О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№32
гр. София, 12.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 4211/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Й. Х. срещу определение № 123/11.09.2019 г. по гр. д. № 3381/2019 г. на ВКС, II г. о., с което е оставена без разглеждане като просрочена подадената от страната молба за отмяна вх. № 5356/12.06.2019 г. на решение № 130/20.12.2018 г. по гр. д. № 4650/2017 г. по описа на ВКС, II г. о.
Частната жалбоподателка излага аргументи за неправилност на съдебния акт с искане за неговата отмяна.
Ответниците по жалбата – М. Г. и А. В., представят писмени отговори в срока по чл.276, ал.1 ГПК с искане обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно. Претендират присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С решение № 130/20.12.2018 г. по гр. д. № 4650/2017 г. на Върховния касационен съд, II г. о., е отменено въззивно решение на Окръжен съд – Перник и вместо него е постановено друго, с което са уважени предявените от М. С. и А. В. срещу А. Х. искове с правно основание чл.109 ЗС. С молба вх. № 5356/12.06.2019 г. настоящата частна жалбоподателка А. Х. е сезирала съда с искане за отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК на постановеното решение на ВКС, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК – поради лишаването й от възможност да участва в производството. С обжалваното определение № 123/11.09.2019 г. на предходния състав на ВКС, II г. о., молбата за отмяна е оставена без разглеждане като просрочена, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение в случаите, в които, в следствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Тълкуването на нормата налага извод, че невъзможността на страната да участва в производството се дължи на външна обективна причини, върху която тя не е била в състояние да повлияе – нарушаване на съдопроизводствените правила, довели до липса, ненадлежно или несвоевременно призоваване, погрешно заличаване като страна по делото, в следствие на което същата е била поставена в невъзможност да се защитава; ненадлежно представителство, изразило се в неспазване на правилата за представителство на недееспособните лица, представляване от лице без представителна власт или извършване на действия, които я надхвърлят; наличието на внезапна, непреодолима пречка за явяване лично в съдебно заседание или настъпването на такива причини спрямо упълномощения повереник.
При наличие на някоя от горните предпоставки, заинтересованата страна разполага с правната възможност да подаде молба за отмяна на влязлото в сила решение в тримесечен срок от узнаването за него. Този срок е преклузивен, като субективният момент на узнаването подлежи на доказване в процеса. Това е така обаче само в случаите, в които от изложените в молбата за отмяна твърдения, може да се заключи реалното съществуване на някоя от визираните в чл.303, ал.1, т.5 ГПК причини за неучастие или ненадлежно представляване в производството.
В конкретния случай, видно от книжата по делото, А. Х. е била надлежно уведомена за касационното производство, като препис от постъпилата касационна жалба й е връчен на 17.08.2017 г., а страната е подала писмен отговор на жалбата чрез адв. Б. – с приложено пълномощно за процесуално представителство по делото. Тъй като същата е била надлежно конституирана и представлявана в производството пред ВКС, е следвало да положи необходимата грижа, за да узнае за датата на насрочване на откритото съдебно заседание по делото, за което страните са били редовно призовани чрез публикация в Държавен вестник, както да узнае за постановяването на крайния съдебен акт по делото. Процесуалното бездействие на страната и нейния пълномощник не са равнозначни на лишаване на възможност за участие в делото, поради което началният момент на срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е започнал да тече от постановяването на необжалваемото съдебно решение на ВКС, неподлежащо на връчване, а не от действителния момент, в който страната се е запознала със съдържанието на постановения съдебен акт.
С оглед на това, тъй като решението по гр.д. № 4650/2017 г. е обявено и влязло в сила на 20.12.2018 г., тримесечният срок за неговата отмяна е изтекъл на 20.03.2019 г. или близо три месеца преди А. Х. да сезира съда с молба вх. № 5356/12.06.2019 г. Срокът по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е преклузивен, за него съдът следи служебно, а неспазването му води до загубване на процесуалната възможност на заинтересованата страна да претендира отмяна на влезлия в сила съдебен акт.
Горното налага извод за недопустимост поради просроченост на подадената от Х. молба за отмяна, поради което жалбата на страната се явява неоснователна, а атакуваното определение № 123/11.09.2019 г. следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, жалбоподателката трябва да бъде осъдена да заплати на всяка от ответниците по частната жалба сумата от 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие, служещи за разписка.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на II-ро г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 123/11.09.2019 г., постановено по гр. д. № 3381/2019 г. на Върховния касационен съд, II г.о.
Осъжда А. Й. Х., от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на М. С. Г., ЕГН [ЕГН], сумата от 200 лв. /двеста лева/ – съдебно-деловодни разноски пред Върховния касационен съд.
Осъжда А. Й. Х. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на А. М. В., ЕГН [ЕГН], сумата от 200 лв. /двеста лева/ – съдебно-деловодни разноски пред Върховния касационен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: