О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София 20.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 139/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 726 от 27.05.2010 г. по в.гр.д. № 17/2008 г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение № 83 от 12.11.2007 г. по гр.д. № 418/06 г. на Карловския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. А. С. против В. А. А., Т. Т. Ч., М. Т. Х. и Г. А. И. иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ в качеството им на наследници на А. С. И., б. жител на[жк], поч. на 18.04.1969 г., за установяване, че към 1956 г. С. А. С. е бил собственик на основание неформална делба на земеделски земи и давностно владение на следния недвижим имот: нива с площ 0.7 дка в м. ”Б. д.” в землището на [населено място], а по силата на неформална продажба и давностно владение е бил собственик на ливада с площ 2 дка в м.”К. в.” /понастоящем “А.”/ в землището на същото село.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от С. А. С. чрез адв. М. Ш., в която са изложени доводи за неправилност на същото поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС- ТР № 1/ 1997 г. на ОСГК, решение № 229 от 19.04.2006 г. по гр.д. № 813/05 г. на І г.о., решение № 975 от 19.06.1994 г. по гр.д. № 1498/93 г. на І. г.о.
Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в редакция преди изменението в ДВ бр. 100/2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Посоченият критерий е относим към всички категории граждански дела, включително и делата по вещни искове, какъвто е искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, защото законодателят не е предвидил изключение за определена категория правни спорове при преценката за допустимост на касационното обжалване.
При данъчна оценка на процесните имоти в размер съответно на 60.30 лв. и 80.40 лв., видно от представените пред пъввата инстанция удостоверения, издадени от [община] / л. 11 и 12 от първоинстанционното дело/, следва, че обжалваемият интерес е под минимално определения в закона, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба против него е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С. А. С. чрез адв. М. Ш. касационна жалба против решение № 726 от 27.05.2010 г. по в.гр.д. № 17/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 139/2011 г. по описа на ВКС, І г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: