О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 26.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 123 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби от страните по облигационния спор, чието разрешаване е било предмет на въззивното решение на Монтанския окръжен съд, ГК, от 10.ІІІ.2008 г., постановено по гр.д. № 229/07 г.
Касационната жалба с вх. № А-691/29.ІV.2008 г. на З. „Б” – София, подадена /по пощата на 23.ІV.с.г./ чрез изп. директор Р. Я. , е против онази част от това въззивно решение, с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 1* на Л. РС от 20.ІV.2007 г. по гр.д. № 356/06 г. – досежно отхвърлянето, като неоснователен и недоказан, на иска на застрахователя с правно основание по чл. 81 ЗЗ /отм./, воден срещу И. А. М. от гр. Лом за разликата от 8467.70 лв. и до пълния предявен размер от 10 368.43 лв. /обжалваем интерес в размер на 1 900.73 лв./. Оплакванията на касатора З. „Б” АД – София са както за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, но така също и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Инвокирани са доводи, че неправилно е била приета явна завишеност на размера на платеното на Ц. М. Еленкова от гр. В. обезщетение за репариране на неимуществените й вреди, изразени в болки и страдания от получена при ПТП на 20. Х.2000 г. средна телесна повреда. Поради това касаторът-застраховател претендира отменяването на въззивното решение на Монтанския ОС в атакуваната негова отхвърлителна част и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковата му претенция, имаща за свой предмет отхвърлената част от платено застрахователно обезщетение в полза на Ц. М. Еленкова от В. за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от ПТП, станало на 20. Х.2000 г., да бъде уважен в пълния претендиран по делото размер, вкл. с присъждане на всички направени съдебно-деловодни разноски и на юрисконсултско възнаграждение.
Съответно касационната жалба на И. А. М. от гр. Лом с вх. № А-544/2.ІV.2008 г. е срещу осъдителната част на същото въззивно решение, постановено от Монтанския ОС по гр. д. №229/07 г., поради което, с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, който да е идентичен по смисъл с решението на първостепенния съд: за погасяване исковите претенции на застрахователя по давност. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител адв. В от АК-Монтана, касаторът М. изтъква, че „достатъчно основание за допускане касационното обжалване на цитираното решение на втората инстанция” – в неговата осъдителна част, било това, че то „противоречи на практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/”.
В срока и по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК З. „Б” – София писмено е оспорило касационната жалба на И. Ал. М. от гр. Лом чрез своя юрисконсулт М. Я. както досежно липса на приложно поле на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в нея оплаквания за неправилност на въззивното решение на Монтанския ОС в неговата осъдителна част.
По всяка от постъпилите две касационни жалби Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира следното:
1. По касационната жалба на ищеца З. „Б” – София:
Тази касационна жалба е нередовна /по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ и затова ще следва да бъде върната.
С Разпореждане № 86 на председателя на Първо отделение при Търговската колегия на ВКС от 8.ІХ.2008 г. е било констатирано, че към своевременното постъпилата касационна жалба на застрахователя липсва изискуемото по закон „изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК” и делото е било върнато обратно на въззивния съд за надлежното й по-нататъшно администриране, вкл. с напомнянето, че последният има задължението да изпраща във ВКС само редовни касационни жалби, а нередовните такива – да връща на подателите им по реда на чл. 286 ГПК. С последващо разпореждане от 17.ІХ.2008 г. съдия от ОС-Монтана е предприел процедурата по чл. 285, ал. 1 ГПК, като съобщението за отстраняване на констатирания недостатък в жалбата си касаторът-застраховател е получил на 1. Х.2008 г. До датата 8. Х.2008 г. обаче, когато е изтекъл законоустановеният седмичен срок за представяне на приложението по т. 1 на чл. 284, ал. 3 ГПК, З. „Б” – София не е изготвило изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Поради това и на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК ще следва да бъде разпоредено връщането на тази касационна жалба от настоящата инстанция.
2. По касационната жалба на И. А. М. от гр. Л.
Касаторът не е посочил главното основание, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване, а именно кой е онзи съществен въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд се е произнесъл и той да е бил решен в противоречие с практиката на ВКС. Бланкетното релевиране на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК не представлява изложение „на основанията” за допускане на касационното обжалване, тъй като прави обективно невъзможна проверката за допустимост на касационния контрол в посочената хипотеза. Цитираните и приложени от касатора М. три решения на отделни състави на ВКС, респ. на ВС /до 1996 г./ биха имали отношение към предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но само доколкото същественият по конкретното дело въпрос бе надлежно формулиран от него в нарочното му изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Неотносимо в случая обаче е и позоваването на ППВС № 7/77 г., което е изцяло по приложението на отменените към датата 1. ХІ.1996 г. /ДВ, бр. 83 от 1. Х.1996 г./ текстове на чл.чл. 323-356 вкл. ЗЗД, към застрахователно събитие и последиците от него, което е настъпило на 20. Х.2000 г. По-съвременната нормативна уредба в областта на застраховането, като ЗЗ /отм./, е доразвила обаче задължителната дотогава за съдилищата в Републиката постановка по т. 15 in fine от ППВС № 7/77 г. от 4. Х.1978 г., че застрахователят няма право на регресни искове при застраховката „Гражданска отговорност”, освен в хипотезата, когато увреждането е било причинено от застрахованото лице при употреба на алкохол, дала отражение върху годността на водача за управляване на съответното превозно средство. Понастоящем значение запазва и ключовата постановка по т. 14 от цитираното по-горе постановление на Пленума на ВС, според която за регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва: „от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица”. В заключение, налага се изводът, че като е приел нещо противоположно на първостепенния съд по отношение възражението на ответника М за погасяване по давност на претенцията на застрахователя по чл. 81 ЗЗ /отм./, Монтанският ОС не е постановил своето въззивно решение /в обжалваната негова осъдителна част/ в противоречие със задължителна практика на ВКС по нормативно тълкуване на ЗЗД.
С оглед изложеното по жалбата на И. А. М. от гр. Лом касационното обжалване на въззивното решение на Монтанския ОС, ГК, постановено на 10.ІІІ.2008 г. по гр. д. № 229/07 г., не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
В Р Ъ Щ А, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, касационната жалба на З. „Б”-София с вх. № А-691/29.ІV.2008 г. по описа на Монтанския ОС, получена там по пощата на 23.ІV.с.г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Монтанския окръжен съд, ГК, от 10.ІІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 229/07 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС само в частта му досежно разпореденото връщане на касационната жалба на З. „Б” – София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 123 по описа за 2009 г.