О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
гр. София, 18.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 2985/2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. Д. Й. против определение № 605/05.10.2018 г. по в.ч.т.д. № 555/2018 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определение № 344/26.06.2018 г. по т.д. № 228/2017 г. на Окръжен съд Добрич.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е оставил без уважение частна жалба срещу определение № 344/26.06.2018 г. по т.д. № 228/2017 г. на Окръжен съд Добрич, с което е прекратено производството по т.д. № 228/2017 г. и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Балчик. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че цената на исковете за установяване нищожността на извършено заличаване на договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“ ЕАД и за отмяна на акта на заличаване на ипотеката се определя по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 2 във вр. т. 2 ГПК, съобразно данъчната оценка на ипотекирания имот, която е в размер на 21253.70лв., което определя родовата подсъдност на районен съд.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК. С изложението на основанията за допускане до касационно обжалване на определението на Апелативен съд Варна, частният касатор е поддържал наличие на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК. Лаконично е заявил, , че очевидната неправилност на определението се извежда от явното нарушение на закона – „contra legem и постановяване на акт извън закона – extra legem”, тъй като считал, че неправилно въззивният съд е приел за идентични иск за нищожност на ипотека и иск за нищожност на вписване. Считал, че определението, предмет на обжалване, е явно необосновано поради това че решаващият състав не се произнесъл по оплакването че определението на първостепенния съд нямало мотиви.
Дефинитивно, настоящият състав приема, че за да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното определение следва да страда от такъв съществен негов порок, който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му, без да се налага извършването на преценка на доказателствата, въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Тази преценка, доколкото е присъща за същинската контролна дейност на касационната инстанция, извършвана в производство по допуснато касационно обжалване по чл. 290, ал. 2 ГПК, не може да бъде основание за приложимост на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Наличието на такава предпоставка би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима – например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на формалната логика. В този смисъл са Определение № 344/24.07.2018 г. по ч.т.д.№1467/18 г. на ВКС, I т.о., ТК, Определение № 373/01.08.2018 г. по ч.т.д. № 1526/2018 на ВКС, I т.о., ТК Определение № 306/11.06.2018 г. по т.д. 604/2018 г. на ВКС, I т.о., ТК и др. Във всички останали случаи на неправилност, обоснована с конкретни доводи за несъобразяване на въззивния съд с определени обстоятелства по делото, предполагащи конкретна преценка, оплакването на касатора не може да бъде отчетено и споделено като предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като изложените от страната съображения за наличието му биха били установими едва след разглеждане на жалбата по същество, а не в стадия за допускане на касационно обжалване.
С оглед така изясненото съдържание на правната норма, настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от частният аксатор основание за допускане до касационно обжалване на определението на Апелативен съд Варна. Този извод се налага от общите и за първи път въведени в касационното производство оплаквания за неправилност/ а не за очевидна непарвилност/ на акта. С частната си въззивна жалба вх. № 4751/20.07.2018 г. по вх. рег. на Окръжен съд Добрич против определението на първостепенния съд, частният касатор е навел единствено съображения за неправилно изчисление на цената на иска, предмет на правния спор, т.е. аргументи срещу определената родова подсъдност. Не са направени възражения, обуславящи необходимостта от преценка на местната подсъдност /в каквато посока са развитите в частната касационна жалба доводи/ – обстоятелство, което следва да се преценява и в контекста на непоследователната позиция на частният касатор, с оглед подадения от него отговор на искова молба /л. 41 от т.д. № 228/2017 г. на Окръжен съд Добрич/, в който е направено бланково възражение за подсъдност, уважено изцяло от първоинстанционния съд. Извън това по разгледаните оплаквания последователно в практиката на ВКС е застъпено становището, че при иск за прогласяване недействителността на договор за учредяване на ипотека, цената на иска се определя от данъчната оценка на ипотекирания имот съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 71, ал. 2 от ГПК, тъй като предмет на делото е валидността на договора за ипотека – разрешение, дадено с даденото с определение № 44 по ч.гр.д. № 725/2009 г. на ВКС, IV г.о., което е относимо не само към искове за установяване недействителност на договор за ипотека, но и към всички други искове, чрез които се цели установяване несъществуването на ипотечно право с източник договор за ипотека – в този смисъл определение № 379/24.07.2017 г. по ч.т.д. № 1470/2017г. на ВКС, I т.о., определение № 291/22.06.2016г. по ч.гр.д. № 2494/2016г. на ВКС, IV гр.о., определение № 15/16.01.2015г. по ч.т.д. № 3456/2014г. на ВКС, IІ т.о., определение № 301/12.07.2016г. по ч.т.д. № 981/2016г. на ВКС, I т.о. Наличието на константна практика на ВКС, споделена от настоящият състав, с която въззивният съд изцяло се е съобразил изключва установеност на очевидна неправилност на определението.
С оглед изложеното определението не удовлетворява хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл.3-то ГПК и не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, ВКС, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 605/05.10.2018 г. по в.ч.т.д. № 555/2018 г. на Апелативен съд Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: