– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32
гр. София 21.01.2020 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 13.11.2019 (тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4115 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 от ГПК, като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 18 748/18.10.2019 година, подадена С. Г. С., срещу определение от 27.09.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, постановено по гр. д. № 1371/2018 година.
С обжалваното съставът на Софийския апелативен съд е оставил без уважение искането на С. Г. С. за предоставяне на правна помощ във връзка с касационното обжалване на решение № 270/31.01.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, постановено по гр. д. № 1371/2018 година.
В подадената от С. Г. С., срещу определение от 27.09.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, постановено по гр. д. № 1371/2018 година, частна жалба с вх. № 18 748/18.10.2019 година се твърди, че определението е необосновано, незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон и на практиката на ВКС. Направено е искане това определение да бъде отменено и да се постанови ново, с което искането за предоставяне на правна помощ във връзка с касационното обжалване на решение № 270/31.01.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, постановено по гр. д. № 1371/2018 година да бъде уважено.
С. Г. С. е била уведомена за обжалваното определение на 11.10.2019 година, като частната й жалба е с вх. № 18 748/18.10.2019 година. Предвид на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съставът на софийския апелативен съд е констатирал, че в подадената от С. Г. С. против решение № 270/31.01.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, постановено по гр. д. № 1371/2018 година касационна жалба с вх. № 4216/01.03.2019 година се съдържа искане за предоставяне на правна помощ във връзка с касационното обжалване. Към касационната жалба обаче на били представени доказателства за установяване на обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПрП. Затова с разпореждане от 06.03.2019 година съдията докладчик по делото е указал на С. Г. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи декларация за материално и гражданско състояние, в която да е отразена и трудовата й заетост, а също така и здравословното й състояние. Тези указания са били връчени лично на С. на 15.03.2019 година, като до датата на постановяване на обжалваното определение, така и към настоящия момент указанията на съдията докладчик не са изпълнени. С оглед на това съдебният състав на Софийския апелативен съд е приел, че липсват доказателства, че С. няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция и е оставил без уважение молбата за предоставяне на правна помощ.
Съгласно нормата на чл. 23, ал. 3 от ЗПрП по граждански дела правна помощ се предоставяла в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В т. 2 от цитираната разпоредба изрично е посочено, че имущественото състояние на страната поискала предоставянето на правна помощ се установява с декларация., като за обстоятелствата по нея могат да бъдат представени и други доказателства. Що се отнася до останалите посочени в чл. 23, ал. 3 от ЗПрП обстоятелства, то те могат да бъдат доказвани и с други доказателствени средства, извън декларацията по т. 2 от разпоредбата. Съдът извършва преценката дали страната поискала предоставянето на правна помощ по чл. 23, ал. 1 от ЗПрП няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение въз основа на обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПрП, а задължението за доказване на липсата на средства е за страната поискала помощта. Затова тази страна следва да представи доказателства за обстоятелствата, от които произтича липсата на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид на това правилно, при констатирана липса на такива доказателства, съставът на Софийския апелативен съд е указал на С. Г. С. да представи такива, в определен от него срок. Същевременно непредставянето на доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПрП има за последствие оставянето на искането за предоставяне на правна помощ без уважение. След като С. не е ангажирало доказателства във връзка с искането си за предоставяне на правна помощ същото правилно е било оставено без уважение от състава на Софийския апелативен съд. Наистина в определени случаи съдът може да събира доказателства, както се твърди в частната жалба, но по този начин може да бъдат събрани доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПрП, отразени в публичните регистри, но не и за тези които не са публични и за представянето на които е необходимо извършването на действия от страната или нейно съгласие. Затова съдът не може да събере служебно доказателства за всички от посочените в чл. 23, ал. 3 от ЗПрП доказателства, а и няма такова задължение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.09.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, постановено по гр. д. № 1371/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.