О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
С., 14.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокур……………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1101 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 8282 от 29.Х.2012 г. на [фирма]-гр. В. Т., подадена против решение № 70 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 24.ІХ.2012 г., постановено по т. д. № 199/2012 г., с което е било изяло потвърдено първоинстанционното решение № 175 на Бургаския ОС, І ГО, от 9.V.2012 г. по гр. дело № 21/2012 г. С последното, като неоснователни, са били отхвърлени и трите обективно кумулативно съединени осъдителни иска на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ, по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответното [фирма]-Б., както следва: 1/ За осъждане на бургаското д-во да заплати главница в размер на 69 404 лв. (с вкл. ДДС), представляваща неизплатен остатък от покупната цена по сключен помежду им „договор за търговска продажба на машини и съоръжения” от 17.VІІІ.2011 г., за което продавачът касатор бил издал данъчна ф/ра № 1 от същата дата на обща стойност 107 808 лева; 3/ За осъждане на бургаския търговец да заплати сума от 7 758.10 лв., представляваща общия размер на претендираната на основание чл. 7 от договора неустойка за забава; 3/ За присъждането на законна лихва върху главницата от 69 404 лв., считано от датата на завеждане на делото (22.ХІ.2011 г.) и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на великотърновското д-во касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и присъждане на направените за настоящето пр-во разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-гр. В. Т. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Бургаският апелативен съд се е произнесъл п материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, отнасящ се до характера на договор за продажба, сключен между юридически лица по чл. 318, ал. 1 ТЗ, а именно дали този договор е реален или е консенсуален.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-Б. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на платения адвокатски хонорар от 900 лв. /деветстотин лева/, съгласно приложените договор за правна защита и съдействие № 213446/12.ХІ.2012 г., платежно нареждане и извлечение от банкова с/ка на адв. д-во в Първа инвестиционна банка. Инвокирани са доводи, че в изложението към жалбата си касаторът „изобщо не е формулирал въпроси”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, касационната жалба на [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
При съобразяване на съдопроизводственото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК Бургаският апелативен съд е приел, че в процесния случай част от търсената главница в размер на 64 808 лв. е била преведена по сметка на въззивника настоящ касатор на 30.ХІ.2012 г., докато исковата молба е била подадена осем дни по-рано – на 22.ІХ.2012 г., т.е. дългът е бил погасен изцяло чрез това плащане по време на висящия процес и затова, към момента на постановяване на първоинстанционното решение, този търговец нямал вземане за главницата по отношение на бургаското [фирма]. Прието е също така от въззивния съд, че щом клаузата на чл. 7 от сключения между страните по спора договор за продажба свързва начисляването на неустойката със забава при плащането на цената, такава обаче не е била реализирана при съвпадане на извършеното на датата 30.ХІ.2012 г. плащане с окончателното предаване на вещите – съгласно чл. 1 от подписаното помежду им споразумение от същата дата. Посочено е било изрично във финалната част от мотивите към атакуваното въззивно решение, че договорът за продажба бил „реален” и „цената се дължи при прехвърлянето на собствеността, което е станало на 30.ІХ.2012 г.”. Данните по делото са, че гореупоменатите две дати в действителност се отнасят за предишната година – 2011 г., т. е. налице е техническа грешка при посочването им. От същото естество обаче е и грешката, която може да се констатира в петитумната част на настоящата жалба, където се претендира постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция за: „отхвърляне на предявеният иск, като неоснователен и недоказан”. От друга страна,съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на решаващия съд по това дело. В този смисъл въпросът дали „договор за продажба, сключен между две юридически лица” има естеството на реален или същият е консенсуален, не представлява въпрос, който да е бил надлежно включен в предмета на спора по делото, т. е. същият има изцяло хипотетичен характер. Вярно е, че съгласно чл. 63, ал. 3 ТЗ, търговските дружества са винаги юридически лица, но е възможно договори за продажба да се сключват и между други юридически лица, които нямат непременно търговско качество. Изискването на законодателя в текста на чл. 327, ал. 1 ТЗ, озаглавен „време на плащането”, а именно купувачът по търговска продажба да плати цената при предаването на стоката или на документите, които му дават право да я получи” има диспозитивен характер („освен ако не е уговорено друго”) и е ирелевантно за посоченото по-горе деление на договорите, отнасящо се до момента на прехвърляне на правото на собственост. Ето защо е безпредметно обсъждането налице ли е по така формулирания от касатора материалноправен въпрос предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. Що се отнася до останалите две предпоставки – по т.т. 1 и 2 на същия законов текст, които великотърновското [фирма] е релевирало в изложението към жалбата си, те не се подкрепят от ясно и точно формулиран от касатора правен въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който Бургаският апелативен съд да се е произнесъл с атакуваното решение. А според финалната част от т. 1 на цитираното по-горе тълкувателно решение, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
По претенцията на ответното по касация [фирма]-Б. за присъждане на разноски за настоящата инстанция:
Искането е неоснователно.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора за правна защита и съдействие следва да вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства, удостоверяващи плащането. В този смисъл представеното от ответното по касация банково бордеро /„платежно нареждане”/ не е редовен от външна страна официален документ, тъй като липсва дата на извършената банкова транзакция, не е поставен печат от съответната кредитна институция, а и в приложеното извлечение от банковата с/ка на варненското адвокатско д-во „С. и Л.” в Първа инвестиционна банка липсва посочване на сега претендираната сума от 900 лв. /деветстотин лева/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 24.ІХ.2012 г., постановено по т. д. № 199/2012 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответното по касация [фирма]-Б. за присъждане на разноски за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК, направено на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 от процесуалния закон.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2