Определение №319 от 25.11.2015 по ч.пр. дело №5305/5305 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
гр.София, 25.11.2015 год.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

като изслуша докладваното от съдията Златка Русева ч. гр. д. № 5305 по описа за 2015 г. година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 114302 от 24.09.2015 г. подадена от Н. Й. Н. от [населено място], чрез адв. М. П., против определение № 17093 от 17.08.2015 г. на Софийски градски съд, постановено по в.ч.гр.д. № 9935/2015 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 01.06.2015 г. на Софийски районен съд, 80 състав, постановено по гр.д. № 29485/2015 г.,за връщане исковата му молба.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, касаторът заявява, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси /цитирам/:
„1. Допустимо ли е искането за промяна в данните за гражданско състояние по акта за раждане, по реда на чл. 73 ЗГР, чрез добавяне на допуснат от съда псевдоним към фамилното име на молителя – в графата с фамилното име, с оглед вписване на псевдонима в личните документи за легитимация;
2. Налице ли е правен интерес от добавяне на псевдонима в графа „име” в електронния личен картон в ГРАО и личните документи за легитимация на носителя му по реда на чл. 73 ЗГР.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че основна предпоставка за допустимостта на всеки иск е наличието на правен интерес.Съдът е посочил,че наличието на правен интерес се обуславя от правото, което се защитава от страна на ищеца с предявяването на иска, както и обема на защита, който се цели, предвид правните последици от евентуалното му уважаване.Съдът е приел,че в конкретния случай не е налице правен интерес от провеждане на производство по чл. 14, ал. 4 ЗГР, тъй като с влязло в сила съдебно решение постановено по гр. д. № 70496/2014 г. на СРС е допуснато прибавяне на псевдонима „Н.” към имената на жалбоподателя, а видно от представения в първоинстанционното производство дубликат от Удостоверение за раждане на лицето Н. Й. Н., псевдонимът „Н.” е прибавен в съответната графа.Съдът е стигнал до извода за липса на правен интерес, тъй като молителят е получил търсената съдебна защита,поради което правилно и законосъобразно е върната исковата молба на жалбоподателя, тъй като са налице предпоставките на чл. 130 ГПК.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда и посоченото в изложението на касатора, в същото не е формулиран правен въпрос,по смисъла на възприетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,който въпрос следва да е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното определение.Посочените от касатора като правни въпроси,са неотносими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно определение.Касаторът е длъжен, в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК, да формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен с поставения от въззивния съд съдебен акт.
Непосочването на правния въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 17093 от 17.08.2015 г. на Софийски градски съд, постановено по в.ч.гр.д. № 9935/2015 г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top