4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 30.01.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1784 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответницата Б. Н. Д. против Решение № 298 от 01.02.2018г. по в.гр.д.№ 2377/2017г. на САС, ГК, 10 състав за потвърждаване на решението по гр.д.№ 13772/2015г. на СГС, 14 състав, с което касаторката е осъдена да заплати на „Та и Ко“ООД на основание чл.266,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД сумата 52 244.70лв.-възнаграждение по договор за изработка от 23.12.2008г., ведно със законната лихва, както и сумата 23 322.28лв. – обезщетение за забавено плащане на възнаграждението.
С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност поради необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва се правилността на извода на съдилищата, че извършените от бащата на ищцата плащания в полза на ищцовото дружество не погасяват задължението на Д. като възложител по договора за строителство от 23.12.2008г. Искането е за отмяна на решението на въззивната инстанция и потвърденото с него решение на СГС е отхвърляне на предявените искове със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването на „основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК“ с твърдение, че „спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която, всяко плащане, включително и такова по договор за изработка може да бъде извършено от трето лице, стига да са посочени размерът на платената сума и основанието за плащане, независимо, че като платец е посочено трето лице“ по въпросите:
1/ „Допустимо ли е трето лице /в случая бащата на ответницата/ да извърши плащане от името на купувача-възложител по договори да покупка и изработка на недвижим имот“;
2/“Достатъчно ли е при такова плащане да е посочен размерът на платената сума и основанието за плащане“;
3/“Може ли това плащане да се извърши преди сключване на договорите за покупка и изработка“;
4/“Допустимо ли е при сключването на окончателните договори за покупка и изработка, третото лице да посочи детето си за купувач, съответно за възложител по договора за изработка, без за това да е налице писмена форма на спогодбата и променя ли това факта на извършените плащания“;
5/Длъжен ли е въззивният състав за обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства“.
В писмен отговор насрещната страна „Та и Ко“ООД оспорва обосноваването на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела за безспорно установени изложените в исковата молба твърдения, че между Б. Д. като купувач и „Та и Ко“ООД като продавач на 23.12.2008г. са били сключени договор за продажба на право на строеж върху недвижим имот за построяване на апартамент Б-4-1 в жилищна сграда в гр. Кърджали /нот.акт № 5045/ и договор за продажба на право на строеж за построяване на гараж № 2 в секция „Б“ на същата жилищна сграда /нотариален акт № 4415/, както и, че на същата дата е сключен и договор за строителство /за изпълнение и довършване на строежа/ на същите обекти с възложител ответницата и изпълнител ищеца, плащането на възнаграждението по който е предмет на предявения иск.
Приела е, че сградата е въведена в експлоатация и от този момент вземането на изпълнителя за възнаграждение е изискуемо в размера, уговорен в чл.3 от договора – 43 537.25лв. без ДДС. Мотивирала е, че възложителят не е представил доказателства за плащане на уговореното възнаграждение.
Счела е за неоснователни възраженията на ответницата, че търсеното възнаграждение е заплатено. Обсъдени са твърденията в отговора на исковата молба: че преди сключването на трите договора, бащата на ответницата Н. Д. с три разписки от дати 20.03.2008г., 25.04.2008г. и 17.10.2008г., издадени от управителя на ищцовото дружество, е направил предварителни вноски „за покупка на процесните обекти“; т.е. твърденията за направени предварително вноски за закупуване на процесните имоти в общ размер на 43 800 евро. При тълкуване на съдържанието на разписките за получени от ищеца плащания е направен извод, че между дружеството и Н. Д. е възникнало продажбено правоотношение с предмет същия апартамент и гараж. Прието е, че предметът на правоотношението е индивидуализиран в разписките: първа вноска, остатък от първа вноска и втора вноска за покупка на апартамент Б-4-1 и гараж № 2 в същия имот, както е описан в нотариалните актове. Анализирано е, че разписките не съдържат данни за уговорената продажна цена, както и че по делото не се установява замяната на купувача да е била осъществена чрез последващ договор за субективна новация, съответно не се установява, че плащането е за погасяване на чуждо задължение. От това е изведено, че плащанията с трите разписки нямат погасителен ефект по отношение на договора за строителство, сключен от ответницата, на който е основана претенцията на ищеца. За ирелевантно за изхода на спора – като обвързващо само страните по него е счетено споразумението от 19.03.2008г., съгласно което Н. Д. ще изплати от името и за сметка на дъщеря си сумите за закупуване на апартамента и гаража. Изложени са и допълнителни съображения, че извършените от Н. Д. плащания в полза на ищцовото дружество са извършени при липса на основание /с оглед продажбата на имотите на ответницата и поставянето на ищеца в невъзможност да изпълни задължението си към платеца по трите разписки/, но са извън предмета на спора, с който е сезиран съда.
При тези правни съображения на въззивната инстанция искането за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси е неоснователно.
Въззивната инстанция ясно е мотивирала изводите си за недоказаност на изпълнение на задължението на ответницата по договора за строителство по реда на чл.73 ЗЗД – от третото лице Н. Д.. Съставът на САС не е отрекъл допустимостта и възможността задължението на възложителя по договора за изработка да бъде изпълнено от трето лице с погасителен за ответницата ефект, а е приел за недоказано, че плащанията с трите разписки имат погасителен ефект по отношение на чуждо за платеца задължение – договора за строителство, сключен от ответницата. Изводите са основани на възприетото от правна страна, че платецът е изпълнявал свое задължение, че плащанията са в изпълнение на друго правоотношение, а не на процесното, че по делото не се твърди, съотв. отсъстват доказателства за замяна на купувача или за цедиране на вземането на Н. Д.. Поради това първи-четвърти въпроси са хипотетични, не кореспондират на изводите на въззивния състав и не притежават съществена характеристика на общото основание за допускане на факултативния касационен контрол – произнасянето по тях като част от предмета на спора, да е обусловило изхода му.
Последният въпрос не е правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, което не е основание за допускане на касационното обжалване. Касационното основание подлежи на обсъждане във втората фаза, при допуснато касационно обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба – сумата 2 000лв.по по договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 298 от 01.02.2018г. по в.гр.д.№ 2377/2017г. на САС, ГК, 10 състав.
Осъжда Б. Н. Д. да заплати на „Та и Ко”ООД,гр. Кърджали сумата 2 000лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: