О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 11.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1756 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК-във вр. чл. 274, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 2700/13.ІІ.2018 г. на [фирма]-София /погрешно означена още и като „касационна”/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против разпореждането на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 4.І.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 4620/2017 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК – е била върната частна касационна жалба на това дружество с вх. № 17169/17.Х.2017 г. срещу постановеното по същото дело определение № 3070/28.ІХ.2017 г.: за потвърждаване на разпореждането от 12.V.2017 г. на СГС, ГК, с-в ІІІ-В, по гр. дело № 3846/2018 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК – е била върната касационната жалба на търговеца настоящ частен жалбоподател (с вх. № 249828/24.ІІ.2017 г.) срещу постановеното по това дело въззивно решение № 57/5.І.2017 г. по иск по търговско дело с цена под законоустановения минимум от 20 000 лв.
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за необоснованост и постановяване на атакуваното определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и: „да се допусне до касационна проверка решение № 57 от 5.І.2017 г. , постановено по гр. дело № 3846/2016 г. на Софийски градски съд, с-в ІІІ-В”.
Ответникът по частната жалба Т. Й.. И. от София не е ангажирал свое становище по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на САС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното производство пред САС, настоящата частна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 274, ал. 2, изр 1-во ГПК, когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато те са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, същите подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд.
В конкретния случай е налице първата хипотеза на горецитирания законов текст, тъй като разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК на окръжен съд /СГС/ за връщане на подадената срещу постановеното от него решение по същото дело касационна жалба е било атакувано пред САС, потвърдено е било от последния, а срещу това потвърждаване е постъпила частна жалба, която – съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, е била върната: като процесуално недопустима.
Съгласно чл. 296, т. 1 ГПК в сила влизат решенията, които не подлежат на обжалване. Независимо от погрешното първоначално посочване на СГС във финалната част от постановеното от него въззивно решение № 57/5.І.2017 г. по гр. дело № 3846/2016 г., а именно че то подлежало на инстанционен контрол пред ВКС, налице е влязъл в сила съдебен акт, поради което подаването срещу него на касационна жалба е процесуално недопустимо. Като е съобразил това на плоскостта на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ГПК, съставът на САС, произнесъл се с атакуваното в настоящето производство разпореждане по чл. 274, ал. 4 ГПК, е постановил правилен /обоснован и законосъобразен/ акт, който ще следва да бъде потвърден. Както е било изрично посочено и в обстоятелствената част на исковата молба (с в № 4604/6.ІІІ.2013 г. по описа на Софийския районен съд) срещу ответното търговско дружество настоящ частен жалбоподател: „По своята същност консултантският договор е търговска сделка със срок на …”. По аргумент от текста на чл. 286, ал. 3 ТЗ не може да се слуша възражението на търговец (неоспорващ обстоятелството, че е бил надлежна страна възложител по същия договор), че сключената от него с ищеца по спора сделка нямала естеството на търговска, а оттам, че и делото, по което е било постановено съответното въззивно решение на СГС, нямало характера на търговско дело.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 4.І.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 4620/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2