5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
гр. София, 17.06.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1323 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Мария Василева Г., представлявана от адв. Сиво С., срещу решение № 29 от 11.02.2014г. по в.гр.д. № 544/2013г. на Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, в частта, с която е отменено решение № 613 от 22.07.2013г. по гр.д. № 227/2013г. на Сливенски районен съд за осъждане на [фирма] да заплати на касаторката обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило на 09.04.2012г. ПТП над сумата 2 100 лева до 4 300 лева и искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ в тази част е отхвърлен, и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 4 300 лева до пълния предявен размер от 24 000 лева и за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 29 лева до 1 000 лева.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, а определеното и присъдено обезщетение е занижено по размер, предвид претърпяната от нея телесна повреда, както и последващите усложнения. Поддържа, че като не е кредитирал събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е игнорирал част от доказателствата и е изопачил други. Поради това поддържа, че обжалваното решение е необосновано и постановено при допуснати процесуални нарушения. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че виновният водач е имал технически възможността да предотврати ПТП, като преди да предприеме маневрата „движение назад”, се убеди, че няма да създаде опасност за пресичащата зад автомобила пешеходка. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като в касационната си жалба подробно е описал конкретния процесуалноправен въпрос, който е решен неправилно от въззивния съд. Поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд е намалил присъденото обезщетение, като се е произнесъл при нарушение на процесуалния закон. Твърди, че порочността на обжалваното решение се състои и в това, че въззивният съд не се е съобразил с множеството медицински документи, които отразяват в действителност здравословното й състояние, надлежно събрани и приложени в хода на производството, което се е отразило върху изхода на делото и е довело до необоснованост на решението. Поддържа, че постановеното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, при неправилно прилагане на закона и неправилно тълкуване на фактите. Твърди, че произнасянето на ВКС по посочените в касационната й жалба акценти е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона и би допринесло за уеднаквяване на практиката при прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че касаторката не е посочила нито едно основание за допускане на касационно обжалване, като представеното изложение всъщност представлява касационнна жалба. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено наличието на сключена с ответното дружество застраховка „ГО”, валидна към деня на настъпване на застрахователното събитие, настъпването на твърдяното в исковата молба ПТП от 09.04.2012г., както и виновното противоправно поведение на М. В. Б. като водач на застрахования лек автомобил, който при движение на заден ход е блъснал ищцата, преминавала зад него като пешеходка. Въззивният съд е приел за установено, че при настъпилото ПТП ищцата е получила увреждания на здравето, изразяващи се в контузия в областта на главата със сътресение на мозъка без открита вътре-черепна травма и малка разкъсно-контузна рана с охлузени ръбове в областта на дясната вежда, в резултат на които е търпяла болки и страдания. Приел е, че ищцата не е ангажирала доказателства за твърденията си за увреждания на шийните прешлени и последващи усложнения, както и усложнения, свързани с високо кръвно налягане, и за причината им връзка с настъпилото ПТП и деянието на виновния водач. Изложил е съображения, че от представените по делото писмени доказателства – епикризи и М.-изследване, се установяват съответните дегенеративни промени и заболявания, но не се установява по никакъв начин причинната връзка между заболяванията /артериална хипертония и увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел/ и деянието. Поради това е приел, че посочените увреждания и усложнения в здравословното състояние на ищцата не са обусловени, не са в причинна връзка с настъпилото на 09.04.2012г. ПТП и поради това претърпените от тях болки и страдания не подлежат на обезщетяване от ответника. Изложил е и съображения, че ищцата не е ангажирала доказателства относно търпените от тези увреждания болки и страдания, тъй като гласни доказателства не са събирани.
За да определи размера на дължимото обезщетение по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, въззивният съд е взел предвид претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността му за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Посочил е, че на ищцата са били причинени две леки телесни повреди, съобразил е възрастта й, оплакванията й, отразени в епикризата от 11.04.2012г. на Отделението по неврохирургия при МБАЛ [фирма], С. – главоболие, гадене и световъртеж, които постепенно отзвучали в рамите на указания едномесечен срок за наблюдение и контролни прегледи, като не са ангажирани други доказателства относно търпените болки и страдания, техния интензитет и продължителност, както и относно твърдените психологически травми, негативни изживявания, болки и страдания, стрес и неудобства, както и връзката им с деликта. Поради това въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 3 000 лева.
Въззивният съд е приел за доказано направеното от ответника възражение за съпричиняване на увреждането от страна на ищцата, която в необозначено за това място преминавала зад спрял автомобил, без да се съобрази с неговото бъдещо движение назад, като е определил размерът на съпричиняването на 30%. С оглед на това е намалил размера на дължимото обезщетение на 2 100 лева.
След като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, въззивният съд е приел, че освен разходите за заплащане на такса за болничен престой в размер на 29 лева, които са присъдени на ищцата от първоинстанционния съд, не са ангажирани доказателства за извършване на други разходи за лечение, които да са пряка и непосредствена последиа от настъпилото ПТП, като заплатената такса за болничен престой в размер на 17,40 лева в [фирма] е във връзка с лечението на заболяване, което не е установено да е в причинна връзка с деянието.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, а е повторил оплакванията си за неправилност на въззивното решение, изложени в касационната жалба. Тези оплаквания – за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждане на събраните доказателства, за нарушения на материалния закон и за необоснованост, могат да бъдат преценявани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
Поради това следва да се приеме, че липсва общото основание за допускане на касационен контрол, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания за това.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29 от 11.02.2014г. по в.гр.д. № 544/2013г. на Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: