3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
гр. София, 13.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми януари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 7509 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Е. Н. К., Я. К. К. и С. К. К. – тримата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Г. Ю., против определение № 1231 от 3 юни 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 2032 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г., с което е потвърдено определение № 1192 от 27 март 2013 г., постановено по гр.д. № 348 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2012 г. за оставяне без уважение искането на К. за освобождаването им от внасяне на държавна такса по делото.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно като постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и необоснованост, защото още с исковата молба е сторено искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и са представени доказателства, но съдът не се произнесъл по него, а едва по втората молба от 26 март 2013 г. е постановено определение на първата инстанция за липса на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК. В определението на съда не е съобразено, че към датата на постановяването му е изминал период от почти шест месеца от момента, в който доказателствата са представени, като се поддържа, че съдът е следвало да поиска представяне на актуални такива, ако това е било необходимо. Сочи се, че съдът е направил неправилна преценка на представените доказателства за доходите на ищците, а ангажирането на процесуален представител също не води до извода за възможност да се заплати държавна такса в съответния размер. Сочат се две определения на ВКС, с които според частните жалбоподатели обжалваното определение си противоречи. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се преповтарят аргументите на жалбоподателите, изложени в частната жалба, като се поддържа, че определението противоречи на съдебната практика на ВКС. Правен въпрос по дадени от въззивния съд разрешения в обжалваното определение не се поставя.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд сочи, че липсват данни за актуалното имуществено състояние на ищците към датата на постановяването на обжалваното определение, както и данни за доходите на Я. и С. К. във връзка с изтеклия срочен трудов договор на първия и липсата на доказателства за обезщетението за безработица на втората за съответния период. Съдът подчертава, че представената декларация за имуществено състояние не е изчерпателна и точна, а ищците още заявяват, че не притежават недвижими вещи на значителна стойност, поради което се приема за недоказано твърдението, че ищците не разполагат с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса от 6563,92 лева.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като частните жалбоподатели не са изпълнили задължението си да посочат общото основание за допускане на касационното обжалване.
Представената частна касационна жалба и изложението към нея не посрещат изискванията на закона за посочване на правни въпроси, разрешаването на които да ангажира отговор на съда по основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от жалбоподателя на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния му резултат. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1, жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но жалбоподателят не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалвания съдебен акт.
В случая частните жалбоподатели са пропуснали да посочат правен въпрос по обусловилите изхода на спора разрешения на въззивния съд, дадени в обжалваното определение – следва ли съдът да изиска актуални данни за имущественото състояние на страните в случай, че се произнесе по молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса в по-късен момент от внасянето на молбата, и има ли значение за преценката на имущественото състояние на ищците в контекста на чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелството, че в декларацията е записана липсата на притежавани недвижими имоти на значителна стойност. Пропускът тези въпроси да бъдат зададени препятства допускане на касационното обжалване, както се приема в соченото по-горе задължително за прилагане тълкувателно решение. Този пропуск не може да бъде преодолян и с посочването на съответната съдебна практика, тъй като не е ясно по кой точно проблем следва да се извърши преценката на ВКС по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо, независимо от интереса на частните жалбоподатели да получат друг резултат по настоящия спор, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1231 от 3 юни 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 2032 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: