О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 22.01.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 5398 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, съответно :
с вх.№ 56056 от 30.04.2015 г., подадена от Н. М. Н. при условията на чл. 284, ал. 2, хипотеза 2 ГПК, и
с вх.№ 62955 от 18.05.2015 г., подадена от С. Г. А., представлявана от адвокат В. Б. от САК,
които са насочени против въззивно решение № 1936 от 23.03.2015 г. на СГС, АО, ІІІ „б” състав, постановено по в.гр.д. № 15590/2014 г.
Жалбите са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни, отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и са придружени от изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Ответникът по касация К. Е. М., чрез особен представител адвокат С. К. Д. от САК е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК срещу касационната жалба, подадена от Н. М. Н., като възразява срещу наличието на основание за допускане на касационното обжалване в атакуваната от последния част на въззивното решение, както и срещу основателността на касационната жалба. Депозирал е отговор и по касационната жалба, подадена от С. Г. А., като поддържа, че по същата следва да се допусне касационно обжалване в атакуваната от тази касаторка част на въззивното решение, като се постанови отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС.
От своя страна Н. М. Н. е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК срещу касационната жалба на С. Г. А. и моли въззивното решение да бъде оставено в сила в частта, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ г.о, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК, СГС е потвърдил решение № I-34-61 от 19.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 56337/2012 г. на СРС, 34 състав, в частта – обект на въззивните жалби, а именно : с което е признато, че Н. М. Н. е собственик и С. Г. А. е осъдена на основание чл. 108 ЗС да му предаде процесния недвижим имот /апартамент № 59, находящ се в [населено място],[жк], ул.111, бл.009, вх.Б, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68134.4356.108.10.21, със застроена площ от 33,41 кв.м при описани в диспозитива съседи и принадлежности/, която собственост на Н. М. Н. е призната за установена на основание саморъчно завещание от 14.01.2000 г. на Л. С. Т.; както и в частта, в която Н. М. Н. е осъден да заплати на С. Г. А. на основание чл. 72 ЗС сумата 7 255 лева, представляваща увеличена стойност на имота от извършени в същия подобрения като добросъвестен владелец през периода 19.10.2012 г. – 15.11.2012 г. и е постановено задържане на имота до заплащане на сумата на подобренията. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е отхвърлена претенцията на С. Г. А. по чл. 72 ЗС за разликата над сумата 7 255 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева.
Въззивният съд е приел за установено, че приживе Л. С. Т. е придобил собствеността на процесния имот и е съставил две завещания – общо в полза на К. Е. М. с дата 25.08.1995 г. и завет за недвижимото си имущество в полза на Н. М. Н. с дата 14.01.2000 г. Завещателят е починал на 28.08.2011 г. След смъртта му, легитимирайки се като собственик на процесния имот по силата на завещанието от 25.08.1995 г., обявено на 17.05.2012 г. и вписано на 01.06.2012 г., К. Е. М. продал апартамента на С. Г. А. на 15.10.2012 г. По делото не е било спорно, че двете завещания са поначало несъвместими – т.е. по-новото завещание от 2000 г (ако е автентично и действително) би отменило предходното от 1995 г. Кредитирайки изслушаните по делото две единодушни заключения на вещите лица от едноличната и тройната съдебно-графологични експертизи, съдът е приел за несъмнено доказано по делото, че завещанието от 14.01.2000 г. е написано и подписано от завещателя Л. С. Т.. И двете експертизи са работили по съхранявания от нотариус оригинал на завещанието, по отношение на който (във връзка с искането по чл. 183 ГПК) е посочено, че не е необходимо да се представя по делото в оригинал, доколкото е приложен официално заверен препис. Прието е, че поправката в цифрите „20” на изписаната с цифри година „2000” на датата е преодоляна със словното изписване на датата „двехилядната г” от самия завещател с аргумент, че винаги изписването „словом” на една дата има предимство пред изписването „цифром” и лесно може да се провери от кого е изписан словния текст. Касае се за провописна грешка на самия завещател, която е извинителна и се прави от много хора, тъй като в началото на всяка година /януари/, още повече когато завършва едно хилядолетие /2000 г./ се правят грешки докато се „свикне” с новата година, а в случая се променя не само последната цифра на годината, а и първите й две цифри. Съдът се е мотивирал, че „строгата форма” на завещанието не забранява и допуска правописни грешки и поправки от завещателя, щом поправките са направени от самия него и се извличат от текста на завещанието, а не от други факти и доказателства. Обобщено е, че освен несъмнено автентично, завещанието е и действително, тъй като не е нарушен чл. 42, б. „б” ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН.
На следващо място е обсъдено значението на вписването на обявяването на завещанието от 14.01.2000 г. предвид установеното по делото, че Спасена Г. А. е придобила имота преди това вписване, извършено на 30.10.2012 г. Съобразено е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 698 от 08.06.2011 г. по гр.д.№ 1281/2009 г. на ВКС, I г.о., чиито постановки са споделени от въззивния съд. Прието е, че вписването поначало има оповестително действие, а защитно действие може да му се придаде само с изрична правна норма /чл. 114, б. „а” ЗС/. В случая защитно действие при обявяване на саморъчно завещание няма и не може да има, а само се съобразява отмяната на завещание. Исторически (преди реформата на вписванията с изм.ДВ бр.34 от 2000 г.) завещанията въобще не са били обхванати от системата на вписванията, а и самото придобиване по наследство не подлежи на вписване – чл. 5, б. „в” от Правилника за вписванията. Затова обявяването на саморъчно завещание не е част от фактическия състав на придобиването, а придобиването става от момента на откриване на наследството. Изложено е, че в случая въобще не става въпрос за „конкуренция” на придобивни актове от един праводател, а за отмяна на едно завещание с друго завещание. Завещанието в полза на К. Е. М. е било отменено още на 14.01.2000 г. Към момента на откриване на наследството на 28.08.2011 г. завещанието от 25.08.1995 г. е отменено и не може да „конкурира” и да прехвърли никакви права на К. Е. М. по отношение процесния имот, съответно и на негов правоприемник. Както при един нищожен акт или при неправилно издаден легитимиращ документ за собственост, създадена е само привидност за придобиване по завещание от третото лице М.. Макар и разполагаща с надлежно оформен нотариален акт за покупко-продажбата, С. Г. А. не е придобила собствеността, доколкото е договаряла с лице, което не е собственик на имота, а като такъв валидно се легитимира Н. М. Н.. Ето защо искът по чл. 108 ЗС е уважен като основателен – Н. М. Н. е собственик на имота, а С. Г. А. признава,че го владее, без да е собственик.
По иска по чл. 72 ЗС съдът е приел, че Н. М. Н. дължи на С. Г. А. заплащането на сумата 7 255 лева – увеличената стойност на имота в резултат от извършени от нея подобрения в периода 19.10.2012 г – 15.11.2012 г. в качеството й на добросъвестен владелец. Това е обосновало извод и за наличие на право на задържане на имота до заплащане на сумата на подобренията. Формиран е извод, че С. Г. А. е била добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗС, защото е владяла имота на правно основание, годно да я направи собственик, без да знае, че към датата на сделката (15.10.2012 г.) праводателят й К. Е. М. не е собственик. Саморъчното завещание от 14.01.2000 г., съставено в полза на Н. М. Н., е обявено на 11.01.2012 г., но е вписано след продажбата – на 30.10.2012 г. По делото не е доказано С. Г. А. да е знаела за по-новото завещание и че К. Е. М. не е бил собственик, а добросъвестността й се предполага – чл. 70, ал. 2 ЗС. Извършването на подобренията е прието за доказано от констатациите на СТЕ за очевиден скорошен основен ремонт, като е установена и увеличената стойност на имота от 7 255 лева при стойност на извършените СМР в размер на 9 883 лева. Същевременно от показанията на свид.К. е установено, че преди закупуването му от С. Г. А. имотът е бил в критично състояние – много мръсен, за тотален ремонт, дори без тоалетна чиния, с мръсен и износен паркет, обитаван от много болен човек, който не е имал възможност да се грижи нито за себе си, нито за жилището. Прието е, че изпълнените СМР са полезни и ползващи Н. М. Н. като действителен собственик на вещта.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на С. Г. А. искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод, че въззивният съд се е произнесъл по следния въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана с Решение № 362 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 536/2010 г. на ВКС, IІ г.о.: „Следва ли да бъде приложена разпоредбата на чл. 161 ГПК в хипотеза на изрично определение на съда да бъде представен оригинал на завещание (по повод оспорването му) и представяне само на нотариално заверен препис ?”.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по този въпрос. Макар същият да има обуславящо значение за изхода на спора, възприетото от въззивния съд разрешение съответства на закона. Разпоредбата на чл. 183 ГПК изрично приравнява по последици представянето на официално заверен препис от документа (какъвто по естеството си съставлява заверения от нотариус препис на процесното завещание) с представяне на оригинала на документа, което от своя страна изключва възможността в такава хипотеза да се приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК. Посочената от касаторката задължителна съдебна практика дава идентично разрешение, поради което не е налице допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На следващо място е поставен въпросът „Поправката на датата на саморъчно завещание представлява ли нарушение на изискваната от закона форма, респ. – пречка завещанието да породи действие ? Поправката на датата в завещание равносилна ли е на липса на дата ?” , като се поддържа, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана с Решение № 343 от 01.11.2011 г. по гр.д. № 1147/2010 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 85 от 17.02.2012 г. по гр.д. № 352/2011 г. на ВКС, І г.о.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по този въпрос. Той също има обуславящо значение за изхода на спора, както и отново възприетото от въззивния съд не се намира в противоречие с цитираната практика на ВКС. В посочените решения изрично е прието, че е допустимо да се отстраняват грешки и пропуски при съставянето на документи – както частни, така и официални. Не се дава приоритет на цифровото пред словно изписване на датата – същественото изискване е тя да е част от текста на документа (преди подписа) и да е написана от завещателя. Тези изисквания в случая са удовлетворени, поради което не е налице основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите „Може ли да се приеме, че с последващо словно изписване на датата в саморъчно завещание е преодоляно / санирано нарушение на формата му, изразяващо се в поправка в цифровото изписване на датата (в случая годината ?, както и „Обявяването на саморъчно завещание има ли защитно (освен оповестително) действие ?”.
Съобразно разясненията, дадени в т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Наличието на уеднаквена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика изключва възможността за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая такава съществува във връзка и с двата поставени въпроса. Отговор на първия въпрос се съдържа в цитираните от самата касаторка Решение № 343 от 01.11.2011 г. по гр.д. № 1147/2010 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 85 от 17.02.2012 г. по гр.д. № 352/2011 г. на ВКС, І г.о., които са обсъдени по-горе. Отговор на втория въпрос е даден с Решение № 698 от 08.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2009 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 206 от 25.07.2012 г. по гр.д. № 238/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., съгласно които както обявяването на завещанието, така и вписването му не са условие за пораждане на неговото правно действие. Правилото на чл. 113 ЗС е неприложимо както в отношенията „наследник по закон – наследник по завещание (в частност – заветник)”, така и в отношенията между ползващото се от завещанието лице и трето лице, сключило придобивна сделка с различен от него субект. Така уеднаквената практика се споделя от настоящия съдебен състав и наличието й препятства допускане на касационното обжалване и по този въпрос.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на Н. М. Н. искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по въпросите:
(1) Правото на ищцата да получи стойността на подобренията не е ли в пряка зависимост от наличието на всички кумулативно дадени реквизити от правния статус на добросъвестния владелец ? Реквизитите за добросъвестното владение дали са зададени кумулативно или съдът има свободна преценка да игнорира някои от тях както СГС в процесния случай и допълва сложни фактически състави ?
(2) Вписването на факт в два публични регистъра (приемане на наследство и обявяване на завещание) не предполага ли знание от всички трети лица, респ. недобросъвестността им ?
(3) Когато реалните разноски са недоказани, може ли да се уважат пазарните, когато квалификацията е неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД ?
(4) Оборва ли чрез два официални регистъра законовата презумпция, за незнание от владелеца ? Какви са правните последици за доказателствената тежест ? Може ли владелец да се позовава на собствената си небрежност, че не е извършил справка в два официални регистъра, за да стане добросъвестен ?
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по поставените от този касатор въпроси. По отношение на първия не се констатира противоречие между въззивното решение и цитираната незадължителна практика – решения на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК (Решение № 532 от 17.06.1994 г. по гр.д. № 382/1994 г. на І г.о. и Решение № 1167 от 02.08.1999 г. по гр.д. № 2062/1998 г. на ІV г.о.). Във връзка с втория и четвъртия въпроси следва отново да се подчертае, че оповестително действие има вписването, регламентирано с чл. 112, б. „и” ЗС, което в случая е извършено на 30.10.2012 г. и безспорно следва по време сделката, сключена между К. Е. М. и С. Г. А. (15.10.2012 г.), поради което и при липсата на доказани факти, опровергаващи презумпцията по чл. 70, ал. 2 ЗС, не може да се формира никакъв друг извод, освен че купувачката по договора от 15.10.2012 г. се явява добросъвестен владелец. Третият от въпросите е неотносим – изводът за реално осъществени СМР, които са довели до увеличаване стойността на имота, е формиран именно въз основа анализа на събраните по делото доказателства – свидетелски показания и експертно заключение. Несъгласието на страната с произтичащите от тези доказателства фактически констатации, при липса на доказателства, които дори да поставят под съмнение така установените факти, не съставлява основание за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационни жалби, съответно : с вх.№ 56056 от 30.04.2015 г., подадена от Н. М. Н. при условията на чл. 284, ал. 2, хипотеза 2 ГПК, и с вх.№ 62955 от 18.05.2015 г., подадена от С. Г. А., представлявана от адвокат В. Б. от САК, които са насочени против въззивно решение № 1936 от 23.03.2015 г. на СГС, АО, ІІІ „б” състав, постановено по в.гр.д. № 15590/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: