1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
С., 10.01. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 751 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Блага Д. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. П. от АК-П., против въззивно решение № 225 от 16.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 188/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 3660 от 08.12.2010 г. на Пловдивския районен съд, 18 с-в, постановено по гр.д. № 7400/2010 г., са отхвърлени предявените от касаторката срещу [фирма] [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 178 от 14.04.2010 г. на управителя на търговското дружество и за нейната отмяна, да бъде признато за прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и да бъде задължен работодателят да впише в трудовата книжка това основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. И. правен въпрос от материално естество е за мотивираността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с оглед изискването на императивната норма на чл. 195, ал. 1 КТ, който е от значение от изхода на спора. В подкрепа на твърденията си жалбоподателката е представила съдебни решения, както следва: решение № 1506 от 10.12.1999 г. по гр.д. № 408/1999 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 148 от 17.02.2000 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 700 от 10.08.1999 г. на ІІІ г.о. на ВКС и определение по чл. 288 ГПК № 748 от 03.07.2009 г. по гр.д. № 264/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ, въззивният съд е приел, че преди налагането на дисциплинарното наказание „уволнение” работодателят е спазил разпоредбата на чл. 193 КТ, като е поискал писмени обяснения от ищцата във връзка със започнало дисциплинарно производство, както и че атакуваната заповед съответства на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, същата е мотивирана, тъй като в нея е посочен както нарушителят, така и нарушението, което е извършил, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. По отношение на времето, през което е извършено нарушението, съдът е приел, че действително в заповедта не са отразени конкретни дати на отсъствията от работа, но след като е посочено, че ищцата не се е явявала на работа, считано от 06.04.2010 г., същата не е оспорила това обстоятелство, е счел, че за времето от 06.04.2010 до издаване на заповедта на 14.04.2010 г., тя не се е явявала на работа – основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Приел е също така, че не е било налице основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяване едностранно от работника на трудовото правоотношение, по който иск липсва посочен правен въпрос с оглед изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, Т. решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 и т. 3/. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе съдебни решения на отделни състави на ВКС, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представеното определение по чл. 288 ГПК не представлява съдебна практика, съгласно разрешението дадено в т. 1 на ТР № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по т.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Поставеният от жалбоподателката материалноправен въпрос за мотивираността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с оглед изискването на чл. 195, ал. 1 КТ е обусловил изхода на делото, но той не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата, в частност с приетото в представените решения на отделни състави на ВКС. Приетото от въззивния съд в обжалваното решение е в съответствие с трайната и непротиворечива съдебна практика, а именно, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето на извършването му и то по начин указващ ясно в какво е обвинен уволнения работник или служител.
Основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице когато с атакуваното въззивно решение съдът се е произнесъл по правен въпрос от процесуално или материално естество, от който зависи изхода на спора, който се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай. На релевирания от касаторката правен въпрос относно приложението на императивната норма на чл. 195, ал. 1 КТ, въззивният съд е дал отговор, който е в съответствие с приетото в представените като съдебна практика съдебни решения на отделни състави на ВКС. В случая заповедта за уволнение съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 195, ал. 1 КТ – подробно е посочено в какво се изразява нарушението, времето на извършването му, посочен е нарушителят, вида на наказанието и законовият текст, въз основа на който то се налага, т.е. същата е мотивирана. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което не е налице това основание за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 225 от 16.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 188/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 6829 от 24.03.2011 г. на Блага Д. И. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: