ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 319
гр. София 30.03.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 18.11.2015 (осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 5136 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на две касационни жалби подадени срещу решение № 987/15.05.2015 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 9/2015 година като първата е с вх. № 7568/04.06.2015 година и е подадена от П. на Р. Б., а втората е с вх. № 8550/23.06.2015 година и е подадена от Н. Г. Ц.
С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд след частична отмяна на решение № 16 527/26.08.2014 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 11-ти състав, постановено по гр. д. № 15 279/2013 година е осъдил П. на Р. Б. да заплати на Н. Г. Ц., по предявените от него искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумите от още 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и от още 400.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, като е потвърдил първоинстанционното решение, в частта му, с която предявените искове са били уважени за сумата от 10 000.00 лева обезщетение за неимуществени и за сумата от 2000.00 лева обезщетение за имуществени вреди. С оглед на това общия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, което е присъдено на Н. Г. Ц. по предявените от него срещу П. на Р. Б. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е 20 000.00 лева, а това за имуществени вреди е в общ размер от 2400.00 лева. Същевременно с обжалваното решение искът на Н. Г. Ц. за обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ срещу П. на Р. Б. е отхвърлен за сумата от 30 000.00 лева, представляваща разликата между присъдената сума от общо 20 000.00 лева и пълния размер на претендираното обезщетение от 50 000.00 лева.
В касационната жалба на П. на Р. Б. е посочено, че решението на Софийския апелативен съд е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Твърди се, че са направени погрешни изводи за обема, интензитета и паричния еквивалент на търпените от Ц. неимуществени вреди. Излагат се твърдения, че присъденото обезщетение за тези вреди е прекомерно завишено и не съответства на реално претърпените вреди, поради което е нарушен принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че въззивният съд не е изложил мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обстоятелствата, които според него обуславят неимуществените вреди и тези вреди, като не е посочено и значението на всяко едно от тези обстоятелства за определяне размера на обезщетението. Освен това направената от съда оценка на тези обстоятелства била неправилна. Също така П. на Р. Б. твърди, че обжалваното решение е неправилно и в частта му, с която на Ц. е присъдено обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени в наказателното производство разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като същите би трябвало да се реализират в рамките на наказателното производство, а не в това по ЗОДОВ. Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което размерът на присъденото на Н. Г. Ц. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да бъде намален като се съобрази с обема на реално претърпените вреди, принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, а искът за обезщетение за имуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. на Р. Б. е посочила, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Ответникът по тази касационната жалба Н. Г. Ц. е подал отговор на същата с вх. № 8551/23.06.2015 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, поради което и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а въззивното решение да се потвърди в атакуваната с нея част.
П. на Р. Б. е била уведомена за обжалваното решение на 27.05.2015 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 7568/04.06.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
В касационната жалба на Н. Г. Ц. са изложени твърдения, че обжалваното решение не съдържа мотиви за част от претендираните неимуществени вреди, които не са взети предвид при определяне размера на обезщетението. Твърди се, че така определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижено като е поискано обжалваното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част и да се постанови друго, с което искът на жалбоподателя да бъде уважен до пълния предявен размер от 50 000.00 лева. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Н. Г. Ц. е посочил, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК
Ответникът по тази касационната жалба П. на Р. Б. не е подал отговор на същата, с който да изрази становище по допустимостта и евентуалната основателност на същата.
Н. Г. Ц. е бил уведомен за обжалваното решение на 01.06.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 8550/23.06.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийския апелативен съд е приел за установено по делото, че на 20.05.2010 година Н. Г. Ц. е бил привлечен като обвиняем по сл. д. № 179/2009 година по описа на НСлС за престъпление по чл. 254а, ал. 2, пр. 1 във връзка с ал. 1 от НК, извършено в качеството му на Министър на отбраната като му е взета мярка за неотклонение „подписка”. С присъда № 51/24.02.2011 година, постановена по н. о. х. д. № 3286/2010 година по описа на Софийски градски съд Ц. е бил оправдан по така повдигнатите му обвинения. Тази присъда е била потвърдена с решение № 364/19.01.2012 година, постановено по н. о. х. Д. № 765/2011 година по описа на Софийския апелативен съд, което е оставено в сила с решение № 282/13.06.2012 година, постановено по н. д. № 815/2012 година по описа на ВКС. Също така е прието, че от представените писмени доказателства се установява, че Ц. е извършил разноски за адвокатска защита в наказателното производство в общ размер от 2400.00 лева с ДДС.
Въз основа на горното съставът на Софийския апелативен съд е приел, че така предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ са основателни. За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид, че Н. Г. Ц. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 254а, ал. 2 от НК, като воденото срещу него наказателно производство е продължило за периода от 20.05.2010 година до 10.06.2012 година, т. е. около две години като през това време той е трябвало да участва в различни процесуално следствени действия. Съдът е отчел, че престъплението, за което е повдигнато обвинението не е тежко такова по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и това, че по отношение на Ц. е била взета мярка за неотклонение „подписка”, която е продължила през цялото време на наказателното производство. Освен тези обстоятелства са взети предвид и възрастта на Н. Г. Ц., неговото обществено положение, широкото медийно отразяване на наказателното преследване и негативното му въздействие върху здравето, честта и достойнството на Цонев. След като е преценил всички тези обстоятелства съставът на Софийския апелативен съд е приел, че дължимото се на Ц. обезщетение за неимуществени вреди трябва да се определи в размер на 20 000.00 лева, който според съда удовлетворявал обществения критерий за справедливост, при съществуващите в страната обществено-икономически условия. По отношение на иска за обезщетение за претърпени вследствие на наказателното производство имуществени вреди въззивният съд е счел, че той е основателен до пълния предявен размер и го е уважил изцяло.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. на Р. Б. сочи, че съставът на Софийския апелативен съд се е произнесъл по правния въпрос за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, който въпрос е бил разрешен в противоречие с т. ІІ от ППВС № 4/1968 година. Освен това се твърди, че въззивният съд е разрешил и правния въпрос за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и твърдените вреди в противоречие със задължителните указания по т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. №3/2004 година на ОСГК на ВКС. На последно място се сочи, че с обжалваното решение въпросът за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви въз основа на установените по делото факти и обстоятелства е разрешен в противоречие с установеното в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС задължение за това. Във връзка с последното твърдение се сочи, че въззивният съд не е изложил мотиви за съществуването на причинно-следствена между незаконното обвинение и причинените вреди. С тези твърдения П. на Р. Б. е основала искането си за допускане на касационно обжалване на оспорваното решение на Софийския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, 1 от ГПК. Освен това е поискано и допускане на оспорваното въззивно решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по материално правния въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за това как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД като се твърди, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. Като доказателство за съществуването на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК касаторът се позовава на решение № 47/02.04.2014 година, постановено по гр. д. № 5159/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.; решение № 20/31.01.2014 година, постановено по гр. д. № 4907/2013 година, по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а също така на решение № 964/10.12.2010 година, постановено по гр. д. № 641/2010 година по описа на Софийския апелативен съд.
Във връзка с посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на П. на Р. Б. касационна жалба трябва да се има предвид, че въпросите за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и за това да изложи собствени мотиви въз основа на установените по делото факти и обстоятелства са включени в предмета на делото, били са разглеждани от въззивния съд и са обусловили решението му. Отразеното в т. ІІ от мотивите на ППВС № 4/1968 година становище на Пленума на ВС е намерило израз в т. 11 от диспозитива на същото ППВС. Съгласно даденото в т. 11 от ППВС № 4/1968 година указание при определяне размера на имуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Тези указания са доразвити с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, където е посочено, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи и в случаите на частично оправдаване на лицето като същото се определя глобално по справедливост като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които деецът е осъден, съпоставени с тези, за които е оправдан и като се вземат предвид особеностите на всеки конкретен случай. След съпоставката между посочената задължителна практика на Върховния касационен съд по посочените въпроси и възприетото от състава на Софийския апелативен съд разрешение на същите сегашния състав на ІV г. о. на ВКС намира, че при постановяване на решението си съставът на Софийския апелативен съд не се е отклонил от така установената практика. В случая са обсъдени и преценени всички, твърдяни от страните и реално установени по делото, обстоятелства имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди като същите са посочени в мотивите на съдебния акт и е отразено значението им за определения размер на обезщетението. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на П. на Р. Б. не се съдържат мотиви защо е налице твърдяното от нея нарушение по цитираната задължителна практика на ВКС, но видно от мотивите на самата касационна жалба не се твърди, че не са обсъдени определени факти и обстоятелства, които са били от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, а това че въззивният съд е извършил неправилна преценка на част от същите. Последното обаче може да доведе до неправилност на въззивното решение и е основание за касационното му обжалване по чл. 281, т. 1 от ГПК. Основанията за касационно обжалване на въззивното решение по чл. 281 от ГПК обаче са различни от тези по чл. 280 от ГПК за допускане на касационното обжалване, което изрично е посочено в мотивите на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, поради което въз основа на тях не може да се допусне касационно обжалване на решението. Обжалваното решение е съобразено и със задължителните указания по т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. №3/2004 година на ОСГК на ВКС за това, че обезщетение за вреди по ЗОДОВ се присъжда при наличието на причинно-следствена връзка с незаконното обвинение, в какъвто смисъл са и самите законови разпоредби. Преценявайки събраните писмени доказателства и показанията на разпитаната по делото свидетелка Й. К. Б. съставът на Софийския апелативен съд е достигнал до извода, че претендираните от Н. Г. Ц. вреди са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение като в мотивите към решението си е обосновал съществуването на тази връзка именно в оглед на тези доказателства. Предвид на това не се констатира противоречие между обжалваното решение и ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. №3/2004 година на ОСГК на ВКС по въпроса за причинната връзка между незаконното обвинение и вредите, още повече че П. на Р. Б. не е посочила евентуално кои от претърпените от Ц. вреди не са в такава връзка с повдигнатото и поддържано по отношение на него обвинение. Затова не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и по този въпрос. Не е трябва да се допуска касационно обжалване на решението и по свързания с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС правен въпрос, тъй като въззивният съд е изложил мотиви, които се основават на собствената му преценка на фактите и доказателствата, а също така и по отношение на съществуването на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените от Ц. вреди, поради което не е налице твърдяното от П. на Р. Б. противоречие.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Н. Г. Ц. твърди, че съставът на Софийския апелативен съд се е произнесъл по процесуално правния въпрос за задължението на съда да обсъди всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за правилното прилагане на принципа на справедливостта и за това какъв е справедливия размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. За първия въпрос се твърди наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а за втория по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Във връзка с първия въпрос се твърди, че въззивният съд не е обсъдил накърняването на доброто име на Н. Г. Ц. в обществото с разпространяване от представители на прокуратурата на информация в медиите за наказателното производство шест месеца преди да му бъде повдигнато обвинение; притесненията му за отражението на случващото се върху близките му и необходимостта на полага непрекъснати и специални грижи за спокойствието на близките си; негативното отражение на обвинението върху политическата му кариера и продължаващото и понастоящем негативно отражение върху психиката и авторитета му. Данни за всички тези обстоятелства се съдържат в представените писмени доказателства и в показанията на разпитаната по делото свидетелка Й. К. Б., които са взети предвид и са обсъдени от въззивния съд. Предвид на това те са взети предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и не е налице твърдяното от Цонев нарушение на задължението на съда да обсъди всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за правилното прилагане на принципа на справедливостта. Затова не трябва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по първия от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от Н. Г. Ц. въпроси.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по твърденията в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на двете страни в производството за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Въпросът, по който се твърди съществуване на противоречива практика на съдилищата е този за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за това как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Като доказателство за съществуването на това основание и двете страни представят съдебни решения на други съдилища. Следва да се има предвид, че както ППВС № 4/1968 година, така и ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС дават указания за начина по който следва да процедира съда при определяне на размера на обезщетението и какви факти и доказателства трябва да бъдат взети предвид за това. Размерът на обезщетението се определя конкретно за всеки отделен случай, като се вземат предвид специфичните за случая обстоятелства и установената по делото фактическа обстановка. Това води до възможността сходно за два случая на непозволено увреждане обстоятелство да има едно значение при определяне на размера на обезщетението по първото дело и друго значение по второто дело. Затова въпросът за това какъв размер обезщетение е справедлив не е въпрос, който да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Правилото, че размерът на обезщетението се определя конкретно за всеки отделен случай не дава възможност да бъде извлечено общо правило за определяне на конкретен размер на обезщетението при сходства между част от фактите и обстоятелствата по посочените от страните случаи, което да послужи за преценка дали е налице противоречива съдебна практика. Предвид на това страните не са обосновали твърденията си за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Затова не трябва да бъде допускано касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по подадените от тях касационни жалби на това основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 987/15.05.2015 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.