О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 319
София, 16.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 281/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. В. срещу решение от 17.10.2008 г. по гр.д. № 2516/2004 г. на Софийски градски съд, с което е отменено изцяло решение от 11.05.2004 г. на Софийски районен съд, 59 състав, постановено по гр.д. № 1852/2004 г. и вместо него постановил друго, с което отхвърлил изцяло предявения от касатора иск срещу З. “Б” с правно основание чл.390, ал.1 ТЗ (отм.) за сумата 7 861 лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, а като основание за допустимост на касационното обжалване сочи наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответната страна ЗПАСД “Б” не е изразила становище по касационната жалба по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
ВКС, ТК, второ отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280, ал.1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на П. Н. В. поради следните съображения:
С обжалваното решение въззивният приел от фактическа страна, че застрахованият от ищеца при ответника З. “Б” лек автомобил умишлено е бил опожарен и съгласно нормата на чл.390, ал.4 ТЗ, в сила към настъпване на застрахователното събитие, застрахователят не дължи претендираното по делото застрахователно обезщетение.
Основния спорен въпрос, обусловил решението на СГС и формулиран от касатора е този за реда, по който следва да се установи наличието на умисъл при повредата на застрахована вещ, който изключва отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение. Касаторът поддържа, че умисълът като форма на вината се доказва единствено и само с влязла в сила присъда или решение по чл.97 ГПК (отм.), в подкрепа на което твърдение се представят Решение № 528 от 08.07.2005 г. по т.д. № 17/2005 г. на ВКС, І т.о., Решение № 1* от 27.06.1973 г. по гр.д. № 988/73 г. на ВС, І г.о. и Решение № 578 от 23.09.1987 г. на ВС, ІV г.о., в противоречие с които въззивният съд изградил изводите си за наличието му въз основа на заключението на назначената от него пожаро-техническа експертиза.
Представените от касатора решения на отделни състави на ВС и на ВКС не съдържат разрешение на повдигнатия от него съществен процесуалноправен въпрос, което според настоящата инстанция е обусловено от отговора на въпроса необходимо ли е умишленото увреждане на застрахованото имущество във всички случаи да съставлява престъпление, за да е налице последователно прокарваното от законодателя ни начало, според което основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение е налице само при извършване на умишлено увреждане от страна на застрахования или от трето ползващо се по договора лице – чл.355, ал.1, б.”б” ЗЗД (отм.), чл.390, ал.4 ТЗ (отм.) и чл.211, ал.1, т.1 от сега действащия Кодекс за застраховането,.
Настоящата инстанция намира, че липсата на съдебна практика по посочените материалноправни и процесуалноправни въпроси, които имат характера на съществени за конкретния спор, обосновават значимостта им за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което основание касационното обжалване на въззивното решение ще следва да се допусне.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 157,22 лв. в едноседмичен срок от съобщението до него.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на второ отделение при Търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.10.2008 г. по гр.д. № 2516/2004 г. на Софийски градски съд, ВК, ІІ Б отделение.
УКАЗВА на касатора П. Н. В. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 157, 22 лв., като изрично му се съобщи, че при неизпълнение на дадените указания производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието или след изтичане на срока за изпълнение делото да се докладва на Председателя на ВКС, ТК, ІІ- ро отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: