1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
[населено място], 18.05.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №111/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №270 от 7.11.2011г., постановено по ч.гр.дело № 735/2011г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено определение №1805 на Хасковския районен съд от 4.08.2011г., с което е обезсилена заповед №449/28.02.2011г. и изпълнителен лист по отношение на длъжника О. Р. Б. от [населено място], С.. Жалбоподателят [фирма] иска отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частният жалбоподател не оспорва фактите по делото, но поддържа становище, че районният съд е следвало да се съобрази с подадената в съда искова молба за установяване на вземането на Банката. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба О. Б. не заявява становище в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната касацинна жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Срещу О. Б., като поръчител на [фирма] – [населено място] и солидарен длъжник по договор за инвестиционен кредит, е издадена заповед за незабавно изпълнение № 449 от 28.02.2011г. от Хасковския районен съд в полза на заявителя – касатор в настоящото производство. От длъжника е подадено възражение по чл.414 ГПК на 16.06.2011г. На банката е връчено съобщение за постъпилото възражение и е указано от съда в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението е получено на 27.06.2011г., а срокът за предявяване на иска и представяне на доказателство, че е предявен изтича на 27.07.2011г. С определение от 4.08.2011г. РС е обезсилил издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.415, ал.2 ГПК, поради това, че заявителя не е представил доказателства, че в законния срок е предявил установителния иск по чл.422 ГПК. Ксерокопие на исковата молба е депозирано по ч.гр.дело № 539/2011г. с молба вх. № 14498/8.08.2011г. При съобразяване на горните констатации, въззивният съд е потвърдил разпореждането на съда за обезсилване на заповедта за незабавно и изпълнение и изпълнителния лист с мотиви, че за съда не съществува задължение служебно да събира доказателства дали има предявен иск от заявителя на заповедното производство.
Частният касатор не формулира конкретен правен въпрос, който обуславя правната воля на решаващия спора по същество въззивен съдебен състав, а вместо това е изложил повторно оплакванията за незаконосъобразност на обжалвания акт, които са предмет и на обстоятелствената част на самата частна касационна жалба. Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалвания акт във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната частна жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече тълкувателно решение.
Съгласно чл.415, ал.2 ГПК когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418. По приложение на тази разпоредба има задължителна за съдилищата практика на ВКС, ТК по чл.274, ал.3 ГПК, съгласно т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС с определение №123 от 27.01.2010г. по ч.т. дело № 736/2009г. на ВКС, ТК, Іт.о., определение №133 от 29.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 41/2010 г., I т. о., ТК, и др. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. С оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, заявителят трябва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. В случая обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика от ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо от представените влезли в сила определения на окръжни съдилища, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос.
Установената съдебна практика по приложението на чл.415, ал.2 ГПК, задължителна за съдилищата, съгласно даденото в т.2 на ТР №1/2010г. разрешение, не налага необходимост от допълнително тълкуване на нормата на закона, както и изменение на установената съдебна практика.
С оглед на изложеното въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 270/7.11.2011г., постановено по ч.гр.дело №735 /2011г. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: