Определение №32 от 26.1.2009 по ч.пр. дело №1773/1773 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                   
                   №  32
 
         
     София, 26.01.2009 год.
 
 
  
            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и девета година, в състав:
 
     Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
  Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                      ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
    
 
            като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1773 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, пр.1, вр.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. Д. В. от гр. С. срещу преграждащото определение №517/12.06.08г. по ч.гр.д. №1425/08г. на Софийски градски съд, ІІ-В ГО.
Ответникът в произвото ЖСК „Български художник” не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира частната жалба за допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол преграждащо определение на въззивния съд. Обжалваното определение не е от категорията на посочените в чл.274, ал.3, поради което не се изисква да се сочат основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение състав на Софийски градски съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на З. Д. В. срещу определението от 08.02.08г. по гр.д. №11248/06г. на СРС, 29 с-в, с което е отказано да бъде приет за разглеждане по реда на чл.118 от ГПК /отм./ предявеният от З. В. инцидентен установителен иск за установяване нищожност на решения на УС на СБХ от 13.04.93г. Въззивният съд е приел, че определението на първата инстанция не е преграждащо по смисъла на чл.213, б.”а” от ГПК /отм./, поради което не подлежи на обжалване с частна жалба. За страната не съставлява пречка да предяви иска в отделен процес, а ако спорът по него е преюдициален по отношение на висящия процес, обусловеното дело да бъде спряно по реда на чл.182, б.”г” ГПК /отм./.
Определението е правилно.
Съгласно чл.274, ал.1 от ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Определението на първата инстанция, с което не се приема за разглеждане инцидентен установителен иск не е преграждащо, както правилно е приел въззивният съд. Този иск винаги може да бъде предявен отделно и по него да се образува друго дело, като при наличие на преюдициалност, ще бъде спряно производството по обусловения спор, до приключване на обуславящия. В процесуалния закон не е предвидено и самостоятелно обжалване на определението, с което се отказва приемането за разглеждане на инцидентен установителен иск. Ето защо не е налице нито една от двете посочени предпоставки за обжалване на това определение, правилно въззивният съд е приел, че частната жалба срещу него е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА определение №517/12.06.08г. по ч.гр.д. №1425/08г. на Софийски градски съд, ІІ-В ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top