5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
Гр. С., 22.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 1202/2011 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция по обществени поръчки [населено място] срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 353/07.07.2011 г. постановено по в.гр.д.№ 302/2011 г. С това решение е потвърдено първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 1674/30.11.2010 г. по гр.д.№ 596/2010 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор иск за прогласяване нищожност на сключения между Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място]-Областно пътно управление [населено място] и [фирма] [населено място] договор от 23.11.2005 г. за изготвяне на технически проект за обект: път ІІІ-866 „Гр.С. обл. – К. – І – 8/” – стоманобетонов мост на км. 120+629” без провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка и поради противоречие с нормите на чл.16 ал.8 и чл.14, ал.1, т.3 във вр.с чл.8, ал.1 и чл.3, ал.1, т. 2 от ЗОП и чл.3 ал.2 във вр.с чл.1 ал.2, т. 3 НВМОП.
В касационната жалба се правят подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че апелативният съд не е обсъдил в цялост събрания доказателствен материал, неправилно е преценил фактите по делото и приложил материалния закон, което е довело до погрешния и необоснован извод за неоснователност на предявения иск.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал. 1 т. 3 ГПК повтаряйки оплакванията за неправилност на обжалваното решение касаторът аргументира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по посочените материалноправни въпроси. Излага доводи, че предвид спецификата на конкретния правен спор, по него липсва съдебна практика, поради което произнасянето на ВКС ще е от значение за преценяване на събраните по делото доказателства и правилното решаване на делото, както и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулирани са следните правни въпроси: 1. Необходимо ли е да е налице специално основание в ЗОП за да се приеме, че договорът е нищожен, когато е сключен без провеждане на процедурата за възлагане на обществена поръчка, при условие, че е било необходимо спазване на този ред? Може ли да се приеме, че договорът не е нищожен, тъй като към момента на сключването му няма изрична норма в ЗОП, установяваща подобно основание? 2. Може ли да се предяви иск на основание чл.19, ал.2, т. 4 от ЗОП, когато към момента на подаване на исковата молба не е предвидено в ЗОП основание за обявяване на договора за нищожен? 3. Следва ли да се счита, че нарушаването на императивни разпоредби на ЗОП води единствено до административнонаказателни санкции и не води до нищожен договор, когато в ЗОП не е предвидено специално основание за това? 4. Може ли да се счита, че са нарушени императивни изисквания на ЗОП, ППЗОП или НВМОП, когато се променят условията на поръчката и първоначалното техническо решение, с нови или се изменя предмета на поръчката след избора на изпълнител? 5. За да се приеме, че е налице нищожен договор достатъчно ли е да се докаже, че процедурата не е проведена в съответствие с реда, предвиден за възлагането й /по ЗОП или по НВМОП/?
Ответниците по касация [фирма] [населено място] и Агенция „Пътна инфраструктура” – Областно пътно управление – П. изразяват становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280 ал. 1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение апелативният съд е потвърдил пръвоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.26 ал.1 ЗЗД по съображения, че не са налице поддържаните в исковата молба основания за нищожност на процесния договор – липса на проведена процедура за възлагане на обществена поръчка и нарушение на законовите изисквания предвидени в ЗОП и НВМОП. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е приел за установено, че с решение на директора на Областно пътно управление-гр.П. към ИА „Пътища” [населено място] на основание чл. 3 ал. 1 т. 2 ЗОП и чл.53 ал.1 т. 4 НВМОП е открита процедура за възлагане на обществена поръчка чрез договаряне с покана с предмет „Изготвяне на работен проект за ремонт и възстановяване проходимостта на разрушен стоманен мост над р.М. на републикански път ІІІ-866 К. – път – І-3” [населено място] с изключителна спешност предизвикана от обилните валежи и наводнявания довели до разрушаване на моста и прекъсване на пътя. Прието е също, с оглед безспорно установените данни по делото, че по стартиралата процедура са подадени две оферти, назначена е комисия за разглеждането им, която в доклад от 14.10.2005 г. е класирала офертата на [фирма] и възложителят е одобрил това класиране. Избраният изпълнител е извършил обстойно обследване състоянието на авариралото съоръжение е изготвил подробен доклад, въз основа на който заедно с възложителя е взето решение, че икономически по-изгодно е възстановяването на мостовото съоръжение да се осъществи чрез изграждането на ново вместо чрез ремонт на разрушения мост. За взетото решение са уведомени ИА „Пътища” – [населено място] и Областна администрация-П., и в съответствие с него е изготвено ново техническо задание, по което проектантът е представил хонорар-сметка за цената на проектирането, внесъл е съответната гаранция и на 23.11.2005 г. е подписан процесния договор, който е одобрен от изпълнителния директор на ИА „Пътища” – С. и вписан в регистъра на обществените поръчки, като договорените проектни работи са извършени, актувани и проектът е предаден за изпълнение. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че процесният договор е сключен в резултат на проведена за целта процедура за възлагане на обществена поръчка при спазване на законовите изисквания предвидени в ЗОП и НВМОП от нейното стартиране до финализирането й. Наведени са доводи, че не е налице твърдяното несъответствие между възложената поръчка и предмета на договора, с който в хода на процедурата е възприето по изгодното от предложените две възможни технически решения за възстановяване проходимостта на разрушения мост.
С оглед на изложеното, преценявайки решаващите изводи на въззивния съд, въпросите и доводите, с които касаторът обосновава приложното поле на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение на АС-Пловдив не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради отсъствие на визираното в чл.280 ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация.
Съгласно указанията дадени в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, за да обоснове допускане до касационен контрол, материалноправният или процесуален въпрос трябва да е от значение за крайния изход на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните по делото доказателства. Задължение на касатора е да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос. Касационният съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата. В настоящия случай посочените изисквания не са спазени. Хипотетично поставените въпроси в т.1 т. 2 т. 3 и т. 5 от изложението не съдържат никаква конкретика и са ирелевантни, тъй като по тях липсва изрично произнасяне от страна на въззивния съд. Предмет на спора е прогласяване нищожност на сключен договор за обществена поръчка във връзка с конкретно наведени от ищеца основания и допълнителното позоваване на други непосочени в исковата молба не следва да бъдат обсъждани, тъй като са извън предмета на делото. Както вече беше посочено, правният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда обективирана в обжалваното решение.
Формулираният от касатора в т.4 от изложението му по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК правен въпрос е относим към предмета на делото, но е пряко свързан с правилността на обжалваното решение, а отговорът му е изцяло в зависимост от доказателствата и установените факти по конкретното дело и извършената от въззивната инстанция суверенна преценка на доказателствения материал. В случая анализирайки събраните доказателства съдът е приел, че при сключването на процесния договор не е налице изменение в предмета на поръчката /който е възстановяване проходимостта на разрушен стоманен мост/, а приемане на по-изгодно техническо решение за изпълнението й чрез изграждане на ново съоръжение вместо ремонт на разрушения мост. Изводите, до които е стигнал въззивният съд в резултат на тази преценка с оглед оплакванията за необоснованост не могат да бъдат ревизирани в производството по чл. 284 ГПК, тъй като те са предмет на самия касационен контрол, в който смисъл са и задължителните указания в цитираното тълкувателно решение.
Неоснователно е позоваването на т.3 от ал.1 на чл.280 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на тази разпоредба е насочено към отстраняването на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по поставения правен въпрос каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по поставения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Не конкретния казус или бъдещо касационно решение, а разрешеният съществен правен въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 363/07.07.2011 г. постановено по в.гр.д.№ 302/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: