О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 13.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Анжелина Христова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 846 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Пауерскрийн-България”ЕООД срещу Решение № 114 от 17.12.2018 год. по т.д.№ 251/2018 год. на Бургаски апелативен съд с което въззивният съд е потвърдил Решение № 289 от 07.08.2018 год. по т.д.№ 362/2017 год. на Бургаския окръжен съд. С това решение е бил отхвърлен предявения от „Пауерскрийн-България”ЕООД срещу Г. К. К. иск с правно основание чл.145 ТЗ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържат основанията по чл.280 ал.1 т.1-3 и ал.2 ГПК
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация Г. К., чрез процесуалния си представител изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол. Има искане за присъждане на разноски.
Становището на настоящия съдебен състав по наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Предявен е иск с правно основание чл.145 ТЗ за сумата 58307.29 лв.
Исковата сума е формирана от получени за периода 08.2012 – 04.2014 год. от Г. К. К. в качеството му на управител на дружеството 36505.49 лв. от банковата сметка на дружеството; неотчетени суми по ползвана кредитна карта на дружеството в размер на 8171.74 лв. и 13630.06 лв. обезщетение за забава за периода от 01.07.2014 год. и до 31.06.2017 год.
Бургаският окръжен съд е отхвърлил иска, приемайки, че сумите са получени от К. правомерно и освен това искът е погасен с изтичането на 3-годишна давност, чийто начален срок е датата на освобождаването на ответника като управител.
Сезиран с жалбата на „Пауерскрийн-България”ЕООД, въззивният съд е възприел крайният извод на БОС за неоснователност на иска, като погасен по давност. Позовал се е на постановена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС съгласно която искът по чл.145 ТЗ произтичащ от договор за възлагане на управление (т.нар. „управителски деликт”) се погасява с изтичането на 3-годишна давност. Искът е предявен на 31.07.2017 год., а ответникът е заличен като управител на 05.02.2014 год. Съставът на БАС е счел за неправилно становището за правомерност на бездействието от страна на К. за отчитането на сумите, но с оглед обстоятелството, че искът е погасен по давност е потвърдил първоинстанционния акт.
Формулираните в изложението въпроси са следните: „1./ Какъв е началният момент от който започва да тече давностният срок за ангажиране отговорността на управителя (в качеството си на подотчетно лице) за преки вреди – теглени парични средства от банката и изразходвани парични средства от кредитна карта за лични нужди, без да са изразходвани за нуждите на дружеството; 2./ Следва ли да се изследва произхода на претендираните суми; каква е вредата – дали е пряка и непосредствена или има обезщетителен характер за лошо изпълнение на договор; 3./ От кой момент започва да тече давностният срок при предявяването на иск по чл.145 ТЗ – от датата на вземане на решение по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ от Общото събрание на съдружниците в търговското дружество или от датата на заличаване на управителя в ТР?”.
Становището на настоящия съдебен състав по наличие на предпоставките за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Първият и третият от посочените въпроси са свързани, тъй като касаят началото на погасителната давност за предявяването на иска по чл.145 ТЗ.
Безпротиворечива е съдебната практика, постановена по реда на чл.290 ГПК е, че специалната имуществена отговорността на управителя по чл.145 ЗЗД е договорна, а не деликтна и съставлява обезщетение за неизпълнението на договор за възлагане на управление. Вярно е, че позоваването на чл.111 б.”б” ЗЗД се съдържа в казуалната част на цитираното от БАС Решение № 177/2014 год. по т.д.№ 66/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС, но това позоваване пряко произтича от отговора на правния въпрос за който е бил допуснат касационен контрол, а именно, че т.нар. „управителски деликт” съставлява договорно неизпълнение, а не същински деликт. Поради това и се покрива от хипотезата на чл.111 б.”б” ЗЗД, а не от тази по чл.110 ЗЗД.
По втората част на третия въпрос действително липсва произнасяне по реда на чл.290 ГПК от кой момент управителят се счита за освободен с оглед началото на срока по чл.11 б.”б” ЗЗД, но в случая този въпрос няма обуславящо значение за спора. Решението на ОС е от 17.01.2014 год., а обстоятелството за освобождаване на К. като управител е вписано в Търговския регистър на 05.02.2014 год. Исковата молба е депозирана на 31.07.2017 год. С решението си съставът на БАС е възприел по-късният, но и по-благоприятен за ищеца „Пауерскрийн-България”ЕООД момент – отразяването на промяната в търговския регистър.
Няма обуславящо значение и вторият от посочените въпроси. Как се формира обезщетението е без значение, доколкото искът е погасен по давност.
Решението на САС не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.
Основанието по чл.280 ал.2 ГПК не припокрива (не е идентично) с основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон. За да е налице очевидна неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквото в случая не е налице. Трябва да е налице необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на решението на САС, поради което и тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол също не е налице.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски за настоящата инстанция, възлизащи на 1500 лв., съобразно заплатеното адв.възнаграждение по приложения договор и документ за плащане.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 114 от 17.12.2018 год. по т.д.№ 251/2018 год. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Пауерскрийн-България”ЕООД да заплати на Г. К. К. сумата 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2