О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 07.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 154/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. И. П., чрез адв. В. В. С., против определение № 815/08.12.2017 г. по ч. гр. д. № 319/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е потвърдено разпореждане № 903/27.10.2017 г. по гр. д. № 28/2015 г. по описа на районен съд – Дряново, с което на основание чл. 262, ал. 2 , т. 2 ГПК е върната въззивната ? жалба против решение № 62/30.08.2017 г., постановено по гр. д. № 28/2015 г. по описа на районен съд – Дряново.
Поддържа се, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателката счита, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а постановеното определение е очевидно неправилно.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна, поради което е допустима.
За да се произнесе по наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Р. И. П. чрез процесуалния си представител адв. С. е подала въззивна жалба срещу решение № 62/30.08.2017 г. по гр. д. № 28/2015 г. на районен съд – Дряново, постановено в производство по иск за съдебна делба на недвижим имот, във фазата на извършването ?. С разпореждане от 05.10.2017 г., връчено редовно на процесуалния представител на 12.10.2017 г., въззивната жалба е оставена без движение и е указано в едноседмичен срок да се внесе държавна такса в размер на 84,31 лв. по сметката на Окръжен съд-Габрово, като банковото бордеро се представи по делото, посочени са и неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания, а именно – връщане на подадената въззивна жалба. В посочения срок констатираната нередовност не е отстранена и с разпореждане № 903 от 27.10.2017 г. районен съд – Дряново е върнал въззивната жалба. С молба от 31.10.2017 г. страната е приложила документ за внесена държавна такса за въззивно обжалване в указания размер, от който е видно, че плащането е извършено на 16.10.2017 г. В подадената частна жалба срещу първоинстанционното определение П. не оспорва надлежното връчване на дадените указания за внасяне на държавна такса, нито че не е представила документ за това в указания срок.
Изложените обстоятелства са взети предвид от въззивният съд. За да постанови обжалваното определение Окръжен съд – Габрово е приел, че нередовността по чл. 261, т. 4 ГПК се счита за отстранена не с внасянето на държавна такса, а с прилагане на документ, който да удостоверява съответното обстоятелства.
Изводите на въззивния съд по приложението на процесуалния закон и конкретно на разпоредбите относно редовността на подадените жалби са законосъобразни. С нарочна разпоредба – чл. 261, т. 4 ГПК законодателят е предвидил, че към въззивната жалба се прилага документ за внесена държавна такса. Следователно за да се приеме, че подадената жалба е редовна, не е достатъчно заплащането на таксата, а и надлежното удостоверяване на това обстоятелство пред съда, чрез който тя е подадена. Този извод следва от разпоредбата на чл. 262, ал. ал. 1 ГПК съгласно която администриращият първоинстанционен съд извършва проверка за редовност на жалбата и ако същата не отговаря на изискванията по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК е длъжен да даде съответните указания за отстраняване на констатираните нередовности. Процесуалните разпоредби са императивни и участниците в процеса са длъжни да съобразяват действията си с тях. От друга страна текстът на посочените правни норми е ясен и категоричен, като не търпи различно тълкуване от вече посоченото. По прилагането чл. 262, ал. 2 ГПК вр. чл. 261, т. 4 ГПК касационният съд многократно се е произнасял и е налице утвърдена съдебната практика – решение № 60 от 09.03.2012 г. по гр.д. № 211/2011 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС, Определение № 973 от 23.12.2010 г. по ч. т. д. № 844/2010 г., ТК., І т. о. на ВКС, решение № 156 от 22.06.2015 г. по гр. д. № 6841/2014 г., ГК., ІІІ г. о. на ВКС, която е в смисъл, че неизпълнението на посочените императивните разпоредби е процесуално нарушение от категорията на абсолютните, за което съдът следи служебно. Нередовностите по чл. 261, ал. 4 ГПК се считат отстранени не с внасянето на държавната такса, а с прилагането на документ за внасянето й, защото съдът не е задължен да проверява служебно внесена ли е дължимата държавна такса и кога. Неизпълнението в предоставения срок на дадени от съда указания при констатирани нередности на подадената въззивна жалба е основание за нейното връщане като извършените от страните процесуални действия след изтичането на преклузивните процесуални срокове следва винаги да се третират по идентичен начин от съда.
Частната касационна жалба е подадена при действието на чл. 280 ГПК след изменението му с ДВ бр. 86 от 2017 г. С това изменение е отпаднало основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК в предходната й редакция, на което се е позовала жалбоподателката, което следва от посочената практика в различен смисъл от приетото в обжалваното определение. Наред с това в касационната жалба не е формулиран въпрос, по който се иска да се допусне касационна проверка както и дали се позовава на друго основание от визираните в нормата.
Липсата на правен въпрос е достатъчно основание да не се допусне касационна проверка, тъй като съдът не е задължен сам да формулира правния въпрос обосновал решаващия извод на съда. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което запазва действие и при новата редакция на чл. 280 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 815/08.12.2017 г. по ч.гр.д № 319/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: