О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 18.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.04.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 522 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на А. С. П. , П. В. П., и И. В. П., всички от [населено място] против определение № 2787/12.11.2014 год., по в.ч.гр.д. № 2167/2014 год. на Софийски апелативен съд, с което по молба на същите / № 11644/13.10.2014 г./ е изменено постановеното по реда на чл.248, ал.1 и сл. ГПК, но по молба на Д.-О. застраховане”Е., определение на същия съд № 2346 от 26. 09. 2014 год., по в.ч.гр.дело № 2167/2014 год. относно присъдените в полза на последното деловодни разноски от по 330.51 лв., платими от всеки един от настоящите жалбоподатели на по 110.17 лв..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила – чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК и на материалния закон – чл.7 от Наредба № 1/2004 год. на ВАС, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и, като едновременно с това е подала насрещна частна жалба срещу определение № 2787/12.11.2014 год. по в. ч. гр.дело № 2167/2014 год. на Софийски апелативен съд, за изменение размера на първоначално присъденото му юрисконсултско възнаграждение, излагайки подробни съображения за неговата неправилност.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
І. По частната жалба на А. С. П. , П. В. П., и И. В. П.:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
За да постанови обжалваното определние Софийски апелативен съд е приел, че са налице предпоставките на закона за изменение на постановеното от него въззивно определение № 2346 от 26.09.2014 год., по в.ч.гр.д.№ 2167/2014 год, с което е допълнено определение № 1841/ 18.07.2014 год., постановено в производството по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.245, ал.3 ГПК.
Счетено е, че с оглед изхода на делото във въззивната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК на ответната по частната жалба страна – [фирма] следва да бъдат присъдени деловодни разноски, които с оглед обема на осъществената от юрисконсулт в.Ц. защита възлизат на сумата от по 110.17 лв., платима от всеки един от частните жалбоподатели, вместо първоначално определената сума от по 330.51 лв. за всеки.
Изложени са съображения,че доколкото производството пред въззивния съд е образувано по частна жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на насрещната страна – [фирма], а не по въззивна жалба, то дължимото юрисконсултско възнаграждение е от всеки от частните жалбоподатели и е изчислимо по правилото на чл.7, ал. 1, т.7 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не според разпореденото от чл.7, ал.2 от същата Наредба, както е процедирано в първоначално постановеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение № 2346/26.09.2014 год. по горепосоченото в.ч.гр.д..
Определението, като краен резултат е неправилно.
Незаконосъобразно е разбирането на въззивния съд, че всеки един от частните жалбоподатели дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение, независимо, че са подали обща частна жалба срещу която е депозиран един общо отговор от страна на [фирма], [населено място].
Видно от данните по делото в производството по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба [фирма] е защитаван от юрисконсулт, който срещу подадената обща частна жалба на настоящите частни жалбоподатели е изготвил и депозирал в срока по чл.276, ал.1 ГПК един общ отговор. Следователно на ответната по частната жалба страна, по правилото на чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК се следва юрисконсултско възнаграждение, но платимо общо, а не разделно от тримата частни жалбоподатели и то в размер, който определен по реда на с чл.7, ал.1, т.7 , във вр. с чл.11 от Наредба № 1/2004 год. на Висшия адвокатски съвет, възлиза на сумата от 200 лева общо.
ІІ. По насрещната частна жалба:
Подадената от [фирма], [населено място] в срока за отговор на частната жалба на А. С. П. , П. В. П., и И. В. П., насрещна частна жалба е процесуално допустима, съгласно чл.278, ал.4, във вр. с чл.263, ал.2 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.
Тя касае определението на Софийски апелативен съд № 2787/ 12. 11. 2014 год., постановено по в.ч.гр.д.№ 2167/2014 год., с което по молба на частните жалбоподатели А. С. П. , П. В. П., и И. В. П., основана на чл.248, ал.1 ГПК, е изменено постановеното по предходна молба за допълване вх.№ 9796/ 12.08.2014 год. на Д.-О. застраховане” Е. определение № 2346 /26.09.2014 год., по в.ч.гр.д.№ 2167/2014 год., в частта за поставените в тяхна тежест деловодни разноски.
Позовавайки се на материалния интерес по делото, частният жалбоподател изразява несъгласие с присъдената му сума, представляваща юрисконсултско възнаграждение, като счита за неприложимо в разглеждания случай правилото на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 год. на Висшия адвокатски съвет в правно важимата на сочената разпоредба редакция, обнародвана в ДВ , бр.28/2014 год. и иска отмяна на обжалвания съдебен акт.
Оплакването е неоснователно.
Пред Софийски апелативен съд е образувано частно производство и с оглед изхода на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК, на ответната по частната жалба страна – [фирма] се следват направените и своевременно претендирани деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, което е изчислимо по правилото на чл.7, ал.1, т.7 ГПК от цитираната Наредба № 1/2004 год. на ВАС. Доколкото, обаче, размерът на същото в случая е под законово определения в чл.11 от Наредба № 1/2004 год. на ВАС минимум от 200 лева / 177.11 лв.- 1/3 от 531.39 лв./, то по силата на изрично разпореденото с цитираната разпоредба следва да бъде възприет последния, т.е. сумата 200 лева.
Или, обстоятелството, че с обжалвания съдебен акт в полза на [фирма] е присъдена сума в по- висок размер от дължимия по Наредба № 1/2004 год. на ВАС,изключва основателността на подадената от този частен жалбоподател насрещна частна жалба, която следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция на първоначалните частни жалбоподатели, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени направените и своевременно претендирани от тях деловодни разноски в размер на сумата 15.00 лв. – реално заплатена, съгласно приложено преводно нареждане от 15.01.2015 год. д.т. за настоящето производство.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение на Софийски апелативен съд № 2787/ 12. 11. 2014 год., по в.ч.гр.д.№ 2167/2014 год. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ определение на Софийски апелативен съд № 2346/ 26. 09. 2014 год., по в.ч.гр.д.№ 2167/2014 год., както следва:
ОСЪЖДА А. С. П. , П. В. П., и И. В. П., всички от [населено място] да заплатят на „Д.- О. З.”Е., гр.София общо сумата 200 лева/ двеста лева/ направените деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 2167/2014 год. по описа на с.с..
ОСТАВЯ без уважение насрещната частна жалба на „Д.- О. З.”Е., [населено място] с вх.№ 12558/03.11.2014 год. срещу определение № 2787/12.11.2014 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Д.- О. З.”Е., [населено място] да заплати на А. С. П. , П. В. П., и И. В. П., всички от [населено място] общо сумата 15.00 лв./ петнадесет лева/, деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: