О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
С., 04.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …..……………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 411 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8297 от 3.ІV.2012 г. на пловдивския едноличен търговец Т. В. Щ., осъществяващ стопанска дейност с фирмата”Е.-Ко-Т. Щ.”, подадена против онази част от въззивното решение № 285 на Пловдивския окръжен съд, ГК, VІІІ-и с-в, от 22.ІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 117/2012 г., с която – на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД – той е бил осъден да заплати по обективно кумулативно съединените пет осъдителни иска на Н.К. „Ж. И.” обезщетение за ползването без основание на три нейни недвижими имота в района на гара Ф. в периода от 10.VІІ.2009 г. до 17.ХІ.2009 г. в размер на сумата от 10 743.30 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /11 юни 2010 г./ и до окончателното й изплащане, както и 1 465.86 лв. съдебно-деловодни разноски – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В останалата му част, с която първият от тези искове на Н. срещу ЕТ настоящ касатор е бил отхвърлен за разликата над присъдената сума от 10 743.30 лв. и до пълния предявен размер на претенцията срещу ЕТ настоящ касатор от 11 773.91 лв., като необжалвано, постановеното от Пловдивския ОС въззивно решение е влязло в сила.
Оплакванията на касатора Т. В. Щ. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснато от състава на Пловдивския ОС съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Поради това ЕТ Щ. претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който искът на Н. с правно основание по чл. 236, ал. 2 ЗЗД да бъдел отхвърлен изцяло в предявения му размер или, алтернативно, делото да бъдело върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския ОС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ЕТ касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Пловдивският ОС се е произнесъл по три изрично формулирани процесуално- и материалноправни въпроса.
Ответната по касация Н. К „Ж.И.” не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на развитите в жалбата на ЕТ Т. В. Щ. оплаквания за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, касационната жалба на ЕТ Т. В. Щ. от същия град ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще да бъде обсъждано налице ли е приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 1-во ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. по граждански дела. В настоящия случай въззивното решение № 285/22.ІІ.2012 г. на Пловдивския ОС, ГК, VІІІ-и с-в, по гр. дело № 117/2012 г. е било постановено в атакуваната негова осъдителна част по обективно съединени искови претенции за присъждане на „обезщетение за ползване без основание на недвижим имот”, които са били основани върху пет данъчни фактури, както следва: 1/ Фактура № [ЕГН] от 14.VІІІ.2009 г. на стойност 2 631.01 лв.; 2/ Ф/ра № [ЕГН] от 8.ІХ.2009 г. на стойност 2587.60 лв.; 3/Ф/ра № [ЕГН] от 14.Х.2009 г. на стойност 2 587.60 лв.; 4/ Ф/ра № [ЕГН] от 6.ХІ.2009 г. на стойност 2 587.60 лв. и 5/ Ф/ра № [ЕГН] от 7.ХІІ.2009 г. на стойност 1 380.10 лв. Сумите по тях са били претендирани от издателя им, видно от петитума на исковата молба на Н., като обезщетения за ползването на негов недвижим имот/и „без правно основание”, като думата „обезщетение” фигурира изрично в текста на всяка от процесните 5 фактури в графата „наименование на стоката/услугата”. Ето защо, при сега действащата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, ирелевантно е твърдението на настоящия касатор, че неговият „обжалваем интерес” бил в размер на 10 743.30 лв. – наред с погрешното посочване на въззивната инстанция, че решението й подлежало на инстанционен контрол пред ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 8297 от 3.ІV.2012 г. на ЕТ Т. В. Щ. от [населено място], действащ с фирмата „Е.-Ко – Т. Щ.” /ЕИК[ЕИК]/, подадена против осъдителната част на въззивното решение № 285 на Пловдивския окръжен съд, ГК, VІІІ-и с-в, от 22.ІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 117/2012 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по спора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2