О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 09.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №518/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Г. Е. – процесуален представител на ответника по исковата молба Я. В. П. от [населено място], против въззивно решение №7/30.01.2012 г. по гр.д.№868/2011 г. по описа на Хасковския окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №86/26.4.2011 г. по гр.д.№530/2010 г. по описа на Свиленградския районен съд, г.к., в частта с което Я. В. П. от [населено място] е осъден да заплати на А. Й. Х. от П., [община], област Е., Република Гърция, сумата 2592,98 лева, представляваща неизплатен остатък на причинените вследствие на непозволено увреждане от 10.4.2010 г. имуществени вреди на обща стойност 7902,80 лева.
Въззивната инстанция е приела, че претенцията на ищеца е основателна за посочената по-горе сума, тъй като останалата част от 5309,82 лева, е изплатена на ищеца от застрахователя ЗК [фирма], а дължимостта на присъдената сума е обоснована с разпоредбата на чл.51 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че присъдената от съда сума не се дължи на ищеца, тъй като той вече е получил обезщетение за деликта от застрахователя. Сочи се противоречие между обжалваното решение и решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация А. Й. Х. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване независимо, че изложението съдържа непрецизно формулиран въпрос относно дължимостта на претендираното обезщетение или на част от него, след като претърпелия щетата е сключил споразумение със застрахователя и е получил обезщетение за претърпените вреди.
В процесния случай касационният жалбоподател – ответник по исковата молба не се е възползвал от правата си по чл.131 ГПК, поради което следва да понесе санкцията по чл.133 ГПК. От данните по делото е видно, че ответникът по иска не е взел никакво участие в първоинстанционното производство, поради което всичките му права, визирани в посочената разпоредба са се преклудирали, освен ако пропускът се дължи на непредвидени обстоятелства. Такива в случая не са налице, което се установява както от бездействието на страната в първоинстанционното производство, така и от цялостното му поведение пред въззивната инстанция, включително и изявлението му във въззивната жалба, че няма да сочи новооткрити и новонастъпили доказателства, нито прави искания за събиране на нови доказателства.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №7/30.01.2012 г. по гр.д.№868/2011 г. по описа на Хасковския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, по касационна жалба, вх.№1861/01.3.2012 г., подадена от адв. Г. Е. – процесуален представител на ответника по исковата молба Я. В. П. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: