ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 319
София, 25. май 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 258 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определението на Софийския апелативен съд от 28.12.2009 г. по гр.д. № 2906/2009 за прекратяване на въззивното производство.
Недоволна от определението е жалбоподателката А. Ч. А., която го обжалва в срок, като счита, че има интерес да встъпи в производството за поставяне под запрещение на баща й, както и че подадената от нея въззивна жалба е основателна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното прекратително определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд, намира, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че в производството за поставяне под запрещение е недопустимо встъпването на трети лица помагачи на страната на ответника. Те нямат правен интерес да бъде постановено решение в негова полза, тъй като за тях не възникват регресни права в случай на уважаване на иска.
Съгласно чл. 336 ГПК право да искат запрещението на едно лице имат неговия съпруг и близките му роднини. Такова право имат и третите лица, които, макар да не са близки роднини, имат правен интерес от поставянето под запрещение. Интересът на съпруга и близките роднини от поставянето под запрещение се предполага от законодателя и той не подлежи на доказване нито може да бъде оборван. На доказване подлежи само интересът на третите лица, съответно той може да бъде оборван.
Неправилно въззивният съд е приел, че на защита подлежи само интересът на близките роднини лицето да бъде поставено под запрещение, поради което те са процесуално легитимирани да предявят иск за това, а интересът им лицето да не бъде поставено под запрещение не подлежи на защита, поради което те нямат право да встъпят в процеса, за да му помагат. На процесуална защита подлежи както интересът да бъде постановен акт, който има обвързваща си по отношение на всички, така и интересът да не бъде постановяван такъв акт. Затова лицата, които имат правен интерес от постановяването на акта, могат да сезират съд със съответния иск срещу лицето, чиято правна сфера би засегнал този акт, а третите лица, които имат правен интерес исканият акт да не бъде постановен могат да встъпят в процеса за да помагат на ответника. Затова по иска за оспорване на решение на общото събрание на една кооперация членовете-кооператори, които имат интерес от отменяването на решението, могат да встъпят, за да помагат на ищеца, а тези които имат интерес от запазването на решението – да помагат на кооперацията.
По същество правилно обаче съдът е прекратил производството по въззивната жалба, тъй като жалбоподателката встъпва в процеса едва с нейното подаване, а съгласно чл. 218 ГПК встъпването на трето лице помагач е допустимо до приключването на съдебното дирене в първата инстанция.
Като е стигнал до правния извод за недопустимост на въззивната жалба, макар и по други съображения, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийския апелативен съд от 28.12.2009 г. по гр.д. № 2906/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.