О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 21.01.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 589 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [заличено име на фирма] чрез юрисконсулт Е. Д. срещу решение № 23/13.01.2010 г. на Софийски окръжен съд /С./ по гр.д. № 942/2009 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване навежда доводи за решаване на спора в противоречие със съдебна и арбитражна практика, както и че е от значение за развитие на правото.
Ответниците по жалбата – Б. Т. Н., Р. М. Н., Т. Б. Т. и М. Б. Т. не взимат становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред К. районен съд /К./ са предявени отрицателни установителни искове по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ от Б. Т. Н., Р. М. Н., Т. Б. Т. и М. Б. Т. срещу [заличено име на фирма] за признаване за установено между страните, че ищците не дължат на ответното дружество начислени суми за потребена електроенергия, конкретно посочена за всеки. К. е уважил исковете частично: за Б. Т. Н. за 780.11 лв., за Р. М. Н. за 8.66 лв, за Т. Б. Т. за 629.75 лв. и за М. Б. Т. – за 1142.77 лв., като е отхвърлил исковете за разликата до предявените размери. По жалба на ищците С. е изменил първоинстанционното решение и е приел, че исковете са основателни съответно за Б. Т. Н. до 3200 лв., за Р. М. Н. до 600 лв., за Т. Б. Т. до 800 лв. и за М. Б. Т. до 3300 лв. С. е приел, че между страните са съществували договорни отношения по продажба на електроенергия. Прието е от събраните по делото доказателства, че ищците са били неизправни страни, като осъществили неправомерно въздействие върху средствата за техническо измерване, позволяващо ползване на електроенергия без отчитането й с тези средства – констативни протоколи и заключение на СТЕ и която електроенергия те следва да заплатят на ответното дружество като обезщетения за имуществени вреди, изчислени в съответствие с чл.15 ал.3 ОУ и чл. 49 НППРЕМПП /отм./ чрез коригирани сметки за изминал период от време. Прието е още погасяване по давност на процесните вземания на електроразпределителните предприятия по направените възражения за това от ищците по чл.111 б.”б” ЗЗД – тригодишна давност с начален срок – констатиране неправомерно въздействие върху електромерите с констативни протоколи от 04.02.2005 г. и неизпълнение на договорните задължения от ищците, от който момент вземанията на ответното дружество са станали изискуеми /чл.114 ал.1 ЗЗД/.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е от значение за изхода на конкретното дело и същият следва да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира като въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК погасяването на задълженията на ищците с тригодишна, вместо петгодишна давност и неправилно приемане на началния й момент – 04.02.2005 г. – дата на съставените констативни протоколи. Разрешението на двата въпроса действително е свързано с крайния изход на спора, но вторият въпрос е първо фактологичен с оглед изясняване правата и задълженията на страните по сключиния договор, неизпълнението по същия договор, констатиране на неизпълнението и определяне изискуемостта на следващото се задължение по договора – заплащане на ответното дружество на ползваната, но неотчетена електроенергия за минало време, изчислена в съответствие с чл.15 ал.3 ОУ и чл. 49 НППРЕМПП /отм./. В този смисъл не може да се приеме, че само така поставения въпрос, без приетото от фактическа страна, представлява въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а не оплакване за неправилност и необоснованост по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. По отношение и на двата въпроса не е налице и допълнителен критерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Общото посочване на противоречие със съдебна практика без прилагане на самата практика, не обуславя приложение на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – така и т. 3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Следва да се посочи още, че противоречие с арбитражна практика не обуславя приложение на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК – т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Освен това, относно периодичния характер и тригодишната давност за погасяване помесечни задължения на потребители за неплатена електроенергия и топлоенергия е налице и задължителна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, обективирана в решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК /р. №111 от 08.10.2010 год. по т.д..№1068/2009 год. на ВКС, І Т.О., р. №173/28.10.2010 год. по т.д.№1095/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., р. е №168 от 22.12.2009 год.по т.д.№408/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., р. № 172/23.12.2010 г. по т.д. № 180/2010 г. на ВКС, І Т.О./, в несъответствие с която са доводите на касатора.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото за значението на точното прилагане на закона и развитието на правото не са изложени никакви аргументи, а бланкетното позоваване на текста от закона само за себе си не обуславя приложението му.
С оглед на изложеното съдът счита, че не са налице предпоставки та на чл.280 ал.1 ГПК и няма основание да се допусне касационно обжалване на решението на С..
Съдът не присъжда разноски на ответниците, тъй като такива не са претендирани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23/ 13.01.2010 г. на Софийски окръжен съд по гр.д. № 942/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.