3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 14.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 3586/2014 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма]– [населено място] против определение № 905 от 05.09.2014 г. по ч.гр.дело № 689/2014 г. на Хасковски окръжен съд.
Ответникът по частната касационна жалба- М. В. М. от [населено място], чрез пълномощника си- адв. Т. Ч. е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК и определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, а по същество са развити доводи, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е посочил, че с решение по т. дело № 161/2009 г. на ВКС било прието, че наличието или не на предхождащ неуспешно проведен пряк менителничен иск е правно ирелевантно за предявяване на иска по 534 ТЗ. Така страната е извела противоречие между разрешението, дадено от съда за недопустимост на предявения от него иск по 534 ТЗ и тази практика по следния въпрос: „Следва ли, за да е налице възможност за приносителя на запис на заповед да предяви специален иск по 534 ТЗ за неоснователно обогатяване, същият да не е реализирал правата си по прекия иск срещу издателя на ефекта или наличието на неуспешно проведения пряк менителничен иск е правно ирелевантно в конкретния случай”. Страната лаконично е посочила, че счита, че отговорът на този въпрос бил също така от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Други доводи не са развити.
За да потвърди постановеното от първостепенния съд определение за прекратяване на производството по делото, въззивният съд е мотивирал недопустимост на предявения иск с правно основание 534, ал. 1 ТЗ, поради това, че в исковата молба, ищецът аргументира претенцията си с отхвърляне на предявения от него иск по чл. 422 ГПК, с който е било отречено правото му на вземане спрямо ответника по процесния запис на заповед, като към момента на подаване на исковата молба по чл. 534, ал. 1 ТЗ не е изтекла специалната погасителна давност. Направен е извод, че доколкото претенцията по чл.534, ал.1 ГПК по съдържание се основава на наличието на изискуемо вземане по запис на заповед, което вземане е отречено да съществува със сила на пресъдено нещо, същият иск не може да бъде разгледан, тъй като той съставлява допълнителна защита по прескрибиран или преюдициран менителничен ефект, а не, както счита страната- възможност за повторно разглеждане на претенцията за принудително реализиране на правата по ефекта. Изложени са аргументи и за това, че след като исковата молба не съдържа твърдения за погасителна давност на прекия иск на въззивника или на доводи за неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по записа на заповед, то и изведеното негово право се основана на факт, непосочен в нормата на чл. 534, ал. 1 ТЗ, поради което и такъв иск не е регламентиран, следователно – недопустим. С оглед тези решаващи изводи на въззивния съд, поставеният въпрос не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е зададен с оглед защитната теза на страната, а не спрямо разрешенията дадени от въззивния съд, в какъвто смисъл е и съдържанието на общото основание, съобразно дефинитивността му определена с т.1 на ТР ОСГТК №1 /09г.
Не се обосновава и соченото противоречие с цитираното решение на ВКС дотолкова, доколкото въззивният съд, със своите решаващи мотиви не се е отклонил от приетото в него. Съставът на ВКС изрично е мотивирал, че няма необходимост от провеждане на предхождаща иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ неуспешна защита по пряк менителничен иск срещу издателя и платец по записа на заповед, но само в хипотеза на въведено в производството възражение за давност, т.е обосновано е разбирането, че такъв иск не е елемент от фактическия състав на менителничното неоснователно обогатяване и всичко това разгледано в контекста на изследване наличието на изтекла погасителна давност и нейното служебно прилагане. Или третирана е правна проблематика, необсъждана от въззивния съд и извън предмета на настоящия спор, от което следва, че решението на ВКС е ирелевантно, спрямо соченото основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. По основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК не са развити никакви доводи, като такъв довод не е възпроизвеждане текста на нормата.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 905лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 905 от 05.09.2014 г. по ч.гр.дело № 689/2014 г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма]– [населено място] да заплати на М. В. М. от [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 905лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: