О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 28.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1234/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 т.1 ГПК, образувано по частната жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение №54 от 14.03.2016г., постановено по в.т.д.№68/2016г. по описа на Великотърновски апелативен съд в частта му, с която е оставена без разглеждане въззивна жалба с вх.№101/5.01.2016г. на [фирма] против решение №190/23.12.2015г. по т.д.№104/2015г. на Плевенски окръжен съд и в частта му, с която е прекратено въззивното производство пред Великотърновски апелативен съд.
В частната жалба се поддържа, че в обжалваната му част определението на Великотърновски апелативен съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се съображения, че за [фирма] е налице правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, с което дружеството неправилно е осъдено да заплати на ищцата Ц. У. деловодни разноски в размер на 530 лв. Според жалбоподателя първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът в нарушение на разпоредбите на ГПК е заменил първоначалния ответник [фирма] и е постановил решение срещу ответник, спрямо когото няма предявен иск. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на подадената въззивна жалба.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Ц. Г. У., в който се излагат съображения за липсата на правен интерес за въззивника да обжалва първоинстанционното решение, което от своя страна обуславя неоснователността на подадената частна жалба. Същевременно в отговора се поддържа, че законосъобразно първата инстанция е разгледала иска срещу [фирма] след отстраняване на допуснатата фактическа грешка при изписване на наименованието на ответното дружество. Претендират се разноски за производството пред ВКС.
Върховен касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл.274 ал.2 т.1 ГПК.
С решение №190 от 23.12.2015г., постановено по т.д.№104/2015г. по описа на Плевенски окръжен съд, е отхвърлен иска на Ц. У. против [фирма], предявен на основание чл.517 ал.4 ГПК за прекратяване на дружеството, поради наложен запор и насочено изпълнение върху всички дружествени дялове на едноличния собственик по изп.дело №20158150400044/15 на ЧСИ Т. К.. С решението ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата 530 лв. деловодни разноски, тъй като с поведението си дружеството е дало повод за завеждане на иска.
Решението на Плевенски ОС е обжалвано изцяло единствено от [фирма]. С обжалваното пред настоящата инстанция определение от 14.03.2016г., постановено по в.т.д.№68/2016г. по описа на Великотърновски АС, въззивният състав е оставил без разглеждане въззивната жалба на [фирма], поради липсата на правен интерес за въззивниика от обжалване на решението в отхвърлителната му част и е прекратил въззивното производство. По отношение за направеното искане във въззивната жалба за отмяна на решението в частта му за разноските, въззивният състав е приел, че в тази част жалбата представлява молба по чл.248 ГПК, която следва да бъде разгледана от първоинстанционния съд след влизане в сила на обжалваното определение от 14.03.2016г.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Както правото на иск, така и правото на обжалване предпоставя интерес от обжалването. За ответника не е налице интерес от обжалване, когато предявеният иск е отхвърлен с решение по съществото на спора. Без значение за допустимостта на въззивната жалба с оглед правния интерес са основанията на съда, въз основа на които е отхвърлен иска /т.18 от Тълк.решение №1/2000г. на ВКС, ОСГК не допуска обжалване на решението в частта за мотивите/. В тази връзка липсва правен интерес за ответника от обжалване и на евентуално недопустимо решение, с което е отхвърлен иска.
Несъгласието на жалбоподателя с решението в частта му за разноските, не обуславя наличието на правен интерес от обжалване на решението по съществото на спора. В тази връзка правилно въззивният съд е приел, че въззивната жалба на [фирма] срещу първоинстанционното решение в частта за разноските, следва да бъде разгледана от Плевенски ОС като молба по чл.248 ал.1 ГПК.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата сумата 500 лв. – разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №54 от 14.03.2016г., постановено по в.т.д.№68/2016г. по описа на Великотърновски апелативен съд в частта му, с която е оставена без разглеждане въззивна жалба с вх.№101/5.01.2016г. на [фирма] против решение №190/23.12.2015г. по т.д.№104/2015г. на Плевенски окръжен съд и в частта му, с която е прекратено въззивното производство пред Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] от [населено място],[жк]бл.302 вх.Д ап.103 да заплати на Ц. Г. У. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.”Б” ап.8 направените пред ВКС разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: