О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София,16.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова
ч. гр. дело № 490/2012 г.
Производството е по чл.274,ал.1, т.2 вр.чл.286 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. П. Т., [населено място], срещу разпореждане от 27.07.2012г. на Габровския окръжен съд по гр.д.№175/2012г., с което е върната касационната и жалба срещу решение №304/25.06.2012г., постановено по същото дело.
Жалбоподателката сочи, че съдът е постановил нищожно и незаконосъобразно определение. Сочи, че то е постановено от незаконен състав, а освен това решението подлежи на касационно обжалване, тъй като проверка за допустимостта му по реда на чл.280,ал.2 ГПК не може да бъде извършена.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В постановеното от въззивния съд решение по делото е посочено, че същото не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.2 ГПК, тъй като цената на иска е под 5000 лева, съгласно данъчната оценка на имота – 2258,30 лева. След постъпване на касационната жалба на Т. отново е извършена констатация, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.2 ГПК, поради което с обжалваното разпореждане и на основание чл.286,ал.1,т.3 ГПК касационната жалба е върната. Разпореждането е изготвено и подписано от съдия-докладчик М..
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че разпореждането е нищожен съдебен акт, тъй като е постановено еднолично, а не от тричленен състав на въззивния съд. По начало в постановяваните от съда актове /решения, определения, разпореждания/ се обективират процесуалните му действия, с които той се произнася по исканията на страните. Съгласно чл.252 ГПК съдът постановява определения по процесуални въпроси когато не се произнася по съществото на повдигнатия пред него спор. В определени случаи конкретни процесуални действия по движение на производството по делото се извършват с разпореждания на едноличен орган – председател или съдия от съдебния състав. Връщането на касационната жалба е такова разпореждане /чл.286,ал.2 ГПК/ и може да бъде постановено еднолично от председателя, респ. определен член на съдебния състав. Освен това в случая обжалваното разпореждане е постановено след преценка на съдебния състав, че решението не подлежи на касационен контрол, отразена в самото въззивно решение. Ето защо разпореждането за връщане на жалбата не е постановено от незаконен състав и не е незаконосъобразно на това основание.
Неоснователни са доводите в частната жалба относно неприложимостта на чл.280,ал.2 ГПК. Касационната жалба е подадена след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./. При това положение е приложима разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в посочената редакция, съгласно която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска.Тя е определена съобразно разпоредбата на чл.69,ал.1,т.2 ГПК по данъчната оценка на вещното право, съгласно приeтото от първоинстанционния съд о удостоверение от 04.11.2010г. По делото няма други данни, обосноваващи цена на иска над минимално определения в чл.280,ал.2 ГПК. Неоснователни са доводите, че цената на иска не може да се определи, тъй като исковата молба е нередовна и не е ясно какви искове е предявил ищецът, дали имотите са индивидуализирани, налице ли е правен интерес. Тези въпроси не са относими към преценката за цената на иска в настоящото производство. В случая въззивният съд се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС относно плевня с площ 62 кв.м., находяща се в ПИ-70 по КК на [населено място] и част от дворно място с площ около 120 кв.м. и по иск с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване действията, с които ответникът пречи на ищеца да преминава по съсобствен път през ПИ-70 с площ 90 кв.м. По въпроса за цената на иска с предмет описаните вещни права, съгласно искането на Т., в съдебно заседание на 28.01.2011г. е прието неоспорено удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот с дата 04.11.2010г. От него е видно, че цената на дворно място от 657 кв.м., и построените върху него навес и две второстепенни сгради е общо 2258,30 лева. При това положение въпросът за цената на иска не може да бъде преразглеждан, вкл. от въззивната или касационната инстанция по повод допустимостта на касационното обжалване. Ето защо правилно са приложени правните последици на чл.286, ал.1,т.3 ГПК с оглед недопустимостта на касационния контрол. Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 27.07.2012г. на Габровския окръжен съд по гр.д.№175/2012г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: