О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София 19.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1817 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. В. М. чрез адв. С срещу решение № 427 от 26.06.09г.по в.гр.дело № 577/04г.на Добричкия окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 542/30.06.04г.по гр.дело № 864/03г.на Добричкия районен съд. С него същата страна е осъдена да заплати на С. С. А. сумата от 1000 евро на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД като платена на отпаднало основание – развален договор за поръчка от 12.12.2002г.за закупуване в чужбина и внасяне в страната на лек автомобил,ведно със законната лихва върху сумата от 150 евро,считано от 31.03.03г.до 31.05.04г.и върху сумата от 1000 евро,считано от 1.06.04г.до окончателното изплащане.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията по правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд,независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Повдигнатият процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да допуска относими към спора доказателствени средства не е разрешен в противоречие със съдебната практика,а такава преценка е направена от въззивния съд. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Цитираните в изложението решения на Софийския районен съд не са приложени,поради което не може да се направи извод за наличие на противоречива практика.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Законовият текст е въпроизведен бланкетно,без обосноваване как разрешението,възприето от въззивния съд на правен въпрос от значение за изхода на спора влиза в конфликт с точното приложение на закона и е от значение за развитие на правото.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 26.06.09г.,постановено по в. гр.дело № 577/04г.на Добричкия окръжен съд по жалба на В. В. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.