О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
С., 26.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1375 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу Определение № 1477 от 04.05.2017г. по ч.гр.д.№ 1667/2017г. на САС, 8 състав за потвърждаване на Разпореждане № 1899 от 254.01.2017г.по т.д.№ 4677/2016г. на СГС, VІ-9 състав. С него първоинстанционният съд е постановил връщане на основание чл.129,ал.3 ГПК на исковата молба на същото дружество чрез управителя И. П. М., предявена против [фирма]/н/, представлявано от същия управител, с правно основание чл.694,ал.1 ТЗ – след като се установи, че [фирма]/н/ има вземания от Банка П. България АД в размер на 130 895 472.90 евро и че част от това вземане – в размер на 55 945 619.72 евро е прехвърлено на [фирма] чрез договор за цесия, да бъде признато съществуване на вземане на [фирма] по отношение на длъжника [фирма]/н/, както и цесионерът да бъде признат за кредитор в производството по несъстоятелност на длъжника [фирма].
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението на въззивната инстанция като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочва се, че исковата молба е върната поради невнасяне на определения от СГС депозит за назначаване на особен представител, но сумата за депозита не е определена по реда на Наредба № 1/2004г. на минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърдението е, че дължимото възнаграждение за особения представител по реда на чл.7,ал.2,т.7 от Наредбата е 341 258лв.; определеното от съда е завишено трикратно по неясни критерии „и от гледна точка на ищеца-цесионер, така и от гледна точна на ответника – цедент”. В приложението към частната касационна жалба, което страната счита за такова по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се посочва, че „определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, тъй като е потвърден размерът на определения от първоинстанционния съд депозит за особен представител, изчислен в нарушение на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и представлява противоречие с ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС”.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С разпореждане от 24.10.2016г. първоинстанционният съд е констатирал, че И. П. М. е управител и на ищеца- кредитор и на длъжника-ответник по иска по чл.694,ал.1 ТЗ, поради което на основание чл.29,ал.4 ГПК, с оглед противоречието на интересите между ищеца и ответника, следва да се назначи особен представител, като възнаграждението бъде определено по реда на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. в размер на 1 119 542.40лв. Исковата молба е била оставена без движение с указания за представяне в едноседмичен срок на доказателства за внасяне по сметката на СГС на тази сума с оглед изготвяне на писмо до САК за посочване на адвокат, който да бъде назначен за особен представител. Поради неизпълнение на указанията с разпореждането от 25.01.2017г. исковата молба е върната.
С частната си въззивна жалба ищецът е оспорвал необходимостта от назначаване на особен представител, твърдейки, че противоречие между „интересите на И. М. като управител и представляващ двете дружества” отсъства, че в отношенията между цедент и цесионер спор няма, а е налице пълно съвпадение на интереса на цедента и търсещият изпълнение цесионер. Изложил е и съображения за неяснота в мотивите в акта на СГС на кого се назначава особен представител и кой следва да внесе сумата.
Въззивната инстанция е споделила изводите, че когато две насрещни страни се представляват от едно и също лице, както е в конкретния случай, е налице хипотезата на чл.29,ал.4 ГПК, тъй като ищецът твърди, че е кредитор с неприето вземане, което е предмет на установителния иск срещу несъстоятелния длъжник. Посочила е, че правилно е установена необходимостта от назначаване на особен представител на страната на ответното дружество за сметка на ищеца, а невнасянето на определения депозит препятства развитието на процеса, което е обусловило и прекратяването му.
От изложените по горе оплаквания, с които е била сезирана и на които е дала отговор въззивната инстанция, пряко произтича неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване – САС не е бил сезиран и не се е произнасял по размера на определения от СГС депозит за възнаграждение на особения представител. Въпрос, който не е бил поставен и който въззивната инстанция не е обсъждала, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол.
Второ самостоятелно основание за недопускане на обжалването е обстоятелството, че не е формулиран въпрос с характеристиката на правен. Заявеното в „изложението” е твърдение за неправилност на обжалвания въззивен акт.
Паралелно с това, размерът на възнаграждението, както изрично е посочил СГС, е определен на база разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. Следва да се има предвид, че СГС е съобразявал редакцията на действащата към момента на произнасянето си /24.10.2016г./ разпоредба на чл.7,ал.2, т.4 – при интерес над 10 000 лв. – 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв.. Посочената в разпоредбата методика обуславя определения от СГС размер на депозита. Поради това неоснователно е твърдението, че определянето му /в размер, който както се посочи, е съобразно редакцията на Наредбата ДВ бр.10 от 05.02.2016г./ е в противоречие с практиката на ВКС.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 1477 от 04.05.2017г. по ч.гр.д.№ 1667/2017г. на САС, 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: