О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 31.03.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладвано от съдията Богданова гр.дело № 1420/2009г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. И. от гр. В., чрез пълномощника му – адв. Б. Х. срещу въззивно решение № 23 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 545/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 3.04.2008 г. по гр.д. № 2038/2006 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен иска за унищожаване, поради измама на договор за дарение на недвижим имот- ап. № 10, на ІV ет., намиращ се в жилищна сграда на ул. “. № 3, гр. В., сключен на 21.01.2005 г. между К, действаща като пълномощник на А. П. И. и В. А. И. с нот.акт № 14/2005 г. на нотариус с район на действие Варненски районен съд.
Ответниците по касационната жалба К. Н. К., В. А. И. и И. А. К. в писмените отговори, чрез пълномощниците си – адв. М. С. и адв. П. В. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на А. П. И. срещу К. И. К. и В. А. И. за унищожаване, поради измама на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 21.01.2005 г., с нот.акт № 14/2005г., с който К. К. е дарила на В. И. на жалбоподателя и прехвърлителката недвижим имот- апартамент в гр. В., като е приел, че дарението е извършено от К. К. , като пълномощник на жалбоподателя и че няма данни същата да е въведена в заблуждение от надарената или трето лице, със знанието на последната да сключи сделката. Във връзка с направеното от жалбоподателя-ищец уточнение, че измамата се състои в умишленото му въвеждане в заблуждение от ответницата К относно обстоятелството, че ще продаде апартамента е приел, че не е налице основание за унищожаване на упълномощителната сделка, с която жалбоподателя е упълномощил К. К. да извърши продажба на апартамента и други разпоредителни сделки. Изложил е съображения, че от събраните по делото доказателства не може да се изведе извод, че ищецът е бил въведен умишлено в заблуждение за да подпише упълномощителната сделка. Приел е за недоказано твърдението му, че към момента на сключване на упълномощителната сделка не е бил в състояние да разбира и ръководи действията си, което би било основание за унищожаване на едностранна сделка.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че изводите на въззивния съд не съответстват на установените по делото факти за това, че ищецът е бил със съзнание, че упълномощителната сделка е само за извършване на продажба, което се установявало от редакционния текст на пълномощното, както и че към момента на упълномощаването волята му била опорочена от неспособност да разбира и ръководи действията си.
Доводите на жалбоподателя обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на касационното обжалване.
Твърденията, които се отнасят до неправилност на решението, изразяващи се в неговата необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като обосноваността на решението не е въведено като основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният в изложението като материалноправен въпрос “за отношенията между доверител и довереник”, така както е поставен сочи на спор по фактите, а именно дали по делото е установено твърдението на ищеца, че е бил въведен в заблуждение при подписване на упълномощителната сделка. Въпросът касае съществото на спора относно установяване на конкретни факти и изпълнение на доказателствена тежест, за страната която твърди че е била опорочена волята й, като е била въведена в заблуждение. Въвеждането в заблуждение /създаването на неверни представи/, с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнасят до фактическия състав на сделката т. е. само неверните представи по предмета и съдържанието на договора са основание за неговото унищожаване по чл. 29 ЗЗД. При упълномощаването законът определя като решаваща за действителността на съгласието спрямо третите лица тази воля, която упълномощителят е заявил в пълномощното. В този контекст, съдът с оглед установените по делото факти е приел за недоказано твърдението на ищца, че упълномощителната сделка е сключена при измама.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитието на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуването на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. Разпоредбата на чл.29 ЗЗД е ясна, поради което съдът в настоящия състав намира, че не се касае за правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата, поради различно тълкуване на правната норма, който да е от значение за развитието на правото.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 23 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 545/2008 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: