О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
гр.София, 29.04.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2383 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 02.12.2013г. по гр.д.№13871/2013г. на ГС София за потвърждаване определение за отказ да бъде освободена Б. Р. С. от заплащане на държавна такса.
Жалбоподателката – Б. Р. С., чрез процесуалния си представител моли да се допусне касационно обжалване и да бъде отменено определението на въззивния съд и да бъде освободена от заплащане на държавна такса.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл.274, ал.3, вр. чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Частната жалбоподателкат е поискала с молба от 09.08.2013г. да бъде освободена от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на решение постановеното по гр.дело №57588/2012 год. по описа на РС София. Първоинстанционният съд е отказал освобождаване, като е приел, че държавната такса която възлиза на 40 лв., е във финансовите възможности на жалбоподателката, предвид получаваните от нея и от съпруга и месечни доходи и обстоятелството, че е заплатила адвокатски хонорар по делото в размер на 500 лв.
Въззивният съд с обжалваното определение е потвърдил първоинстанционното определение. Изложил е съображения за това, че условие за освобождаване от държавна такса е липсата на достатъчно средства на лицето да заплати същата – чл. 83, ал. 2 ГПК и при преценка за основателност на подадената молба за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид следните обстоятелства, които формират имуществения статус на физическото лице – доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. В случая съдът е взел предвид факта, че жалбоподателката е декларирала свои месечни доходи в размер на 280 лв. – пенсия и 19 лв. – добавка за инвалид и такива на съпруга си в размер на 220 лв. – пенсия, които съпоставени с размера на държавната такса от 40 лв. /която се заплаща еднократно и не е в значителен размер/ не обуславя извод за невъзможност за заплащане. Посочено е, че ищцата е поела разходите си за първоинстанционното производство- както уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., така и държавната такса за първоинстанционнотото производство в размер на 80 лв. Прието е, че същата е инвалид с 77.6 % намалена работоспособност, но това не обосновава извода, че не разполага със средства да заплати държавната такса за обжалване и че тя следва да се поеме от бюджета на съда.
Като е обжалвала определението на въззивния съд жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, е приложила изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържа, че процесуалните въпроси, които са от значение за спора са за това кога следва да се приеме, че определена категория лица, с установена степен на инвалидност с решение на ТЕЛК следва да бъдат освободени от държавна такса, какви са критериите за да бъде уважена или не молба за освобождаване от държавна такса по смисъла на чл.83, ал.2 ГПК и следва ли да се вземат предвид финансовите възможности на едно лице, когато то е инвалид. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя определение от 03.07.2009г. по гр.д.№383/2009г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че инвалидността следва да се преценява наред с материалните възможности на лицето, определение от 28.11.2013г. по гр.д.№5968/2013г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че се прави преценка за наличието на достатъчно средства за заплащане на държавната такса, определение от 12.08.2010г. по гр.д.№564/2010г., ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че се преценяват самайното състояние на молителя, материалното му и имотно състояние, съпоставено с пълния дължим размер на държавната такса.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките на чл.274, ал.3, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд. По обуславящите изхода на спора процесуални въпроси по приложението на чл.83, ал.2 ГПК е налице установена съдебна практика, основания за промяна на която не са налице. В съответствие със същата, намерила израз и в представените от жалбоподателката определения на състави на ВКС, съдът е извършил преценката налице ли са предпоставки за освобождаване на жалбоподателката от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото й състояние, семейното й положение, здравословното състояние, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, т.е. формирал е изводите си въз основа на всички обстоятелства, относими към възможността на ищеца да заплати дължимата се такса по предявения иск. Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС по този съществен процесуалноправен въпрос, приемаща, че следва да се следи за общото материално състояние на ищците, съпоставено с цената на иска и размера на държавната такса. В настоящия случай жалбоподателката прави и оплаквания относно неправилното приложение от въззивния съд на разпоредбата на чл.83 ГПК, които като относими за правилността на акта, не могат да бъдат разглеждани във фазата на селектиране на касационната жалба.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на определение от 02.12.2013г. по гр.д.№13871/2013г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: