О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 20.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 19.01. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 15/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], чрез адвокат С. Г., с вх.№10275 от 18.11.2011 год. на ВКС, подадена по пощата с пощенско клеймо от 17.11.2011 год., срещу Определение №262 от 03.11.2011 год. по т.д.№832/2011 год. на ВКС, І Т.О., с което на основание чл.280, ал.2 ГПК касационната му жалба срещу Решение №150 от 25.05.201 год. по в.гр.д.№251/2011 год.на Хасковския окръжен съд е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. С въззивното решение е потвърдено решение№73 от 03.02.2011 год. по гр.д.№2405/2010 год. на Хасковския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от настоящия частен жалбоподател [фирма] и заявител в заповедното производство, иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на паричното му вземане в размер на 6000 лв., срещу Й. С. Г., произтичащо от издадения от ответника запис на заповед от 15.03.2010 год. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото образуваното по иска му с правно основание чл.422, ал.1 ГПК дело не е търговско.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на ВКС – Първо Т.О. е приел, че подадената от [фирма] касационна жалба е процесуално недопустима.
Не се спори, че цената на иска с правно основание чл.422, ГПК, предявен от касатора, е под обжалваемия минимум, въведен с нормата на чл.280, ал.2 ГПК/И.. ДВ бр.100/21.12.2010 год./ за търговски дела. Съгласно нея не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. за търговски дела, а предмет на установяване в настоящия спор е съществуване на вземането на касатора-заявител в размер на 6 000 лв. Правилно съставът на ВКС Първо ТО е приел, че касационната жалба е подадена срещу въззивно решение постановено по търговско дело, защото спорът между страните е търговски по смисъла на чл.365, т.1 ГПК. Вземането на касатора и заявител в заповедното производство произтича от запис на заповед- абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1,т.8 ТЗ, която и определя търговския характер на делото, а не каузалните отношения, по повод на които е издаден записът на заповед.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №262 от 03.11.2011 год. по т.д.№832/2011 год. на ВКС, І Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: