О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 24.01. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 831/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. В. и А. И. В., чрез пълномощника им адвокат М., срещу въззивно решение от 12.06.2012г. по гр. дело № 10729/2010г. на Софийския градски съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК. Сочат се и се прилагат конкретни решения на ВКС. Първият процесуален въпрос е, допустим ли е установителен иск за собственост срещу общината, щом по делото има данни за съставен за имота акт за държавна собственост и липсват данни за съдебно или извън съдебно оспорване правата на ищците от ответната община. Сочат се съдебни решения, според които правният интерес от водене на установителен иск не се презумира, а следва да се докаже от ищеца. Вторият процесуален въпрос е, в кои случаи се счита, че съдът е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.188 ГПК/отм./ и дали цитирането на доказателства в мотивите се счита обсъждане. В случая не е обсъдено отбелязването в А., както и приетите експертизи. Освен това са цитирани част от показанията на свидетелите и не са изложени мотиви дали съдът смята земята за държавна или общинска собственост. Третият правен въпрос е необходимо ли е представяне на доказателства за прекратяването на национализираното по ЗНЧИМП дружество, за да се установи настъпването на реституционния ефект в полза на наследниците на акционерите, или прекратяването на дружеството е настъпило по силата на закона.Сочат се решения на ВКС,с които се приема, че национализираното дружество е било прекратено по право, съгласно т.2 от Указа за отмяна на Търговския закон и Закона за дружествата с ограничена отговорност.Четвъртият въпрос е от значение за правилното решаване на делото и е относно доказателствената сила на А. и задължението на съда да приеме отразените в него обстоятелства, освен ако същият е оспорен и оспорването е доказано.В случая съдът е приел, че в А. дружеството не е посочено като бивш собственик на процесните декари земя, без да обърне внимание на поставената забележка върху актовете. Сочат се решения на ВКС относно доказателствената стойност на актовете за държавна и общинска собственост. Петият въпрос е за правното значение на извършеното деактуване на постройките, разположени в имота и дали това е признание от страна на общината на неизгоден за нея факт, че сградите са възстановени на ищците по силата на закона. Сочат се съдебни решения на ВКС, с които се приема, че деактуването на имота представлява доказателство за настъпил реституционен ефект върху имотите, както и решения за правното значение на признанието на страната на неизгоден за нея факт.
Ответникът по касация Столична община не изразява становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 13.05.2010г. по гр.д.№7722/2006г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от А. И. В. и М. И. В. срещу Столична община иск за признаване за установено правото на собственост на земя от 23 400 кв.м., находяща се в землището на [населено място], между [населено място] и К., м.Долна кория при съседи :път за [населено място], ТКЗС,река и братя Д. по к.л.№10 и №11 и означено с №№ от 535-1 до 535-10,446,534,533,488,495,487,489-494,447, 448, 450, 458, 455, 454, 453, 452, 456,457,451.
Въззивният съд е приел по предявения от настоящите касатори срещу общината положителен установителен иск за правото на собственост върху претендираните 23 400 кв.-м. земя в [населено място], че не е доказана активната материалноправна лагитимация. Ищците се позовават на реституция по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ в качеството си на наследници на акционерите на [фирма], чието имущество е одържавено по реда на ЗНЧИМП като твърдят, че част от това имущество бил и процесният имот. По делото не са представени доказателства за прекратяване на [фирма]. Дружеството фигурира в списъка по чл.2 ЗНЧИМП, но не е установено процесните земи да са били негова собственост към момента на национализацията по същия закон. От представените нотариални актове е установено, че към релевантния момент дружеството е било собственик на общо 3559 кв.м в землището на [населено място], а претендиарните права са за 24 000 кв.м.Не е установена и идентичност на имотите по нотариалните актове с така претендирания. Към нарочния баланс липсва опис на активите, а земята е само в стойностно изражение.Заключението на икономическата експертиза не може да бъде кредитирано, тъй като не се основава на конкретни записвания в счетоводни баланси към 1943г., а дава отговор колко декара земя остойностява така записаната стойност в баланса 1 234 956 лева при средни цени за декар към 1942г. Заключението не може да установи правото на собственост върху претеднираните имоти към момента на влизане в сила на национализационния закон. Съставените на основание ПМС 202/1961г. А. не доказват, че дружеството е собственик на процесните земи. Те са съставени в изпълнение на сочетното ПМС за предаване на ведомствения жилищен фонд на жилищните служби и предприятия към народните съвети и подобряване на стопанисването им. В случая А. установяват предаването на общежития „В.К.”, за каквито са ползвани сградите на дружеството след национализацията, за стопанисване от ПИП „Д.Б.” на СП”Ж”.Отбелязванията в актовете на площта, върху която са построени сградите, няма доказателствена стойност за правото на собственост върху претендираната земя.По делото липсват и доказателства за правото на собственост на отписаните от книгите за държавна собственост сгради.Недоказано е и евентуално заявеното от ищците придобивно основание давност.За периода 1993г. – 01.06.1996г. ищците не са могли да придобият по давност имота , поради забраната на чл.86 ЗС.След отпадане на забраната за придобиване по давност на имоти частна държавна или общинска собственост от 01.06.1996г. обаче не е налице владение от 10 години до влизане в сила на мораториума за придобиване по давност на държавна и общинска собственост –§1ЗДСЗ /ДВ,бр.46/2006г.,в сила от 01.06.2006г./, тъй като срокът на придобивната давност се брои по дни.Освен това не е доказано владение, тъй като разпитаните по делото свидетели сочат, че след 1996г. имотите са изоставени от И. В., сградите са разрушени и разграбени, а теренът е необитаем и се ползва за нелегално сметище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай поставените от касатора процесуални въпроси относно правния интерес от водене на установителен иск за правото на собственост и за задължението на въззивния съд да обсъди релевантните за спора доказателства като изложи мотиви, не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване. Ищецът е този, който въвежда в процеса спорното право, както и търсената защита. След като в случая той въвежда с фактическите си твърдения, че е налице спор с ответната община за правото на собственост върху процесните имоти и се позовава на владение, т.е. че е в имота, то в съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. и сочената от касатора съдът е приел наличие на правен интерес от водене на иска. Обстоятелството, че ответникът не е заявил становище по него, както и че от приложените от ищеца доказателства имало данни, че имотът е бил в патримониума на държавата, не рефлектират върху задължението на съда като следи за наличието на правен интерес от водене на иска по същество да приеме, че имотът не е станал общински и липсва положителна процесуална предпоставка за водене на иска. Даденото от въззивния съд решение не противоречи на решенията на ВКС, на които се позовава касатоърт, отнасящи се за различни хипотези – оспорване правото на собственост към минал момент, наличие на правен интерес след като правото се оспорва в процеса от ответника или ако с установителното решение ще се постигне целеният правен резултат. Вторият процесуален въпрос също не е решен в противоречие, а в съответствие с установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./ Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Той е преценявал събраните по делото доказателства с оглед твърденията на ищците. Обсъдил е всички относими към спора доказателства /свидетелски показания, икономическа и техническа експертиза, писмени доказателства/ и доводи на страните като по отношение на записванията в А. подробно е изложил мотиви, защо не установяват твърдяното от ищците право на собственост върху процесния имот. Третият правен въпрос не може самостоятелно да обуслови допускане касационно обжалване, тъй като няма и самостоятелно значение за изхода на спора. Решаващите изводи в решението са за това, че ищците не са доказали принадлежността на правото на собственост към релевантния момент, т.е., че имотите въобще са принадлежали на национализираното по реда на ЗНЧИМ предприятие към момента на национализацията. Останалите правни въпроси са ирелевантни. Въззивният съд е ценил доказателствената сила на А., в т.ч. с отбелязванията върху тях, но е извел извод, че в актовете не е отразено правото на собственост на дружеството върху процесните земи. Въпросът за правното значение на извършеното деактуване на постройките, и значението му на признание от страна на общината на неизгоден за нея факт, също е неотносим, тъй като предмет на спора е посочената в исковата молба земя, а не реституираните в полза на ищците сгради на бившата фабрика. Ето защо и приложената в тази връзка съдебна практика е неотносима.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.06.2012г. по гр. дело № 10729/2010г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: