О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
гр.София, 14.01.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №2242 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. П. П. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Я., срещу решение от 26.03.2018г., постановено по в.гр.д.№119/2018г. на Ловешки окръжен съд, с което след отмяна на решение от 22.01.2018г. по гр.д.№1017 /2017г. на Троянски районен съд, са отхвърлени предявените от Ц. П. П. срещу Център за подкрепа и личностно развитие, гр.Троян, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Център за подкрепа и личностно развитие, [населено място], чрез процесуален представител адв.З., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Ц. П. П. срещу Център за подкрепа и личностно развитие, искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед № 21/ 01.09.2017 г. на кмета на [община] на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор” при Център за подкрепа и личностно развитие, [населено място], и за заплащане на обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ.
Установено е, че ищцата е работила на безсрочен трудов договор като „директор” на Общински педагогически център-Т., сключен с Регионален инспекторат по образованието-Л. до 11.08.2016г., когато вследствие на законодателна промяна в Закона за предучилищното и училищното образование /обн. ДВ, бр.79/13.10.2015 г. в сила от 01.08.2016 г/ нейното трудово правоотношение на основание §18 ал.5 е уредено съгласно чл.123 КТ, като е подписано допълнително споразумение №60/09.08.2016г. към основния й трудов договор с кмета на Община-Т..
Прието е от въззивния съд, че с решение на Общински съвет-Т. в съответствие с чл.311 ал.5 от ЗПУО освен наименованието, официалния адрес и адреса на сградите, в които се провежда обучението в центъра за подкрепа на личностно развитие, са извършени и промени, свързани с предмета на дейност по чл.49 в съответствие с чл.49 ал.6 от ЗПУО, като изрично е посочено, че тези промени влизат в сила от 01.08.2016 г. на основание §60 ЗПУО. Установено е, че след влизане в сила на закона е предприета и промяната в трудовото правоотношение на ищцата, като първоначално от безсрочен трудовият й договор е променен като срочен до определена дата 31.12.2016 г., а след тази дата по нейна изрична молба вх. № З-РД-1319/12.12.2016 г. тя е преназначена на длъжност директор „Център за подкрепа за личностно развитие“ – Т., считано от 29.12.2016 г. Върху молбата е поставена резолюция „Да, до конкурс” от дата 20.12.2016 г, като към момента на подписване на допълнителното споразумение №103/29.12.1016г, когато вече по отношение на срока на договора е посочено – до провеждането и заемане на длъжността въз основа на конкурс, и въззивният съд е приел, че служителката е дала информирано съгласие за преназначаването й на длъжността „директор” до провеждане на конкурс. Посочено е от съда, че разпоредбата на чл.217 ал.5 ЗПУО е категорична, че длъжността „директор” в държавните и общински институции по този закон се заема въз основа на конкурс, проведен по реда и условията на КТ от органа по ал.1, 2 или 3. Съгласно чл.90 ал.2 КТ конкурс се обявява за длъжност, която е обявена за заемане с конкурс със закон, или когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема, за времето до завръщането му. Посочено е от въззивния съд, че в случая безспорно е налице първата хипотеза, а именно по силата на закона длъжността „директор” на ЦПЛР следва да бъде заета с конкурс. Длъжностите, определени като конкурсни, се заемат само въз основа на конкурс и не е необходимо длъжността да бъде свободна, да е предстоящо освобождаването и др./чл.90, ал.3 КТ/.
Въззивният съд е приел, че не е са налице предпоставките на чл.67 ал.3 КТ, поради което сключеният безсрочен трудов договор се е превърнал в срочен, тъй като служителката изрично е подала молба за преназначаването й на срочен трудов договор като „директор” до провеждане и заемане на длъжността след конкурс. Посочено е, че тя е подписала след това и допълнителните споразумения към трудовия й договор, поради което съдът е приел, че служителката съзнателно е дала писменото си съгласие за превръщане на трудовият й договор от безсрочен в срочен. Изложени са съображенията на съда, че дори и да се приеме, че първоначалната промяна от безсрочен трудов договор в срочен до датата 31.12.2016 г. е била без нейното информирано съгласие, то след тази дата напълно съзнателно и по нейна изрична молба е осъществена промяна в трудовия й договор от безсрочен в срочен до провеждане и заемане на длъжността с конкурс. Поради това е прието, че към момента на прекратяване на трудовия договор на ищцата, са били налице предпоставките на чл.325 ал.1 т.8 КТ и законосъобразно работодателят е упражнил правото на уволнение на посоченото основание, като е прекратил трудовото правоотношение с ищцата с постъпване на работа на служителя, който е спечелил конкурса.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът излага оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд за установено наличие на изрично желание на ищцата за превръщане на трудовия й договор за неопределено време в договор за определен срок и за неправилност на извода на съда, че договорът се е превърнал в срочен на основание чл.67, ал.3 КТ. Тези доводи не биха могли да бъдат обсъждани в производството по допускане на касационно обжалване нито в контекст на поставен въпрос /доколкото за да отговаря на изискванията за общо основание за допускане до касационна проверка поставеният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното определение, до възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или до обсъждане на събраните по делото доказателства/, нито в контекста на очевидна неправилност /доколкото основанието предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание/. В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът сочи, че с въззивното решение е разрешен материално-правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, но не поставя такъв, нито е обосновал разрешен с въззивното решение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Изложени са оплаквания на касатора за незаконосъобразност на извода на съда, че в случая е внесена промяна в предмета на дейност на преобразуваната институция. Този извод въззивният съд е направил въз основа на решението на Общинския съвет и на издадената въз основа на него заповед на кмета по §18, ал.2 ПЗР на ЗПУО. Посоченото по-горе, че не би могъл да бъде обсъждан в производството по допускане на касационно обжалване нито в контекст на поставен въпрос нито в контекста на очевидна неправилност, се отнася и до този извод.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 840лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.03.2018г., постановено по в.гр.д.№119/2018г. на Ловешки окръжен съд.
ОСЪЖДА Ц. П. П. с Е. да заплати на Център за подкрепа и личностно развитие, гр.Троян, БУЛСТАТ 175760541, сумата 840лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: