Определение №319 от 5.6.2009 по ч.пр. дело №306/306 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№319
 
 
София, 05.06.2009 година
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети юни  две хиляди и девета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
                                        ЕМИЛ МАРКОВ
  
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №306/09  година, за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на С. Т. Г. от гр. С. срещу определение №130 от 04.03.09г. по ч.т.д.134/09г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане частната жалба на С. Т. Г. срещу определение от 10.04.2008г. по ч.гр.д.1576/2008г. на Софийски градски съд. За да постанови обжалвания резултат,съдът е приел, че искането на жалбоподателя за обезпечение на бъдещ иск, с оглед която е образувано производството е подадена на 01.09.2007г. при действието на ГПК / 1952г./, като съобразно т.6 ТРОСГК №1/2001г. на ВКС на РБ, постановените в това производство съдебни актове подлежат на двуинстанционен контрол.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК, ІІ т.о. е образувано по частна касационна жалба на С. Г. срещу определение по ч. гр.д. 1576/08г. на СГС, с което е отменено определението на СРС за допускане на обезпечение на бъдещ иск в полза на Г. и е обезсилена издадената обезпечителна заповед. При тези фактически данни, законосъобразно съставът на ВКС, ІІ т.о. е оставил без разглеждане подадената частна касационна жалба, с оглед разрешенията дадени с т. 6 ТРОСГК № 1 /2001г. на ВКС на РБ, които са задължителни както за съдилищата, така и за страните в процеса. Правилно е преценен и съдопроизводствения ред, по който следва да бъде квалифицирано висящото производство във връзка с изричната разпоредба пар. 2, ал.4 ПЗР ГПК. Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Правно необосновано страната счита, че след като е налице произнасяне на районния съд по допускане на исканото обезпечение производството не е висящо. Възможността за упражняване на инстанционен контрол върху акта на районния съд, в определените от закона срокове, съставлява пречка за влизане в сила на постановения съдебен акт, произтичаща от суспенсивния и деволутивен ефект на жалбата, от който се извежда и висящността на производството.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
 
ПОТВРЪЖДАВА определение №130 от 04.03.09г. по ч.т.д.134/09г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top