2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
гр. София, 28.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2496 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Й. Н. против определение № 11936/03.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 15952/2016 г. от състав на Софийски градски съд.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, съдът е потвърдил определение на СРС за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
Съдът е приел, че липсват твърдения от страна на ищеца по делото, оспорвания с установителния иск документ да се оборва неговата официална удостоверителна сила, като за него от друга страна липсва правен интерес от установяване на престъпно обстоятелство, доколкото дори да се установи неверността на изнесените от ответника данни, това не би се отразило на съществуването, несъществуването, изменението или прекратяването на право, задължение или правоотношение. Съдът е приел, че интересът на ищеца са състои в това да събере признато му по съдебен ред вземане срещу трето лице, като чрез евентуалното уважаване на предявения установителен иск не би се постигнал целения правен резултат.
По изложените съображения, съдът е приел, че предявения установителен иск е процесуално недопустим.
Частната касационна жалба е процесуално допустима, но нейното разглеждане по същество е обусловена от наличието на коя да е от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, относно допустимостта на касационното обжалване.
Относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че по правния въпрос относно допустимостта на установителен иск за установяване истинността или неистинността на свидетелствуващ документ, съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 20/2010 г. по гр.д.№4882/2008 г. на ВКС, І-во гр.отд. Съдът не е отрекъв възможността изобщо да се оспори истинността на свидетелствуващ документ, но е приел, че липсата на правен интерес от това в конкретния случай е с оглед липсата на правната възможност да се разреши правен спор със сила на пресадено нещо. В този смисъл липсва соченото противоречие, доколкото мотивите на СГС за постановяване на определението относно съществото на спора по допустимостта на предявения иск са различни.
По останалите въпроси, касаещи разглеждането на посочения в изложението договор /между други страни/, както и фактите по спора по същество, касаещи други правоотношения, съдът не е формирал правни изводи и не е налице произнасяне, поради което и тези въпроси са извън предмета на произнасянето на настоящия състав, доколкото относимостта на правните въпроси се обуславя от произнасянето по тях от страна на въззивния съд, с обжалваното определение. В същата насока, сочените от страната факти по съществото на спора не подлежат на проверка в настоящото производство, тъй като производството по спора се е ограничило до преценката на съда относно недопустимостта на предявения иск от една страна, а от друга, в производството по допустимост на касационното обжалване е недопустимо да се проверяват фактите по спора. В тази връзка са неотносими твърденията за необоснованост и неправилност на определението, предвид изложените факти по съществото на спора, доколкото такъв е налице.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания по допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11936/03.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 15952/2016 г. от състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.