О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
гр.София, 10.10.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2543 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280,ал.1, т.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.02.2008г. по гр.д. № 2457 / 2007г., с което Софийски градски съд, като е отменил решение от 28.05.2007г. по гр.д. №18691/2006г. на Софийски районен съд, е отхвърлил предявените от К. А. Л. искове срещу Р. у. на г. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – К. А. Л. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Жалбоподателят К. А. е бил дисциплинарно уволнен със Заповед №35/06.07.2006г. на Началника на РУ на г. на основание чл.190, ал.1,т.3 и 4 КТ, във вр. с чл.187, т.2, 3, 8 и 10 КТ. С решение от 28.02.2008г. по гр.д. № 2457 / 2007г. , Софийски градски съд, като е отменил решение от 28.05.2007г. по гр.д. №18691/2006г. на Софийски районен съд, е отхвърлил предявените от К. А. Л. искове срещу Р. у. на г. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като не е признал за незаконно уволнението, не е възстановил работника на заеманата отпреди уволнението работа –„подвижна горска стража” и не му е присъдил обезщетение в размер на 1920,96 лева за оставането му без работа в резултат на уволнението. Изложил е мотиви, за това че уволнението е наложено за нарушение, което е тежко-явяване на работа в нетрезво състояние на 10.03.2006г. и е осуетяване задържане на вещите, послужили за извършване на нарушение по чл.34,т.10 ЗГ. Също така е прието, че заповедта е мотивирана, изслушани са обяснения на работника преди налагане на наказанието-дадени писмено на 21.03.2006г. и самото наказание е наложено в предвидените от чл.194 КТ срокове.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационна жалба на 09.04.2008г. процесуалният представител на жалбоподателя е приложил и становище на 26.06.2008г., след дадени му от съда указания, в която поддържа, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, а именно като не е взел предвид същата, че преди налагане на наказанието работникът се изслушва-чл.193 КТ, както и че заповедта за налагане на наказание следва да е мотивирана.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно процедурата, която следва да бъде спазена при налагане на наказание за допуснато от работника и служителя нарушение на трудовата дисциплина, но не е постановил решението си в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по прилагането на чл.193 и 195 КТ. Въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е приел, че липсват нарушения на императивните изисквания от разпоредбите на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ, свързани с процедурата по налагане на наказанието.
Що се касае до довода, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, то той не сочи на основание за допускане на касационното обжалване. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ и заповедта е мотивирана, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 28.02.2008г. по гр.д. № 2457 / 2007г. на Софийски градски съд по жалба на К. А. Л..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: