О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
гр. София, 18.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5056/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. П. срещу въззивно решение № 3479 от 26.06.17г., постановено по в.гр.д.№ 318/17г. на Благоевградския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 47 от 22.02.16г. по гр.д.№ 75/15г. на Петричкия районен съд в частта, с която е допусната да се извърши съдебна делба между Ц. Л. Ц., М. И. П., П. И., В. И., Д. И., А. И., Ц. И. и Д. И. на нива с площ от 1,391 дка, находяща се в землището на [населено място], м.”Д. махали”, представляваща имот № 045601 по картата на селото и в частта, с която на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нот.акт 36/11г. до размер на 2/3 ид.части от признатото с него на касатора право на собственост върху този имот.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са наследници по закон на И. Г. И., починал на 03.02.1978г., на които с решение № R-18-01.110/97г. на Поземлена комисия [населено място] е възстановено правото на собственост върху процесния имот, заедно с други имоти. На 24.02.2011г. М. П. се е снабдила с нот.акт № 36/11г., с който е призната за изключителен собственик на имота, ведно с построената в него масивна сграда, със застроена площ от 40 кв.м.по давностно владение.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че имотът е съсобствен между страните при посочените права, а не изключителна собственост на жалбоподателката, тъй като след реституцията му същата е придобила качеството на държател на идеалните части на другите сънаследници, а не на техен владелец и по делото липсват данни с едностранни действия да е превърнала държането във владение, които да са доведени до тяхното знание. С оглед на това е прието, че идеалните части на другите наследници на общия наследодател не са придобити от нея по давност, респ. в режим на съпружеска имуществена общност с починалия й съпруг. Посочено е, че предвид изхода на спора издаденият в нейна полза констативен нотариален акт за целия имот следва да бъде отменен до размера на притежаваната от нея по наследство част от имота, а не само с притежаваната от ищцата част.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. Допускайки съдебна делба на съсобствен недвижим имот между сънаследници, въз основа на искова претенция, изходяща от наследник с квота от правото на собственост върху него, в установен по делото размер, определящ активната му процесуална легитимация от правото на иск, в по-голям от това му право размер, следва ли да се приеме, че съдът се е произнесъл свръх петитум, уважавайки го изцяло да размера на всички правоимащи- наследници относно приложението на чл.341, ал.2, вр. с чл.344, ал.1 ГПК, без такава претенция да е била отправена от друг ищец; 2. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативен нотариален акт, може ли по исков път, установявайки несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право, да иска отмяна като последица от това производство по реда на чл.537, ал.2 ГПК, по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, в размер по-голям от неговото установено право на собственост върху недвижимия имот по делото; 3. Отмяната на констативен нотариален акт на основание чл.537, ал.2 ГПК може ли да породи правните си последици от постановяването на съдебното решение, с което се признават права на съделителите, които не са взели участие пред съда в производството за съдебна делба на съсобствен недвижим имот; 4 Произнасянето на съда с решение по непредявен иск или по иск, надхвърлящ обема от правото на собственост върху недвижимия имот на ищеца по делото и отмяната на акт, издаден в охранително производство, в размер по-голям от този, които това лице реално притежава, пораждат ли валидни правни последици спрямо титуляра на правото на собственост, констатирано с отменения по реда на чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт и 5. Прекъсва ли се придобивната давност в хипотезата на чл.84 ЗС , вр. с чл.116, б.”б” ЗЗД за придобиване право на собственост върху недвижим имот при наличието на всички предпоставки по чл.79 ЗС за придобиването му на това основание, ако титулярът на това право го констатира по-късно от датата, на която е изтекла в негова полза предвидената в закона придобивна давност /реално е станал собственик върху недвижимия имот/ с нотариален акт в охранително производство и през това време са настъпили факти, обосноваващи прекъсване на тази придобивна давност по отношение на собственика върху недвижимия имот. Поддържа се, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК..
Ответникът по жалбата Ц. Л. Ц. счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а останалите ответници не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението, обн.ДВ, бр.86/17г. с оглед датата на подаване на касационната жалба – 28.07.17г. и § 74 ПЗР ЗИДГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван противоречиво от съдилищата; от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Следователно допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба.
В случая поставените от касатора първи, трети и пети въпрос са твърде неясно формулирани и не кореспондират на установеното по делото и на съображенията на съда за допускане делбата на имота, нито по отношение на някой от въпросите са изложени някакви доводи за обосноваване на тяхното значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, които предпоставки относно поставените въпроси не са налице, поради което същите не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване.
Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно константната практика на ВКС в делбеното производство всеки съделител, който не отрича допустимостта на делбата, има в нея двойно качество-на ищец относно своето право на делба и на ответник- относно правото на делба на другите съделители, като съдът не е обвързан от претендираните от съделителите права върху делбената вещ. Отмяната на констативен нотариален акт за собственост представлява правна последица от уважаването на иск за материалното право, засегнато от охранителния акт, а не се касае до самостоятелен иск по чл.537, ал.2 ГПК. Ето защо в съответствие с тази практика въззивният съд е отменил констативния нотариален акт на касатора в размер на 2/3 ид.части от имота, след като с решението си по допускане на делбата е признал права върху него общо до този размер на останалите съделители, а не само до размера на правата на страната, предявила иска за делба. Въпросът за правните последици на решението на съда за отмяна на нотариалния акт спрямо касатора, респ. спрямо трети лица няма никакво отношение към неговата валидност и допустимост и правилност, а въпросът за прекъсването на придобивната давност не кореспондира на приетото от съда, че жалбоподателката е имала качеството на държател на частите на останалите сънаследници и не е могла да ги придобие по давност, а не че теклата в нейна полза придобивна давност е била прекъсната или че всички предпоставки по чл.79 ЗС са били налице.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 3479 от 26.06.17г., постановено по в.гр.д.№ 318/17г. на Благоевградския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: