Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
6246_15_opr_chj_274(3)@129(3)gpc_return
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 25.01. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 6246 /2015 г.:
Производство по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж. Л. Ив А. Ф. Виатур, подадена чрез процесуален представител, срещу определение от 24.11.2015 г. по ч. гр.д. № 4774 /2015 г. на Софийския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд, с което исковата молба е върната поради неотстраняване на нередовности.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, като излага основания за това.
По допускането на обжалването :
За да потвърди определението въззивният съд е приел, че исковата молба е била нередовна (посочва четири нейни нередовности, основната от които е, че не е подписана), че са дадени указания за отстраняване на нередовностите, че на посочения съдебен адрес няма адв. Т. (посоченият съдебен адресат), поради което на 27.01.2015 г. е поставено обявление по чл.129,ал.2 ГПК, в което подробно са посочени указанията за отстраняване на нередовности, както и че при неизпълнение производството ще бъде прекратено, обявлението е свалено на 25.02.2015 г., въпреки това до 13.03.2015 г. – датата на постановяване на обжалваното определение за връщане (повече от една година от депозиране на исковата молба) липсва изпълнение на дадените указания. Съставът на САС е приел, че част от нередовностите не са отстранени и с депозираната пред него частна жалба.
Видно от изложеното за въззивното определение, обуславящи са процесуалноправните въпроси: дали исковата молба е била нередовна, дали дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовности са били законосъобразни, дали са съобщени законосъобразно на ищеца (по предвидения от ГПК ред), дали нередовностите са отстранени в определения срок и дали определението за връщане не страда от пороци.
Частният жалбоподател е извел множество процесуалноправни въпроси, които според настоящия състав, не са обуславящи, доколкото са извън посочените по-горе въпроси:
1. дали съдът е следвало да извърши пълна проверка за редовността на исковата молба – за дължимата държавна такса, което не е направил. Въпросът не е обуславящ, защото е без значение, дали освен нередовностите, за неотстраняването на които исковата молба е върната, тя е страдала и от други нередовности (исковата молба не е върната за нередовности, които не са установени от съда, а за такива, които са установени и не са отстранени след указания), а и отговорът на въпроса не е благоприятен за ищеца (частния жалбоподател) – наличието на още нередовности на исковата молба не е аргумент за незаконосъобразност на определението за връщането и;
2. законосъобразно ли е разпореждането да бъде написано от съдията ръкописно и нечетливо. Въпросът не е обуславящ, защото съобщаването на разпореждането на съда по реда на чл.129 ГПК е чрез разпечатка от принтер. Към това може да се добави, че по-нататък в изложението във връзка с един от следващите въпроси на жалбоподателя ръкописното разпореждане е възпроизведено, от което следва, че е разчетено – г.е. четливо е;
3. редовно ли е съобщението, в което неправилно е написан текстът на разпореждането на съда. Въпросът не е обуславящ, тъй като част от разпореждането е възпроизведено точно – да се представи подписана искова молба, да се представи доказателство под номер 6 (адвокатско преупълномощаване) и четлив препис от книжата за втория ответник и нищо от това не е изпълнено в срок;
4. редовно ли е адресирано съобщение до адрес, различен от посочения в исковата молба (от ищеца), като се твърди, че първите четири съобщения са със сгрешен адрес. Въпросът не е обуславящ, доколкото по делото е приложено и правилно адресирано и върнато оформено от призовкаря съобщение;
5. редовно ли е оформено съобщение, в което призовкарят твърди неистина „на посочения адрес има кантора на адв. Е. Б., няма адвокат като търсената”, търсената е посочената в неподписаната искова молба като пълномощник адв. Н. Т.. Въпросът не е обуславящ, доколкото и в двете последователни частни жалби не се твърди, че адв. Н. Т. има кантора на посочения от нея адрес (С., [улица],ет.1), нито че работи в кантората на адв.Б., а че работи като адвокат в Б. от 2013 г., за което се представят доказателства, а едва в частната касационна жалба се твърди, че на адреса, посочен в исковата молба като съдебен адресат, (посочен е непълно – без посочване на вида и номера на обекта в сградата) живеят родителите и;
6. редовно ли е осъществено връчването на адвокат, след като при ненамирането и (на адвоката) в кантората, връчителят не е залепил съобщение на пощенската и кутия, до която е наличен достъп, нито на вратата на жилището и. Въпросът не е обуславящ, доколкото не е установено да е посочен точен обект (апартамент или кантора), нито на адреса на сградата да има кантора на адв. Н. Т. и пощенска кутия, която да носи името на адв. Н. Т.,
7. при неизпълнение на всички предвидени в ГПК начини на връчване – частният жалбоподател сочи чл.47,ал.6 ГПК (назначаване на особен представител на ответника на разноски на ищеца), редовно ли е уведомяване чрез поставяне на обявление на таблото на съда (на осн. чл.129 ГПК). Въпросът не е обуславящ, доколкото сочената законова разпоредба визира ответник, а не ищец и доколкото в самата искова молба е написано, че ищецът е белгийски гражданин (поданик – Б. е кралство), който към настоящия момент живее във Франция, т.е. няма постоянен и настоящ адрес в Р. България;
8. след като съдът първоначално е определил по-голям (от седмичен) 20-дневен срок, то законно ли е впоследствие, без обективна промяна, същият да бъде съществено намален до седмодневен. Въпросът не е обуславящ, доколкото и в съобщението и в обявлението, предхождащо връщането, е определен 20-дневен срок, а седмичен е определен едва след постановяване на обжалваното определение – за обжалване на определението за връщане и частната жалба е приета от САС като подадена в срок (т.е. определеният след постановяване на обжалваното определение седмодневен срок няма значение за неговата законосъобразност);
9. законосъобразно ли е връщане на исковата молба след поискано издаване на съдебни удостоверения и искане за продължаване на срока за отстраняване на нередовности – визирани са молби от 10.03, 23.03 и 31.03. 2015 г., Въпросът не е обуславящ, доколкото не е установено твърдяното – преди постановяване на обжалваното определение на 13.03.2015 г. е подадена само една молба от друг адвокат ((М. М.), която не се представя за процесуален представител на ищеца, а като твърди, че не е процесуален представител, иска да се запознае с делото, с оглед провеждани преговори за процесуално представителство (в бъдеще). другите две молби са подадени след обжалваното определение и нямат значение за неговата законосъобразност;
10. дали е законосъобразно обжалваното определение, след като съдът не е обсъдил сочените в частната жалба пороци и не е изложил мотиви по тях. Въпросът не е обуславящ, доколкото не се твърди какъв довод за порок не е обсъден и доколкото видно от изложеното за въззивното определение, в мотивите към него съдът е обсъдил всички релевантни факти за предпоставките за връщане на исковата молба и за законосъобразността на обжалваното първоинстанционно определение;
11. при наличие на много и различни пороци, следва ли съдът (въззивният) да ги признае или е допустимо да ги подминава (дали обжалваното определение е законосъобразно). Въпросът не е обуславящ, доколкото (при обсъждане на изведените въпроси) не е установено въззивният съд да е установил пороци, които да са се отразили на законосъобразността на обжалваното определение. Доколкото въпросът съдържа твърдение (довод) за незаконосъобразността на обжалваното въззивно определение, той не подлежи на разглеждане при обсъждане на предпоставките за допускане на касационно обжалване, а само доколкото бъде установено тяхното наличие.
Настоящата инстанция приема извода, че не са изведени въпроси, които да осъществяват основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При липса на такива въпроси, обжалваното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
При този изход на производството жалбоподателят няма право на разноски.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 24.11.2015 г. по ч. гр.д. № 4774 /2015 г. на Софийския апелативен съд, г.о.,.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.