О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София,15.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 667/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Г. от г. Варна срещу въззивно решение от 07.07.2008г. по гр.д. № 136/2008г. на Варненския апелативен съд.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационната жалба “Б”ООД-г. Варна поддържа, че не са налице предпоставките, предвидени в чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът “С” О. не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е постановил решението си в противоречие с постоянната практика на ВКС и тази на съдилищата, както и че с атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона – касационни основания по чл.281 ал.1 т.1-3 ГПК.
ВКС, ТК, второ отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280, ал.1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на С. С. Г. поради следните съображения:
С обжалваното решение на апелативния съд е обезсилено първоинстанционното решение от 31.10.07г. по т.д. № 423/2006 г. на Варненския окръжен съд в частта му, с която е уважен иска предявен от С. С. Г. от Варна срещу “С”ООД-г. Варна и “Б”ООД-г. Варна с правно основание чл.346 ал.2 ГПК/отм./ във вр. с чл.320 ГПК/отм./ и е прекратено производството по делото. С обжалвания съдебен акт е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е прекратено производството по исковете с правно основание чл.97 ал.1 във вр. с чл.431 ал.2 ГПК (отм.), както и в тази, с която е отхвърлен предявения при условията на евентуалност иск по чл.135 ЗЗД срещу “С”О. и “Б”О. за обявяване относителната недействителност спрямо ищцата на сделката, обективирана с нот.акт № 5/8.12.03г. по нот.д. №1188/03г. на нотариус Ал. Г.
Касаторът развива съображения, че съществените за делото материалноправни и процесуалноправни въпроси са решени в противоречие със закона и с практиката на ВКС. Навеждат се и доводи, че тези въпроси са от значение за развитие на правото.
І. Относно предявеният главен иск за обявяване недействителността на разпоредителната сделка, извършена след вписване на възбрана върху процесния недвижим имот – чл.346 ал.2 във вр. чл.320 ГПК(отм.)
Въззивният съд в съобразителната част на решението си е приел, че така предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като ищцата няма правен интерес да иска обявяване недействителност на прехвърлителната сделка чрез установителен иск.
От данните по делото се установява, че като обезпечение по предявения от нея иск по чл.74 ТЗ е наложена и вписана възбрана върху единствения недвижим имот на дружеството “С”ООД. Разпоредбата на чл.346 ГПК (отм.) урежда един от случаите на относителна недействителност на разпоредителна сделка, при които не е необходимо да се доказва знанието за увреждане от страна на третото лице-приобретател на имота. Аналогични са хипотезите, предвидени в чл.76 ЗН, чл.22 ал.2 СК, чл.180 ДПК(отм.) и чл.647 ТЗ.
Във всички тези хипотези недействителността може да бъде релевирана посредством установителен иск или възражение. Правният интерес на ищеца се състои в това отчужденият имот да бъде върнат в патримониума на длъжника, в който смисъл е постоянната практика на ВКС-Решение № 1598/22.09.1967 г. по гр.д. № 1038/1967г. на ВС, І-во г.отд., Решение № 207/29.07.1999 г. по гр.д. № 469/1998г. на ВКС-5-чл.с-в и др.
ІІ. Относно иска за признаване правото на собственост на ответника “С”О. с правно основание чл.97 ал.1 във вр. с чл.431 ал.2 ГПК (отм.).
Въззивният съд в мотивите на обжалваното решение е приел, че предвид чл.15 ал.2 ГПК(отм.) ищцата няма качеството на процесуален субституент, респ. не е активно легитимирана да предявява искове за установяване на чужди имуществени права. Това становище е в противоречие с практиката на ВКС по прилагане на чл.134 ЗЗД, регламентиращ предявяването на сурогаторен иск, каквато правна характеристика има в конкретния случай предявения от ищцата иск за признаване правото на собственост на ответника “С”О. с правно основание чл.97 ал.1 ГПК във вр. с чл.431 ал.2 ГПК (отм.). В този смисъл е и постоянаната практика на ВКС, изразена в Решение № 1517/6.07.1973г. по гр.д. № 982/1973г. на ВС, І-во г.о., Решение № 817/13.05.1999 г. по гр.д. № 143/1999г. на ВКС-V-то г.о. и др.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 07.07.08 г. по гр.д. № 136/2008 г. на Варненския апелативен съд.
Предвид обстоятелството, че касаторът е внесъл дължимата държавна такса за касационно обжалване, такава не следва да бъде задължаван да внася повторно.
Водим от горното ВКС, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 07.07.2008г. по гр.д. № 136/2008г. на Варненския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: