви представени по делото писмени и гласни доказателства, по съществото си сочат на неправилно обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства и касаят обосноваността на обжалвания съдебния акт. Те са касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да бъдат предмет на настоящето производство по предварителна селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. В случая не са изложени и съображения как отговорите на поставените въпроси ще допринесат за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Наличието на трайна и непротиворечива практика на ВКС относно приложението на презумпцията по чл. 30, ал. 2 ЗС, съобразена при постановяване на обжалваното решение и липсата на необходимост от тълкуване на закона за остраняване непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането, изключват възможността за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Липсват и съмнения обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба на Я. А. М. по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК настоящата инстанция не следва да се произнася по подадената от Е. В. З. насрещна касационна жалба и отговора към нея.
Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговора на касационната жалба искане, жалбоподателят следва да заплати разноски на ответника по касационната жалба Е. В. З. в размер на хиляда и петстотин лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 872/ 21.06.2018 г. по гр. д. № 754/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Я. А. М., [населено място], общ. Д., обл. С., да заплати на Е. В. З., [населено място], разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 1500 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: