5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
гр. София, 16.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА
гр. дело № 3221/2016 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Ж. Б., подадена чрез М. К., против решение № 48/29.03.2016 г. по възз. гр. д. № 19/2016 по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 322/30.07.2015 г., постановено по гр. д. № 2226/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Национална спортна академия „В. Л.“, че не е собственик на поземлени имоти с идентификатори 51500.510.98 и 51500.510.99, находящи се в м. „Акротирия“, [населено място].
В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, отделно че не е зачетена силата на пресъдено нещо, формирана с влязло в сила решение по гр. д. № 753/2005 г. по описа на РС – Несебър. Поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Иска се обезсилване на въззивното решение, евентуално отмяната му като неправилно и отхвърляне на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: 1. Следва ли въззивният съд при изрично позоваване в жалбата на порок на първоинстанционното решение, сочещ неговата недопустимост поради произнасяне по непредявен иск, да върне делото на първа инстанция за произнасяне по него; 2. Доколкото съобразно практиката на ВКС, преценката за наличие или не на мероприятие на държавата, като отрицателна предпоставка за реституция е фактически въпрос, при предявен отрицателен установителен иск, ищецът, независимо дали брани твърдяната собственост на държавата или свое фактическо положение, дължи ли сам установяване на съществуващо мероприятие с площ, обем и граници и то към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ или е достатъчно само да твърди такива и се позовава на своя фактическа власт; Какво защитимо право следва да установява ищецът при отрицателен установителен иск, позоваващ се на фактическо състояние и към кой момент, за имот в който сам твърди да е изпълнено мероприятие; 3. При въведено твърдение на НСА „В. Л.“ за реализирано мероприятие като правоизключващо реституция по ЗСПЗЗ, ищецът дължи ли доказване на точната площ, обем на това мероприятие, при наведено оспорване на неговите граници. Как съдът приема упражняването на фактическата власт върху територия с недоказани граници и как определя, че имоти с идентификатори 51500.510.98 и 51500.510.99, предмет на настоящия спор, попадат изцяло в ползваната от НСА спортна база. Не следва ли съдът служебно /например чрез поставяне на въпроси към СТЕ/ да изследва този основен спорен въпрос; 4. След като с влязло в сила решение по гр. д. № 735/2005 г. на РС-Несебър, ВКС категорично е отрекъл правото на държавата, допустимо ли е въззивният съд да приеме, че върху процесната територия процесуалния субституент на държавата е осъществил законосъобразно фактическа власт? Твърди се, че са налице основанията на чл. 280,а л.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – НСА „В. Л.“, в който се излага становище по оплаквания на касаторите. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и обосновано, иска се касационната жалба да не бъде допускана до касационна проверка, по същество се твърди, че е неоснователна.
За да се произнесе с обжалваното решение Апелативен съд-Варна е приел предявените отрицателни установителни искове за собственост за допустими. Посочил е, че не е налице нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствена част и петитум, които да водят до неяснота в субекта на ищеца и вида на защитаваните права. Ищец е НСА „В. Л.“, която в качеството й на висше училище със статут на юридическо лице, защитава предоставените й за управление от държавата имоти, представляващи публична държавна собственост, върху които осъществява и фактическа власт. Тези обстоятелства обуславят правния интерес на ищеца от предявяване на исковете, като съдът се е позовал на дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС. Налице е оспорване на претендираните от ищеца права и фактическо състояние от страна на ответниците – М. Х. Т., Б. Ж. Б., М. Ж. С. и Р. Ж. Д., легитимиращи се като собственици чрез издаденото в тяхна полза решение за земеделска реституция за имоти, идентифицирани по местонахождение и попадащи в имота, предоставен на НСА и съставения констативен нотариален акт за собственост № 115, т. I, рег. № 756, дело № 111 от 31.01.2016 г., както и изпратената от тях покана до НСА „В. Л.“ за заплащане на обезщетение за ползването на имота без правно основание. Съдът е приел, че исковете са допустими и поради липса на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка – наличие на пресъдено нещо, която да е формирана с влязлото в сила на 27.07.2009 г. решение по гр. д. № 753/2005 г. на РС – Несебър, с което са отхвърлени предявените от НСА „В. Л.“ срещу М. Х. Т. (правоприемник на И. Ж. Б.), Б. Ж. Б., М. Ж. С. и Р. Ж. Д. положителни установителни искове за собственост по отношение на същите имоти. Взел е предвид, че предмет на настоящото дело е правото на собственост на ответниците върху процесните имоти, докато с влязло в сила решение е отхвърлен искът на държавата, предявен от НСА „В. Л.“ в качеството й на процесуален субституент, за установяване на нейното право на собственост върху имотите.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното, с което предявените искове са уважени. Въззивният съд е извършил цялостна и обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства, кредитирал е с доверие заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза и е достигнал до обосновани изводи. Извършил е косвен съдебен контрол върху решение № 555-Н/03.05.2004 г. на ОСЗГ-Несебър, с което ответниците се легитимират като собственици. Приел е, че реституционното решение е незаконосъобразен индивидуален административен акт, постановен в противоречие на чл. 10б ЗСПЗЗ. Посочил е, че предвид застрояването на имота, в който са индивидуализирани и имотите, реституирани на ответниците, с комплексно мероприятие – спортна база в Несебър, очертана с построената през 1979 г. ограда, е налице пречка за възстановяването му. Съдът е взел предвид, че наличните незастроени и свободни площи между сградите и игрищата в имота са облагородени и функционално свързани с оглед осъществяването на общото и генерално предназначение на сградата като спортен център. Достигнал е до извода, че в този случай правото на реално възстановяване се замества с право на обезщетение на бившия собственик. С тези мотиви въззивният съд е приел, че правата на ответниците, основани на проведена земеделска реституция, са недоказани поради незаконосъобразност на административния реституционен акт и предявените отрицателни установителни искове са основателени.
Поставеният въпрос за допустимостта на решението като постановено извън предмета, очертан от ищеца, не обуславя основание за допускане на касационна проверка. С молба за уточняване на иска от 21.032014 г. ищецът НСА е конкретизирал, че с предявения отрицателен установителен иск брани предоставеното му право на ползване върху спорните имоти, които са част от терена, означен чрез материализирана ограда и върху които имоти има реализирани асфалтова алея, три броя спортни площадки и зелени площи.
Вторият процесуален въпрос за допустимостта на предявените с оглед наличие на процесуалната предпоставка – правен интерес, е разрешен при правилна преценка на данните по делото и съобразно задължителната практика на ВКС. При предявяването на исковете за ищецът Национална спортна академия ”В. Л.” са налице две от условия за наличие на правен интерес от отрицателен установителен иск, посочени в ТР по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, тъй е носител на право на управление, прехвърлено му от държавата, а също така упражнява и фактическата власт върху имота.
Въпросите обединени във втори и третият въпрос относно това трябва ли ищецът да докаже границите на предоставения му за стопанисване терен, наличието на реализирано в него мероприятие и към кой момент трябва да е налице това мероприятие – при влизане в сила на ЗСПЗЗ или при предявяване на иска, са разрешени от съда при правилно прилагане на закона. Ищецът е установил параметрите на предоставения му терен с писмени доказателства и приета техническа експертиза, която е установила, че в кадастралния план от 1979 г., одобрен през 1985 г., са били заснети построените към този момент сгради, спортни площадки, алеи, пристан както и материализираната ограда. Спорните имоти попадат в този ограден терен.
Мероприятието е било реализирано при влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което във формулирания от касаторите правен въпрос неправилно се предпоставя, че съдът е изследвал и се е ръководил от състоянието на имота към един по-късен момент.
Поставеният 4-ти въпрос също не е основание за допускане касационна проверка по него. Предметът на настоящето дело е различен от този по гр. д. № 753/2005 год. на НРС. Предмет на настоящия спор е това дали ответниците се легитимират като собственици на спорните имоти на основание земеделска реституция. Предмет на посочено дело е било установяване правото на собственост на държавата върху терена, зает от мероприятието „Национална спортна академия”. Относим към този въпрос е и отговорът, даден по втория въпрос.
В обобщение по разрешените от съда материално правни и процесуални въпроси е формирана и задължителна практика с решение, постановено в производство по чл. 290 ГПК по сходен спор относно това подлежали ли са на земеделска реституция имоти, включени в ТКЗС, но след това предоставени на НСА и застроени със сгради и обекти на инфраструктурата на спортния комплекс и попадащи в оградената с ограда площ, използвана от ищеца, както и по допустимостта на предявените отрицателно установителни искове от НСА срещу лица, позоваващи се на реституция по ЗСПЗЗ за ползваните от ищеца имоти, които са част от терена, върху който е изпълнен спортния комплекс (Р № 201 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 79/2009 г. на ВКС, ІІ г. о.) Формирана е и постоянна практика по поставените въпроси с опр. № 9 от 08.01.2017 г. по гр. д. № 4901/2015 г. на ВКС, І г. о., опр. № 481 от 23.12.2015 г. по гр. д. № 4245/2015 г. на ВКС, ІІ г. о.
В съответствие с развитите по-горе съображения не са налице предвидените в ГПК предпоставки за допускане касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 48/29.03.2016 г. по в.гр.д. № 19/2016 г. по описа на Апелативен съд-Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: