Определение №319 от 5.7.2011 по ч.пр. дело №301/301 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
С., 05.07.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 27.06.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 301/2011 година
Производството е по член 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№89321/10.12.2010г.,подадена от В. Т. В.,К. П. В.,И. П. В.,Ж. И. Ф.,А. Б. К./починала в процеса на производството по делото и заместена от законните си наследници М Б. А.,Й. А. и А. А./,М. П. К.-В. и Л. А. Ш.,чрез пълномощника им адвокат К. М. против определение от 20.11.2010г. на Софийски градски съд,ТК,VІ-І състав,постановено по гр.д.№9973/2010г. по описа на същия съд,с което се оставя без уважение частната жалба на В. Т. В.,К. П. В.,Ж И. Ф.,А. Б. К.,М. П. К.-В.,В. Г. Л. и Л А. Ш. подадена против определението от 16.06.2010г. на Софийски районен съд,46 състав,постановено по гр.д.№262327/2007г.по описа на същия съд, в частта,в която е прекратено производство и е върната исковата молба по предявените искове по член 108 и член 109 от ЗС,както и жалбата,подадена от същите жалбоподатели против същото определение в частта относно спиране на производството по същото гр.д.№26327/2007г. по повод предявения от ищците иск по член 59 от ЗЗД,против ответника И. Л..
Постъпила е и частна жалба,подадена от В. Т. В.,К. П. В.,И. П. В.,Ж. И. Ф.,М Б. А.,А. А.,М. П. К.-В. и Л А. Ш.,чрез пълномощника им адвокат К. М. против разпореждане от 13.12.2010г. постановено по гр.д.№9973/2010г. по описа на Софийски градски съд,ТК,VІ-І състав,за оставяне без уважение молбата,подадена от В. Т. В.,К. П. В.,И. П. В.,Ж И. Ф.,А. Б. К.,М. П. К.-В. и Л А. Ш.,на основание член 193 от ГПК/отм/ за допълване на определение на СГС VІ-І по ч.гр.д.№9973/2010г. по описа на същия съд.
По допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение:
По частна касационна жалба с вх.№89321/2010г.:
С изложението си по допустимост на частната жалба,в точка първо римско на същото касаторите заявяват,че/цитирам/:
„Съдът се е произнесъл по следните процесуални въпроси от значение за правилното приложение на закона по конкретния правен спор в отклонение със съдебната практика:
-съсобствениците на един имот по иск за собственост необходими или обикновени другари са
-обстоятелството,че решението по предявен от съсобствениците иск за собственост на недвижим имот следва да бъде еднакво,обуславя ли извода,че при предявен иск от част от съсобствениците предявеният по-късно иск със същото правно основание подлежи на прекратяване по член 224 от ГПК/отм/.
-съпрузите ответници по предявен иск за ревандикация необходими другари ли са за имот,за който се претендира индивидуална собственост на единия съпруг или за имот,за който се противопоставя титул за собственост.
-съпрузите ответници по предявен облигационен иск необходими или обикновени другари са”,
след което касаторите твърдят ,че въпросът е решен в отклонение от съдебната практика и цитират и прилагат съдебни решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,като не цитират нито едно от основанията,посочени в разпоредбата на член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК, за допускане на касационно обжалване.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че след като от фактическа страна е установено,че ищците по гр.д.№25327/2007г.-Ж. И. Ф.,А. Б. К.,В. Г. Л. и Л. А. Ш. са предявили срещу ответника И. К. Л. искове с правно основание член 108 от ЗС и член 109 от ЗС и с идентичен предмет и страни е образувано и е водено гр.д.№6569/2002г. по описа на СРС,69 състав,съдът е стигнал до извода,че заведеното дело следва да бъде прекратено.Съдът счита,че е без значение обстоятелство,че ищците по гр.д.№26327/2007г. И.,К. и В. В. не са страни във висящото производство със същия предмет по гр.д.№6569/2002г. по описа на СРС,47 състав и въззивното производство по гр.д.№4393/2004г. на СГС,ІІотделение,тъй като по своята правна същност предявените искове са искове на съсобственици за ревандикация на един и същ имот и по отношение на едни и същи ответници по отношение на които следва да бъде постановено еднакво решение и без значение е обстоятелството,че по повод предявените искове по гр.д.№26237/2007г. трима от ищците не са ищци по гр.д.№6269/2002г. по описа на СРС,47 състав.
По отношение на предявения иск по член 59 от ЗЗД,съдът е приел,че производството по делото по тези искове, следва да бъде спряно,тъй като решението по вече предявения ревандикационен иск ще има значение за решението на съда по член 59 от ЗЗД,тъй като последното е обусловено от това решение,поради заявената претенция за дължимо обезщетение на собствениците на имота,лишени неправомерно от ползването му от ответниците за процесния период.
Преди всичко в изложението си по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил волята на съда,обективирана в решението му.Този правен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалвания съдебен акт,за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Видно от съдържанието на изложението,в горепосочената му част,в същото липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,посочените като такива не са свързани с решаващите изводи на съда,а представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,в подкрепа на които се цитира и прилага съдебна практика на ВКС,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 от ГПК.Това е така,защото проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.Ето защо,без да бъде посочен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил изводите на съда,обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол,като ВКС не е задължен за изведе този въпрос от изложението на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Н. на правния въпрос,както и при формулиране на въпроси,както е в настоящия случай,които са неотносими за решаващите изводи на съда,обективирани в решението му,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По частна жалба с вх.№9716/07.02.2011г.,подадена от В. Т. В.,К. П. В.,И. П. В.,Ж. И. Ф.,М Б. А.,А. А.,М. П. К.-В. и ЛА. Ш.:
С разпореждането на въззивния съд от 13.12.2010г./лист 13 от делото/,предмет на настоящата частна жалба, е оставена без уважение молба от В. Т. В.,К. Т. В.,И. П. В.,Ж. И. Ф.,А. Б. К.,М. П. К.-В. и Л А. Ш.,подадена чрез пълномощника им-адвокат К. М.,на основание член 193 от ГПК/отм/.Съдът е изложил доводи,че има произнасяне по жалбата в частта срещу определението за прекратяване,както и срещу определението за спиране.
Видно от данните по делото с горепосочената молба от 13.12.2010г. е поискано на основание член 193 ал.1 от ГПК/отм/ допълване на постановеното определение,с което съдът да се произнесе по частната жалба срещу определението на СРС,46 състав по гр.д.№26327/2007г.,в която е спряно производството по предявените срещу Л. Б. –Л. искове,за което има искане в частната жалба,но по него не се е произнесъл съда,не е изложил мотиви и не е постановил диспозитив.
Съгласно член 193 ал.2 от ГПК/отм/ съдът разглежда молбата с призоваване на страните и се произнася с допълнително решени,което подлежи на обжалване по общия ред.
В настоящия случай се иска допълване на определение,което следва са се извърши по предвидения от ГПК/отм/ ред,но вместо това съдът се е произнесъл резолюция,без призоваване на страните, а е следвало,съгласно предвиденото в член 193 ал.2 от ГПК/отм/ да разгледа горепосочената молба с призоваване на страните и се произнесе с допълнително решение по същата.Ето защо,с така постановеното по обжалваната резолюция,въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва същата да бъде отменена,а делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по подадената молба на основание член 193 от ГПК/отм/ .

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 2011.2010г. на Софийски градски съд,търговска колегия,VІ-І състав,постановено по гр.д.№9973/2010г. по описа на същия съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ОТМЕНЯ разпореждане от 13.12.2010г на Софийски градски съд,постановено по гр.д№9973/2010г. по описа на съда,с което е оставена без уважение молба вх.№89319/2010г. ,подадена на основание член 193 от ГПК/отм/ и ВРЪЩА делото на същия съд за извършване на следващите се процесуални действия, във връзка с тази подадена молба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар