5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
гр. София, 21.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 341 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Хелио Тур С” АД, представлявано от адв. З. О., срещу решение № 1881 от 17.07.2018г. по в.т.д. № 1328/2015г. на САС, с което е потвърдено решение № 518 от 23.01.2015г. по гр.д. № 5108/2012г. на СГС, ГО, I-2 състав в частта, в която е отхвърлен предявения от касатора против Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /АПСК/, с ново наименование Агенция за публичните предприятия и контрол /§ 5 от ПЗР на Закона за публичните предприятия, обн. ДВ бр. 79 от 8 октомври 2019 г./, иск по чл.439 ГПК за установяване, че „Приват Турист ” ООД, чиито задължения касаторът гарантира със законна ипотека върху собствени имоти, не дължи на АПСК събраните по изп.дело № 00309/2011 на ЧСИ Т. К. суми.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че с декларативната клауза на чл.3.2 от договора продавачът не е поел съществено задължение по договора, поради което неизпълнението му не представлява основание за разваляне на договора от купувача. Счита, че чл.87, ал.1 ЗЗД не държи сметка за вида на договорната клауза, от която е възникнало виновно неизпълненото от длъжника задължение. Поддържа, че АПСК не е страна по договора и поради това е недопустимо да прави възражения срещу волеизявлението за развалянето му. Твърди неправилност и на извода на въззивния съд, че неизпълнението от продавача – държавата на чл.3.2 от договора е несъществено с оглед интересите на купувача по същия договор. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради произнасяне от въззивния съд по следните материалноправни въпроси:
1. Неизпълнение на кои задължения по договора поражда правото на насрещната страна да го развали – неизпълнението само на основни /съществени/ задължения или и неизпълнението на допълнителни /несъществени/ задължения? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с практиката на ВКС, като сочи решение № 56 от 22.02.2010г. по гр.д. № 5301/2008г. на ВКС, V г.о.
2. Правомощията на АПСК по чл.22б, ал.4 ЗПСК дават ли й право да прави възражение по чл.87, ал.4 ЗЗД срещу изявлението на насрещната страна по договора за приватизационна продажба за развалянето му поради неизпълнение на задължение на продавача? Счита, че е налице произнасяне по въпроса в противоречие с т. 5 на ТР № 1 от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС.
Ответникът оспорва касационната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване. По отношение на първия поставен въпрос твърди, че не е от значение за правилното решаване на спора, тъй като въззивният съд е основал извода си и на допълнителни съображения. Твърди още, че въпросът е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, като сочи решение № 117 от 03.10.2011г. по т.д. № 1013/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. Поддържа, че вторият въпрос е решен в съответствие с т. 5 на ТР № 1 от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, тъй като в чл.22б, ал.4, т.6 ЗПСК е посочено, че Агенцията предприема действия по разваляне на приватизационни договори, когато са налице основания за това, и следователно може да прави всички възражения, произтичащи от чл.87 ЗЗД, включително такова по ал.4, когато е адресат на изявление за разваляне на приватизационен договор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за установено, че с договор от 05.07.2000г. „Приват Турист” ООД е закупил 61 512 акции от капитала на Хелио тур С” АД за цена от 700 000 щатски долара, от които 70 000 щ.д., платими към момента на сключване на договора, е останалите 630 000 щ.д., платими на девет равни годишни вноски, както и че поради неизпълнение на това задължение АПСК се е снабдила с четири изпълнителни листа за вноските и дължимите неустойки за забава, образувани са изпълнителни дела и сумите са събрани чрез продажба на ипотекирани имоти, собственост на ищеца „Хелио тур С” АД. Приел е, че през 2010г. по надлежния ред е установено, че пет от сградите, 15 бунгала, както и метална ограда, намиращи се в къмпинг „Каваци”, част от ДМА на приватизираното дружество, са били незаконно построени, поради което на 26.03.2012г. купувачът е връчил на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и на АПСК нотариална покана, съдържаща уведомление за разваляне на договора поради неизпълнение на задължението на продавача по т.3.2 от договора да гарантира, че „Хелио тур С” АД разполага с всички необходими разрешения и отговаря на всички необходими условия за законно осъществяване на стопанска дейност според законодателството на Република България.
Въззивният съд е приел, че спорът по делото е концентриран върху обстоятелството дали „Приват Турист” ООД надлежно е развалило договора за продажба на 61 512 акции, представляващи 40% от капитала на „Хелио тур С” АД. Изложил е съображения, че специфичната цел на договора за приватизационна продажба е прехвърляне правото на собственост върху дялове, акции и части от имущество на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала и негово естествено съдържание е задължението на държавата или общината да прехвърли собствеността върху договорените акции, дялове или имущество, а задължението на купувача е да плати цената. Приел е още, че е възможно в договора да бъдат постигнати и уговорки, които представляват неговото несъществено съдържание, като във всички случаи волята на страните следва да бъде тълкувана с оглед правилото на чл.20 ЗЗД, като се отчита специфичната му цел. Въззивният съд е тълкувал клаузата на т.3.2 от договора в раздел II „Декларации и гаранции”, заедно с останалите такива, както и с целта на договора, и е приел, че посочената клауза не е част от същественото съдържание на договора и има декларативен характер. Счел е, че с тази декларативна клауза продавачът всъщност не е поел съществено задължение по договора, за неизпълнение на което може да бъде ангажирана неговата договорна отговорност, съответно да бъде направено валидно изявление за разваляне и, тъй като продавачът е изпълнил същественото си задължение за прехвърляне собствеността на акциите, купувачът не може да иска разваляне на договора поради неизпълнение на соченото от него задължение по т.3.2. Отделно от това, въззивният съд е съобразил дадените в §1, т.3 от ДР на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и в §1, т.13 от ТР на Закона за защита на конкуренцията легални определения на понятието „стопанска дейност” и е приел, че няма данни по делото „Хелио тур С” АД в някакъв момент да не е можело да извършва стопанска дейност поради спънки от законов характер. Счел е, че твърденията на ищеца, че незаконно изградените обекти в къмпинг „Каваци” са пречка за осъществяване на стопанска дейност от приватизираното дружество, не отговарят на установените по делото факти и е посочил, че няма твърдения и доказателства, че в резултат на действия по събаряне, цената на прехвърлените акции е паднала под посочената в договора номинална стойност, което е увредило интересите на купувача.
Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че дори и да се приеме тезата на ищците, че неизпълнение на задължението по т.3.2 от договора може да доведе до разваляне на договора, то неизпълнената част е незначителна, съобразявайки заключението на експертизата, прието във въззивното производство. Приел е, че АПСК е легитимирана да направи възражение по чл.87, ал.4 ЗЗД, предвид правомощията й по чл.22б, ал.4 ЗПСК.
По тези съображения въззивният съд е достигнал до извод, че за купувача не е възникнало право да развали договора и дължи цената на прехвърлените акции от капилата на „Хелио тур С” АД, както и неустойка за неизпълнение на това задължение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият материалноправен въпрос е формулиран общо и, макар да е обсъждан от въззивния съд, е разрешен при съобразяване на конкретните факти по делото, в това число предмета на сключения договор, чието разваляне се претендира, и задължението, чието неизпълнение се сочи като основание за разваляне на договора. Поради това даденото от въззивния съд разрешение е съобразено със спецификите на възникналото правоотношение и не е в противоречие с посоченото от касатора решение № 56 от 22.02.2010г. по гр.д. № 5301/2008г. на ВКС, V г.о., отнасящо се до разваляне на договор за наем поради неплащане на месечна наемна цена.
Вторият материалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с т.5 на ТР № 1 от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, отнасящо се до правомощията на АПСК и процесуалното й право на иск като представител на държавата. АПСК е ответник по предявения иск и адресат на изявлението на купувача за разваляне на договора за приватизационна продажба, в каквото качество е направила възражение по чл.87, ал.4 ЗЗД за незначителност на твърдяното неизпълнение на договора.
От друга страна, изводът на въззивния съд за липса на основание за разваляне на договора за приватизационна продажба е обоснован и със съображения за липса на неизпълнение на декларативното задължение по т.3.2 от договора поради липсата на доказателства за създадени пречки за осъществяване на стопанската дейност на приватизираното дружество, които съображения се явяват самостоятелен мотив за неоснователност на иска и в връзка с които въпрос не е поставен. Изложеното е допълнително основание за отхвърляне на искането за допускане на касационен контрол по формулираните материалноправни въпроси.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1881 от 17.07.2018г. по в.т.д. № 1328/2015г. на САС.
ОСЪЖДА „Хелио тур С” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Агенция за публичните предприятия и контрол, [населено място], [улица] сумата 200 лева /двеста лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: