О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 24.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1518 /2018 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Д. Р. и Р. Н. М. против решение № 494 от 20.11.2017 г. по гр.д.№ 534/2017 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 224 от 22.02.2017 г. по гр.д.№ 1155/2014 г. на РС-Русе. С последното е признато за установено по отношение на двете касаторки, Н. С. С., С. С. С., С. С. С., че ищците М. И. С., М. Л. С. и И. С. Г. са собственици на 3/8ид.ч от 18,3% от общите части на двуетажната масивна сграда на [улица], [населено място], в качеството им на етажни собственици, в това число и на стълбищната площадка, както и на 3/8ид.ч от цялата маза под магазина и на основание чл. 109 ЗС е уважил негаторния иск за осигуряване на достъп до мазата под магазина под третия ъглов вход по [улица], като възстановят съществуващ отвор /премахнат тухлен зид с дебелина 12 см./ на стълбищната клетка, водеща към избата, монтират врата от към книжарницата и възстановят ел. захранването на избата от към книжарницата и е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС в частта за осъждане на ответниците да съборят стената и да преместят входната врата за жилището си, освобождавайки завзетите общи части на сградата – стълбищна площадка пред входа им.
Въззивното решение се обжалва само от две от ответниците. По отношение на останалите ответници, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че не са участвали и останалите етажни собственици, а предмет на иска за собственост са общи части, и поради това, че съдът е постановил диспозитив, който е различен от поисканата с исковата молба защита. Навеждат се доводи и за неправилност на решението поради нарушение на правилата за етажната собственост и за давността, както и с нормата на чл. 109 ЗС, за нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани пет правни въпроса, като се иска допускане до касационно обжалване за проверка допустимостта на решенето по иска поради това, че е постановено по нередовна искова молба, не са участвали всички необходими другари и е постановен диспозитив, различен от поискания. Твърди се противоречие със съдебната практика относно легитимираните страни по иск за собственост и негаторен иск на части от общите части, за предпоставките за уважаване натози иск и за възможността да се придобие по давност мазе от етажен собственик. Наведено е и основанието по чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението с развити конкретни доводи, както и за противоречие със задължитеелната съдебна практика относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и да мотивира обосновано решението си.
Ответниците по иска С. С. С., С. С. С., които не са обжалвали решението поддържат доводите, изложени в касационната жалба и изложението към нея.
Ответникът по иска Н. С. С., който самостоятелно е обжалвал решението на РС не е взел становище по подадената касационна жалба.
Ищците М. И. С., М. Л. С. и И. С. Г. / ищци/ оспорват касационната жалба и допускането до касация.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: С н.а. № …. г. АД „Братя Стайнови” и И. К. С. купуват при равни права 97,86 кв.м. от дворно место, съставляващо парцел …. от кв. …. по плана на [населено място], находящо се на ъгъла между [улица]и [улица], ведно с две масивни постройки а/ масивна постройка с площ 46 кв.м., състояща се от партер служещ за магазин, над магазина етаж за живеене, състоящ се от две стаи, кухня, баня, антре за коридор, заедно с тавана над него, като тая цялата сграда има мазе. Купена е и втора масивна едноетажна постройка, застроена върху 29 кв.м., служеща за работилница и тераса над нея. С договор от 27.12.1976 г. на основание 6/1975 г. И. Ж. е продала на СД „Търговия” 1/2 ид.ч. от 47/310 ид.ч. от дворното место, 1/2 ид.ч. от магазина от 46 кв.м. и мазето под него и 1/2 ид.ч. от работилницата от 29 кв.м. зад него, ведно с 18,8 % ид.ч. от общите части на сградата. След връщане на получената цена, магазинът е реституиран на основание ЗВСНМРСА на 20.01.1992 г. По реда на ЗСГ, И. И. е продала своята 1/2 ид.ч. от жилището на Н. М. Р.. В оформения за това н.а. № …. г. жилището е описано с площ 49 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня, коридор, килер, таван над частта, стълбище зад същата, килер, ползван за мазе на междинния етаж, върху 6 кв.м. и 11% от общите части на сградата. Ищците са правоприемници на И. И., починала на 19.09.1981 г. а ответниците – на Н. Р..
Магазинът се е ползвал за хранителни стоки и видно от писмо от 1972 г., че е направено предписание от ХЕИ да бъде затворен входа за жилището и да се отвори вход от стълбището към жилището. Видно от писмо от „Хранителни стоки” от 1981 г., предходната година е затворен стълбищния вход към мазето от страна на магазина и в резултат на това, единствената възможност да се влиза в избата е през жилищната част на купувача Н. Р.. Той е поискал да купи мазето, но ме у отказано, защото по реда на НДИ не могат да се купуват мазета. Тройната СТЕ е установила, че преградата между магазина и стълбището на ниво миждинна площадка е направена с тухли, различни по дебелина от останалите – 12 см., при което от към мазето под магазина се образува ниша. Премахването на тази преграда е по удачния и по-евтин начин да се осигури достъп от магазина до мазето. Другия вариант е да се пробие плочата на магазина и да се направи стълба от горното ниво на магазина към мазето, но този вариант е по-скъп.
Ищците са предявили установителен иск за собственост на мазето под магазина и припадащите се към магазина общи части, включително и площадката на стълбището и негаторен иск за осигуряване на достъп до мазето. Съдилищата по същество са уважили иска за собственост на мазето, като са приели за неоснователно възражението на ответниците за придобиване по давност на мазето.Този извод е мотивиран с това, че до 1992 г. мазето е било държавна собственост, за която действа забраната на чл. 86 ЗС, а след реституцията на магазина, Н. Р. е допускал представители на ищците от входа през жилището си в мазето при поставяне на канализационните шахти и при изграждане на преградна стена между мазетата под всеки от трите магазина. Винаги когато са искали, Р. е осигурявал достъп до мазето, от което личи, че е признавал правото им на собственост. Едва след 2011 г. ответниците са преустановили достъпа на ищците в мазето, а иска е предявен през 2014 г.
По отношение на негаторния иск, съдът е приел, че е предявен за осигуряване на достъп до собственото на ищците мазе, че ответниците чрез бездействие поддържат състояние, при което не е осигурен на ищците достъп. Съдът е приел, че е без значение, че преграждането на входа не е извършено от тях, достатъчно е, че те поддържат това състояние. Посочено е, че негаторният иск осигурява защита и при бездействие.
Не е налице вероятна недопустимост на решението, посочена като основание за допускане до касация и на посочените от касаторите причини.
Видно от акта от 1039 г., сградата от 46 кв.м. е самостоятелна и се състои от два обекта – магазин и жилище. Етажната собственост възниква с продажбата на магазина през 1976 г., но се състои от тези два обекта. Ответниците не доказват да има и други етажни собственици. Отделно от това, както съсобствениците, така и етажните собственици са обикновени другари, а не необходими, защото правоотношението на всеки етажен собственик е отделно и самостоятелно. Извършено преустройство може да пречи на един етажен собственик и да не пречи на друг, а предпоставка за уважаване на негаторния иск е: с неоснователните си действия, ответника да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Така постановеното решение не би могло да е еднакво за всички етажни собственици, поради което те не са необходими другари. Предвид изложеното не е налице нито нередовност на исковата молба, нито недопустимост на решението поради неучастие на необходим другар.
С петитума в исковата молба по негаторния иск, ищците са поискаби ответниците да бъдат осъдени да им осигурят достъп до мазето. Посочили са и начин, по който да стане това. Съдът е уважил искането, но е посочил друг начин, по който да бъде осигурен достъпа, защото посоченият от ищците би застрашил от повреждане съществуващото вито стълбище, което води до мазето. От това, че е посочен неподходящ начин за осигуряване на достъп до собственото на ищците мазе не следва, че иска е неоснователен и следва да се отхвърли. В диспозитива на потвърденото от въззивния съд решение е посочен подходящия според заключението на тройната експертиза начин на осигуряване на достъп, като е отхвърлен посочения от ищците начин и в тази част решението на РС е влязло в сила. Произнасяйки се по негаторния иск за осигуряване на достъп до собственото на ищците мазе, но по начин, който не е вписан в исковата молба, съдът не е постановил недопустимо решение. Както самите касатори са посочили, търсената от ищците защита на правото им на собственост следва да е адекватна и пропорционална. Искането по чл. 109 ЗС е за осигуряване на достъп, а начина за това е въпрос, който съдът следва да изследва и да посочи в решението особено когато има различни начини. Различните начини обаче чрез които може да се отстрани пречката за упражняване правото на собственост не са част от основанието на негаторния иск, не са отделни негаторни искове, поради което съдът не се е произнесъл по непредявен иск, т.е. решението не е вероятно недопустимо.
Касаторите се позовават на очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане до касация по чл. 280, ал.2, предложение 3 ГПК /редакция ДВ бр.86/017 г./. Това основание е самостоятелно и независимо от основанията по ал.1 на този текст и специално по отношение на тях. Законодателят не обвързва това основание с изискване за формулирането на правен въпрос. Съгласно чл. 281, т.3 ГПК, решението е неправилно, когато е постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За да е очевидна неправилността на решението, тя трябва да е в една или повече от една от тези форми на неправилност, но в по-тежка степен, при която не биха се спазили изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита. Очевидна е неправилността на решението, когато са нарушени императивни материално правни норми, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес. Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове / чл. 236, ал.2 ГПК/. Очевидна неправилност поради немотивираност на съдебен акт е налице при липса на мотиви или когато мотивите са така неясни, че от тях не се разбира формираната воля на съда в диспозитива. Решението е неправилно поради очевидна необоснованост, когато фактическите констатации на съда са в грубо несъответствие с доказателствата, правилата на логиката и науката и нарушават изискването за установяване на истината
Не се констатират такива пороци на въззивното решение и в производството по постановяването му.
Според касаторите решението е очевидно неправилно, защото не е съобразено, че ответниците не са извършили преустройството. Правната доктрина и съдебна практика приемат, че ответник по негаторен иск е всяко лице, което към момента на предявяване на иска, а не в предходен момент, пречи или смущава нормалното упражняване правото на собственост или поддържа това състояние. Не е пасивно легитимиран този, който е преустановил вредното въздействие, респективно този, който се е разпоредил с обекта, смущаващ правото на собственост на ищец. Искът по чл.109 ЗС се предявява против този който поддържа противоправното състояние към момента на предявяване на иска дори той да не го е създал. Пасивно легитимиран по иск по чл. 109 ЗС може да е собственика на съседен имот, съсобственик, защото правото на собственост е абсолютно право и изисква от всеки правен субект да се въздържа от действия, които пречат на нормалното му упражняване или го смущават извън предвидените законови ограничения. /В този смисъл са Р № 340/25.05.1994г. гр.д.№ 918/93г. ІV гр.о., Р № 215/26.05.2011 гр.д.№ 874/10 І гр.о. Р № 147/02.07.2012г. гр.д.№ 947/11 І гр.о./.
Въздействието върху имота на ищеца може да се реализира с действие или бездействие, което трябва да е неправомерно. Такова е въздействието, което лишава собственика от възможността да ползва имота си, предвид абсолютния характер на правото на собственост или надхвърля законовите ограничения на правото на собственост. Р № 424/01.10.2010г. по гр.д.№1482/2009г. ІІ гр.о. Въззивният съд е приел, че чрез бездействие ответниците пречат на ищците да ползват избата си, като не им осигуряват достъп. Този извод не е формиран при нито една от изброените хипотези на очевидна неправлиност на решението.
Нормата на чл. 109 ЗС изисква, за да бъде уважен негаторния иск да има причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост на ищеца и поведението в случая бездействието на ответника. Не допускането от ответниците на ищците до собственото им мазе е доказан факт по делото, като предвид горе изложеното е без значение, че преустройството, при което входа за мазето от към стълбището е затворен не е извършено от тях. В хода на производството те оспорват правото на ищците да имат достъп до мазето. В случая не е установено дали праводателката на ищците е дала съгласие за създаване на съществуващото положение. От цитираното по-горе писмо от 1981 г. е видно, че затварянето е направено предходната година – 1980 г., а магазина е продаден от М.И. през 1976 г. През 1972 г. е налице само предписание от ХЕИ да се затвори входа за жилището и да се отвори вход от стълбището към жилището. Взето е съгласие на наемател, но няма доказателства, че праводателката на ищците и другите съсобственици на жилището са дали съгласие. В този смисъл е неприложима съдебната практика /Р № 243/23.10.2012г. гр.д.№ 197/2012г. ІІ гр.о./, според която ако ищецът е дал съгласие за преустройството, дори да се създават пречки да упражнява правото му на собственост и ако състоянието е съобразено с неговата воля, искът по чл. 109 ЗС е неоснователен.
Твърдението, че решението е очевидно неправилно, защото е неизпълнимо поради това, че нормата на чл. 185 ЗУТ изисква съгласие на всички етажни собственици за изменение на общите части е неоснователно. Нормата на чл. 185 ЗУТ в случая е неприложима, тъй като не се отнася за промяна на състояние, при което е възникнала и съществува етажната собственост, а за възстановяване на съществуващо при изграждане на сградата състояние и то в изпълнение на съдебно решение. Нормата на чл. 185 ЗУТ е приложима само при доброволно изменение на общи части по волята на всички етажни собственици, а не при изпълнение на съдебно решение.
Касаторите се позовават и на основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, като считат, че въззивният съд е формирал изводът за неоснователност на възражението за придобиване по давност на мазето от ответниците в нарушение на съдебната практика, която допуска етажен собственик да придобие самостоятелно мазе. Въззивният съд не е отхвърлил възражението на ответниците за придобивна давност защото те не могат да придобият мазето като несамостоятелен обект на собственост, а защото до 1986 г. е действала императивната норма на чл. 86 ЗС, забраняваща придобиване по давност на социалистическа собственост. Процесното мазе е продадено на предприятие „Храноителни стоки”, което е държавно и не може според нормативната уредба до 1991 г. да притежава право на собственост, а само правото на стопанисване и управление. Не съществува забрана магазин да притежава изба, а напротив, това е обичайно. Без значение е, че няма нормативно изискване към магазина да има изба. Същевременно към жилището на ответниците е продаден килер, който да се използва за изба, т.е. за складово помещение и от факта, че те са го превърнали в кухня не могат да черпят права, т.е. да претендират, че процесното мазе е необходима принадлежност към жилището им.
Касаторите считат, че съдът се е отклонил от задължителната съдебна практика, изискваща изводите да бъдат мотивирани. Конкретните въпроси, по които се твърди липса на мотиви са вече изложените за това, че твърденията на ищците за начина, по който е отнет достъпа им до мазето е различен от твърдения от тях, че праводателката им дала съгласие, че ищците, като нямат жилище в сградата не следва да имат и мазе, защото такова не е необходимо да има към магазин. Не е навеждан в хода на производството пред първата инстанция, а и във въззивната жалба доводът, че допускането на представител на ищците в мазето бил в изпълнение на нормата на чл. 51 ЗС, поради което не е обсъден от въззивната инстанция. В конкретния случай точно в изпълнение на нормата на чл. 51 ЗС, праводателят на ответниците е допуснал представител на ищците през своя имот /жилището си/, за да бъде извършен ремонт в мазето на ищците, отнасящ се до канализационната шахта и изграждането на преградната стена с другите магазини, т.е. тази норма не мотивира обратен извод. Решението е обстойно мотивирано, изводите са обосновани със събраните от страните доказателства, които са обсъдени, поради което то не е постановено в нарушение на задължителната съдебна практика, цитирана от касаторите, поради което на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК не се допуска касационно обжалване. Наличието на такава практика е основание да не се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски до доказания 600 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 494 от 20.11.2017 г. по гр.д.№ 534/2017 г. на Русенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от П. Д. Р. и Р. Н. М..
Осъжда П. Д. Р. и Р. Н. М. да платят на М. И. С., М. Л. С. и И. С. Г. деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 600 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: