О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 07.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 30.10.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3823/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.250 и сл. ГПК.
Образувано е по молбата на адв.И. Н. – САК, като пълномощник на [фирма], с вх. на ВКС № 7766 / 08.09.2014 год. за допълване на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 505 от 08.08.2014 год., по т.д.№ 3823/2013 год. на ІІ т.о. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1534/ 27.08.2012 год., по т.д.№ 4186/2011 год. и алтернативно за поправка на диспозитива му, поради очевидна фактическа грешка.
При обосноваване на искането си, основано на чл.250, ал.1 ГПК, молителят, поддържа, че съдебният състав на ВКС,ТК не се е произнесъл в пълен обем по всички формулирани на стр.7-13 от изложението му по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, по отношение на които е счел, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, както и не е обсъдил въведеното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. От изложеното в обстоятелствената част на молбата е видно, че молителят поддържа становище, че в производството по чл.288 ГПК обсъждането на всички поставени от него въпроси е задължение на произнасящия се по искането за допускане на касационен контрол съдебен състав на ВКС, без възможност да извършва подбор на същите.
Поради това и липсата на произнасяне от състава на ІІ т.о. на ВКС по поставените от касатора въпроси на материалното и процесуално право:
1.„Представлява ли клауза за неустойка тази уговорка в договор, съобразно която при неизпълнение на договорно задължение на кредитора се дължи като обезщетение заплащането на сума, определена в лихвен % върху определена парична сума ?”;2.„Ако ищецът е посочил погрешно правната квалификация на предявените искове, тази правна квалификация е възприета от първоинстанционния съд и той се е произнесъл по исковете, съобразно грешната правна квалификация и едва въззивният съд установи, че възприетата правна квалификация е грешна, следва ли въззивният съд да определи правилната правна квалификация, съответно ако това се налага да укаже на ищеца да отстрани нередовността в исковата молба, след което да се произнесе по исковете, съобразно заявените обстоятелства на исковете и правилната правна квалификация или следва да отхвърли исковете, съобразно грешната правна квалификация, т.е. да изходи от грешната правна квалификация и да отхвърли исковете, защото обстоятелствата на които се основават същите, които обстоятелства са заявени в процеса и са установени от доказателствата по делото не съответстват на тази грешна правна квалификация?; 3.„Представлява ли клаузата за неустойка тази уговорка в договор, съобразно която при неизпълнение на договорно задължение на кредитора се дължи като обезщетение заплащането на сума, определена в лихвен процент върху подлежаща на връщане определена парична сума?”; 4.”При сключване на ненаименован договор със смесен характер, съдържащ и елементите на договор за поръчка, подписан от доверителя, довереника и трето лице, което трето лице е поело задължения във вр. с конкретното осъществяване на предмета на поръчката, когато в договора е предвидено заплащането на неустойка от довереника на доверителя при неизпълнение на задължения от страна на това трето лице, то довереникът дължи тази неустойка, поради неизпълнение на чужди задължения/ на третото лице/, или поради неизпълнение на собствените си задължения/ да извърши правните действия по реализиране предмета на поръчката/?”;5. „При сключване на ненаименован договор със смесен характер, включващ елементите на повече от един вид договори, който е сключен между повече от две страни, всяка от които страни има права, съответно поема задължения по ненаименувания, присъщи на отделните формиращи го договори, може ли една от страните по ненаименувания договор да поеме задължения да заплати неустойка на друга страните, за неизпълнение на задължения на трета от страните?”, които според последния са от значение за крайния правен резултат по делото и първият тях е разрешен в противоречие със съдебната практика по см. на т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК, изразена в решение № 1095/23.12.99 год.-, по гр.д.№ 611/99 год. на ІІ г.о. на ВКС и в решение от 10.05.2003 год., по гр.д.№ 1857/2003 год., а вторият – в несъответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в цитирани решения на ВКС: № 51 от 07.04.2009 год., по т.д.№ 623/2008 год. на ІІ т.о.; № 179 от 07.03.2011 год., по т.д.№ 63/2010 год. на І т.о.; № 186 от 26.11.2010 год., по т.д.№ 417/2009 год.; № 45 от 20.04.2010 год., по т.д.№ 516/2009 год. на ІІ т.о. и № 75 от 28. 05.2010 год., по т.д. № 923/2009 год. на ІІ т.о. и № 97 от 20.07.2011 год., по т.д.№ 620/2010 год. на І т.о. на ВКС. По отношение на същия, както и на останалите правни въпроси се поддържа и селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Насрещната по молбата страна – [фирма], с молба вх. на ВКС № 8596/06.10.2014 год. е заявила становище за недопустимостта и при условията на евентуалност за нейната неоснователност.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид исканията на молителя и провери данните по делото, съобразно правомощията си, намира:
Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.250, ал.1, изр.2 ГПК от надлежна страна в процеса и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Определение № 505 от 08.08.2014 год., по т.д.№ 3823/2013 год. на ІІ т. о. на ВКС, чието допълване се иска е постановено в производството по чл.288 ГПК и е окончателно.
С диспозитива на същото – „не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд №1534/ 27.08.2012 год., по т.д.№ 4186/2011 год. ” съставът на второ търговско отделение на ВКС, разгледал касационната жалба на „Г. П.”Е. се е произнесъл по цялото искане на жалбоподателя, което е за допускане на касационното обжалване. Следователно в случая хипотезата на непълен съдебен акт по см. на чл.250 ГПК отсъства.
Що се касае до изложените в съобразителната част на постановения от състава на ВКС,ТК съдебен акт мотиви, то според трайно установената съдебна практика, същите не подлежат на допълване, като относно съдържанието им следва единствено за прецизност да се посочи, че съгласно задължителните указания в ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС съдът в производството по селектиране на касационната жалба не длъжен да се произнася по всички поставени от касатора въпроси, а само по онези, възприети за релевантни за решаващите правни, а не фактически, изводи на въззивния съд, а чрез тях и за крайния изход на делото, въпроси на материалното и/ или процесуално право. В тази вр. съставът на касационната инстанция, в съответствие със служебното си задължение да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните, по арг. от чл.5 ГПК, може и в производството по чл.288 ГПК въз основа на обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК да конкретизира, да преформулира, да уточни и да квалифицира правния въпрос, счетен от значение за крайния правен резултат по конкретното дело.
Именно съобразявайки тези задължителни постановки в т.1 на горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, както и дефинираното с тях общото основание за селектиране на касационните жалби настоящият състав на ВКС, ТК при постановяване на определението, чието допълване се иска е приел, че касаторът не е формулирал правен въпрос, попадащ в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, като с оглед служебното си задължение се е произнесъл и по въведеното от жалбоподателя оплакване за вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт.
В тази вр. е обсъдена и разликата между неправилно определена от решаващия съд правна квалификация на иска и произнасяне по непредявена искова претенция, т.е. претенция, разгледана от решаващия съд на непредявено основание, като по този начин е даден отговор на част от хипотетично поставения процесуалноправен въпрос, относим към твърдяната недопустимост на обжалваното въззивно решение.
При приетото отсъствие на основната обща предпоставка за достъп до касация, съставът на касационната инстанция, съобразно цитираното ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 год., не дължи въобще произнасяне по поддържаните селективни основания и с тези задължителни постановки постановеното определение, чието допълване се иска е съобразено.
Що се касае до поставените отново в молбата на касатора конкретни въпроси, то формулирани същите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, чрез подробен анализ на правилността на изводите на въззивния съд и съпоставянето им с мотиви на цитираните съдебни актове на ВКС – казуална и задължителна практика, дори и, въпреки известната хипотетичност, с която са изразени, да са евентуално важни правни въпроси, като неотносими към формиране на решаващата воля в обжалвания съдебен акт и чрез нея към крайния изход на спора, са приети за неотговарящи на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и поради това не подлежащи на обсъждане.
Отделен в тази вр. е въпросът, че на стр.5 от определението по чл.288 ГПК съставът на касационната инстанция подробно е посочил, че въпросът дали конкретна договорна клауза е неустоечна или не, както и правилността на извода на въззивния съд в тази насока е относим единствено към преценката за наличие на основанията по чл.281, т.3 ГПК,която не се извършва в производството по селектиране на касационните жалби.
Всъщност от съдържанието на заявеното в молбата искане, основано на чл.250 ГПК, е видно, че то цели, въпреки изричната декларация на касатора в противна насока, преразглеждане на делото и постановяване на нов съдебен акт с различен от постановения в определението, чието допълване се иска, правен резултат, което е недопустимо.
Неоснователно е и искането за поправка на очевидна фактическа грешка.
Съгласно последователната практика на ВКС очевидна фактическа грешка по см. на чл.247 ГПК е налице само, когато съществува несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното отразяване в постановения съдебен акт, каквото противоречие в случая отсъства.
Обстоятелството, че изрично в съобразителната част на определението по чл.288 ГПК решаващият състав на второ търговско отделение на ВКС е приел за отсъстваща общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване, поради липса на формулирани правни въпроси, които да попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС и се е произнесъл по оплакването за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, приемайки го за неоснователно, която преценка е обусловила и отразеното в диспозитива недопускане на касационното обжалване, изключва да е налице твърдяния в молбата, при условията на алтернативност порок, подлежащ на отстраняване по реда на чл. 247 , ал.1 и сл. ГПК.
Ответната по молбата страна не е претендирала присъждане на деловодни разноски, нито е доказала да е извършила такива, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за същите.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.250 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение, като неоснователна, молбата на адв. Ив Н. – САК, като пълномощник на [фирма], с вх. на ВКС № 7766 / 08.09.2014 год. за допълване на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 505 от 08.08.2014 год., по т.д.№ 3823/ 2013 год. на ІІ т.о..
ОСТАВЯ без уважение, като неоснователна, молбата на адв. Ив Н. – САК, като пълномощник на [фирма], с вх. на ВКС № 7766 / 08.09.2014 год. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 505 от 08.08.2014 год., по т.д. № 3823/2013 год. на ІІ т.о. на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.