2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
С., 14,01,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б.,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на eдинадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 903/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1, т.2 ГПК, образувано по частна жалба на А. С. Ф. от[населено място] против определение № 112 от 22.04.2010г. по ч.гр.д. 170/10г. на П. окръжен съд.
Ответникът по частната жалба- “ Х. А. – А. І А.”ООД –[населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на П. окръжен съд е оставил без разглеждане подадената от Ф. частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед №1829 от 02.09.2009г. по ч. гр.д. 2290/09г. на П. районен съд и е прекратил образуваното по същата частна жалба производство.За да постанови обжалвания резултат, съставът на ПОС е приел, че макар и подадена от легитимирано лице и в срок частната жалба е процесуално недопустима поради липса на правен интерес. Този извод е направен с оглед подаденото от длъжника възражение срещу заповедта и регламентираната от чл.422, ал.1 ГПК възможност взискателя за предяви вземането си по съдебен ред.
Частната жалба е основателна.
Разпоредбата на чл.419,ал.1 ГПК предвижда изрично обжалваемост на разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение. Следователно правопораждащия възможността за процесуалното действие факт е наличието на постановен съдебен акт – разпореждане за уважаване искането за незабавно изпълнение, като този факт е достатъчен да обуслови правото на длъжника да подаде срещу него частна жалба. След като тази предпоставка е налице, частната жалба е допустима, при преценката, че е подадена в срока по чл.419, ал.1 ГПК и от легитимирана процесуално страна. Тази преценка на въззивния съд е правилна, но от нея са изведени незаконосъобразни правни изводи за липса на правен интерес от обжалване поради подаването на възражение срещу вземането по реда на чл.414 ГПК.Съобразно ал.2 на чл.419 ГПК частната жалба срещу разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение може да се подаде само заедно с възражението срещу заповедта за изпълнение, поради корелативната зависимост между оспорването на незабавното изпълнение на заповедта и оспорването на самото вземане. Следователно, подаването на възражение по чл.414 ГПК не само, че не изключва възможността за подаване на частната жалба, но и обуславя възможността да се атакува акта, с който е допуснато незабавното изпълнение.
От изложеното следва, че определението на П. окръжен съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивният съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на сезиралата го частна жалба.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 112 от 22.04.2010г. по ч.гр.д. 170/10г. на П. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на П. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане по същество на подадената частна жалба на А. С. Ф. срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед №1829 от 02.09.2009г. по ч. гр.д. 2290/09г. на П. районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: